избор на брой
начало
VIA PONTICA* ИЛИ ЕДНА ПРЕКЪРШЕНА ПРОЛЕТ
(1987 Г.)

На 21.03.1987 г. се връщаме с НИК „Академик” от сезонна пролетна експедиция в Черно море. След като сме взели проби по профили Картал бурун, Калиакра, Галата, Емине, Маслен нос и Резово, пресичаме Черно море, правим няколко дълбоководни станции и заход в Ялта и Одеса. От Одеса сме взели курс към нос Калиакра с цел да нощуваме на котва и рано сутринта на 22.03. да се придвижим до Варна, за да хванем началото на работния ден на Митническия и Граничния контрол.
Към 23,40 часа на 21 март сме на около 10 мили от Калиакра. Навън гъста мъгла – вижда се на стотина метра в диаметър. Качвам се на мостика да погледам в екрана на радиолокационната станция брега. Тук от бухта Болата на изток, на брега се виждат тъмнозелени линии, прилични на карта на град гледан от птичи поглед. Пръв един капитан  на ферибот беше успял да фотографира тези линии и донесе снимката на проф. З. Белберов, тогава директор на Института по океанология – БАН, Варна. Разглеждал съм снимката само веднъж в неговия кабинет за около две минути и Белберов си я прибра в сейфа.
Гледам, че на руля е Васил боцмана. Преди тръгване от Одеса някой от помощник капитаните беше изписал на дъската до сходнята заповед: „ В 10,00 часа всички на борда. Митнически и граничен контрол в 10,30. Тръгване 11,00 часа”. Като се прибираме от града с последни покупки, чета аз разпореждането, което го знаехме и устно. Гледам вацмана го няма и с тебешира дописвам отдолу: „Освен рибите”. Бях забравил, че на Васил му викаха Рибата, защото казва „ръ” – то по особен начин. Та той прочел добавеното и помислил, че някой се шегува с него и допълнил по-отдолу „И Йовито – най голямата риба”. Йови беше радистът на кораба, а той и Васил все спореха кой е по-добър на бридж. Освен Васко на


По Българското Черноморско крайбрежие прелитат 78 % от всички бели щъркели в Европа. Снимка: Светослав СПАСОВ. Източник: bspb.org
Научно-изследователският кораб (НИК) „Академик”
мостика беше и четвъртият помощник капитан.
Преди обаче да „залепя” лицето си на тубуса на монитора на радиолокационната станция, ми направи впечатление, че пред носа на кораба прелита безкрайно ято от щъркели.
- Хубава работа! Уж идва първа пролет, пък щъркелите летят на юг! – казвам на вахтените рулеви и капитан. След малко се усещам, че на мостика сме станали трима и „тримата глупаци” не могат да разрешат загадката – защо птиците летят на юг.
- Васко, я излез на лявото крило на мостика, аз ще отида на дясното - да видим откъде идва това ято. Четвъртият помощник одобрява предложението ми и поема от Васил руля.
Излизаме едновременно и какво се оказва? Това е едно и също ято щъркели! Поради мъглата не могат да се ориентират къде е брега и решават да кацнат на борда. Да, ама тъкмо се снишават и приближават кърмата, корабът се изнизва напред и те правят нов кръг, обратно на часовниковата стрелка и отново се опитват да кацнат. И така безброй пъти.
- Трябва да направим нещо да ги прогоним. Да натиснем сирената ли? – предлагам аз. Четвъртият помощник се обажда на капитан Колев (Дамянов) за ситуацията с щъркелите и той разпорежда да се включат още осветителни тела. В никакъв случай сирена.
Включваме още осветителни тела и става белята. Щъркелите, вместо да се отдалечат, правят по-малък кръг и един щъркел се удря в антена на предната мачта на „Академик”. Моето гледане на екрана на радиолокатора отиде на кино. Слизам от мостика да видя щъркела. Викам сътрудници от научния отряд. Пренасяме птицата в кърмовата лаборатория. Угасяме лампите и го завиваме с шуба. Щъркелът е само сърце и криле, кожа и кости.
В това време мъглата се вдига. Светлините на брега вече се виждат. Щъркелите не затварят кръга около кораба, а се отправят директно към брега.
Една птица обаче остава да обикаля около кораба и да търси еша си. Отиваме в Лабораторията и констатираме, че ранения щъркел е издъхнал. Струйка тъмночервена кръв е засъхнала по клюна му...
Вземаме го и леко го пускаме от десния борд в морето. Южният вятър и вълнението ще го изхвърлят на лелеяния бряг. Там, където се пръкнал и видял за първи път слънцето...
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
________________
* Пътят на прелетните птици. Мощен клон от този поток минава точно над нос Калиакра.