избор на брой
начало
АВАРИЯ С МОТОРЕН КАТЕР „САГИТА” (1969 Г.)
Капитанът на катер „Сагита” Митко Тотев, тогава на подчинение на Института по рибно стопанство и океанография (Аквариума) Варна, беше служил трудовак, но имаше хъс към морето и морското дело. Заедно с механика Милчо Томов и боцманът и готвач по време на експедиции - бай Георги (Целината), поддържаше катера в изрядно състояние – боядисан и излъскан навсякъде, перденца на илюминаторите и всякакви там функционални глезотии. Наричахме катера - бар „Сагита”. С морската практика Тотев обаче беше „изостанал”, затова се учеше на всяко плаване.
Когато бях на катера и аз, той добиваше по-голяма сигурност. Знаеше за моето Морско училище -  заниманията ми в Морския клуб на ДОСО Варна повече от пет години – гребане, ветроходство, подводен спорт, военноморски специалности (сигналист, старши сигналист, командир на доброволен екипаж на учебният катер „Дръзки” – две години – плавахме през зимната и пролетната ваканции, през лятото, сдавахме задачи К-1 и К-2, както във флота).
Например, веднъж през 1967 г. се връщаме от Несебър за Варна. Морето - бурно. До нос Емине се ядваше, но като приближихме носа вълните станаха по-големи. От Емине се подаде кораб на подводни криле „Комета” със счупени предни стъкла. Тотев се огледа, потърси ме с поглед и пита:
„Май трябва да се връщаме в Несебър!?”
Аз му отговарям: „Броиш девет вълни и завивай!”
Той възприема съвета, но казва да отида зад него, ако изтърве руля или падне - да помагам.
„Не се безпокой  – казвам му – разбира се, че ще съм до теб”.                                                     
Броим девет вълни и правим поворот. Катерът се наклони, килът му се видя дето се казва. Аз само се обърнах да видя къде ми са плавниците, но с божията помощ всичко мина добре. Завихме и вълната вече ни биеше по кърмата – пей сърце.
Та във въпросната експедиция, когато стана аварията, изследвахме даляните под нос Емине – Кузлука, Робинзон и Свети Влас. Оттам отиваме на Гарда –


Траян Траянов по време на подводния експеримент „Шелф І”, 1970 г. Снимката е от книгата му „Уроци по дързост” (ИК „Морски свят”, Варна, 2007 г.).
Катер „Сагита” по време на подводния експеримент „Шелф –І”, август – септември 1970 г. Маслен нос.
мястото, където Мандренското езеро прелива в морето - в южния край на Бургаския залив.
Като приближи малкото мостче (скеля), Тотев не намали скоростта с малко „заден ход” и носът на катера се вряза в дъното.
„Нищо! - казва Тотев - Ще излезем после със заден ход”.
Капитанът и научният сътрудник Георги Вълчанов ходиха до самото съоръжение (гарда), гледаха, мереха мрежите. Накрая рибарите ни дадоха половин каса пресен кефал и се приготвяме да си ходим. Отдаваме вързалата и дават на заден ход. Газ, газ, газ - катерът не помръдва и дявола си нямал работа, хоп - валът излиза от щлиците на муфата и от салника на дейдвудната втулка протича вода.
Аврал! Бай Георги отваря плитовете. Механикът Милчо Томов охлабва салника на дейдвуда. Вълчанов изпомпва постъпилата вода с ръчната помпа. Аз и Венелин Петров обличаме костюмите, слагаме по един акваланг и скачаме във водата да установим положението. Валът е излязъл назад.
Какво да правим? Опитваме с въже - завързваме винта и другият му край го прекарват през брашпила на носа на катера и опъват. Не се получава. Дават ни на нас с Венко планка и голям чук да „въздействаме” върху края на вала. Май се получава... Милиметър по милиметър връщаме вала обратно. По едно време ни сигнализират да излезем - трябвало малко да завъртим винта, за да съвпаднат шлиците на вала и муфата. Правим го и успешно връщаме вала в муфата. Изплуваме и качваме чука и планката. Дават ни лопата да разровим малко пясъка в носа. Разрохваме пясъка и тинята  от единия борд, после от другия. Когато считаме, че сме разчистили достатъчно изплуваме, връщаме лопатата от пожарното табло и предлагаме да помогнем, като ударим по едно рамо от левия и десния борд в самия нос. Уговаряме се, заемаме местата си под водата и напрягаме мишци, когато от „Сагита” дават заден ход. Ехе, катерът помръдна, но угасиха двигателя... Изплуваме и ни казват, че ще пробваме още веднъж и то този път до освобождаването му от засядането. Пак бутаме и пак газ на двигателя на заден ход. Успяхме - катерът се измъкна от ръцете ни и от пясъка. Изплуваме и плуваме до „Сагита”, който се е отдалечил в дълбоки води на десетина метра от нас.
Качваме се на борда и установяваме колко по-добре сме били под водата. Около нас гъмжи от комари. Бързаме да се отдалечим и да се освободим от тази напаст. Прибираме се по тъмно в Несебър.
За Тотев тази авария му бе за урок. След предаването на катера
от Института по рибно стопанство и океанография на ДП „Черноморски риболов” и след последвалото му продаване в зората на демокрацията, Митко Тотев си построи стабилна лодка (катер) „Одисей” и возеше пасажери от плажовете, а после известно време качваше 3-4 леководолази да ловят рапани. Вярвам, че вече на собствената си лодка винаги е внимавал при подхождането към брега и плитчини и не е допуснал да се повтори такава невероятна авария - вала на винтга да изкочи назад.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ