избор на брой
начало


ВЗРИВНИ РАБОТИ С ДАМСКА КОМПАНИЯ
През февруари 1977 г. незапомнен щорм по българското Черноморско крайбрежие събори научно-изследователската естакада в Шкорпиловци. Още същото лято бе поставена задача стърчащите под водата огънати или счупени релси, представляващи опасност за движение на кораби и лодки, както и за къпещи се летовници да бъдат премахнати.
Вариантите за отстраняването им общо взето бяха два: или със стотонен плаващ кран и леководолази (да бъдат сапанирани и изтръгвани) или чрез взривяване и изтегляне на брега с трактор. Първият вариант се оказа много скъп. Въпреки това в началото на лятото един цял ден на Шкорпиловци работи плаващ кран и бяха извадени крупни конструкции от челото на моста. За отделните релси, огънати или счупени от щорма организирахме взривяването им. Взривните работи изискват сложна и дълга подготовка-разрешителни, закупуване на взрив (пресовки), капсул-детонатори и огнепроводен шнур и най-вече ръководство на взривните работи от отговорен инспектор. Между впрочем през пролетта ние завършихме курс за леководолази - взривчици към „Трансстрой” - Варна, и получихме съответните сертификати.
В средата на август, по време на подготвителните работи на Шкорпиловци пристигна на автостоп през цяла Европа очарователната германка Уте Бьотгер - студентка по физика на морето и дъщеря на проф. Бьотгер - директор на Института по морски науки в Рощок (в рамките на Германската демократична република тогава). Като ни гледала как всеки ден работим под водата, Уте бе помолила нашия директор Здравко Белберов да я обучим да влиза под вода по време на престоя си на Научно-изследователската станция на Института по океанология в Шкорпиловци. Директорът възложи тази приятна задача на мен.
В деня на взривяването морето беше тихо - мравките вода пият, а водата необичайно прозрачна. Вече бях спускал Уте няколко пъти под водата и беше усвоила успешно упражненията за сигурност. Ние с Венелин Петров, който също беше завършил курса за работа с взривове, бяхме започнали да се  приготвяме за спускане, когато идва Уте и ме моли да дойде с нас под водата.
-Виж - казвам й - Ако измолиш разрешение от инспектора по взривните работи, идваш с нас.
Уте бе учила няколко години в Москва, където баща и правел докторска дисертация в Института по океанология на АН СССР и се разбирахме на руски.
Инспекторът вече беше приготвил двадесет пресовки със съответни капсул - детонатори и огнепроводен шнур. Иван беше ги натоварил в лодката и ни чакаше на брега, когато Уте дойде сияеща, инспекторът й бил разрешил.
Разпоредих се Гошо да й зареди еднобутилков апарат, дадох й костюм, баластен колан и всичко необходимо и тя се приготви много бързо.
Влизаме тримата под водата, а лодката непосредствено над нас, над мехурите ни. Като стигнахме поредицата от релси, които трябваше да взривяваме, завързахме един буй за първата. На германката й дадохме снопче солации (въженца) за привързване на пресовките към основите на релсите, в съответствие с указанията на инспектора. По такъв начин тя не само наблюдаваше как работим, но и участваше в работата като ни подаваше въженца, когато и поискахме.
След като положихме двадесетте пресовки трябваше да огледаме линията - огнепроводният шнур не трябваше никъде да минава под остър ъгъл. В това време лодката донесе още взрив и тримата продължихме поставянето му на релсите още напред. Като заложихме и втората серия пресовки, изпитах пак Уте за упражненията за сигурност - чистене на маска, чистене на вода в дихателния автомат и дишане на двама души от един автомат и я изпратихме с лодката на брега.
Имаше за полагане още пресовки  в основите на релсите и изчакахме лодката под вода, проверявайки още веднъж линията. За наша изненада като пристигна лодката, дойде и още една дама. Сутринта нашият шофьор беше довел младата журналистка от вестник „Транспортен глас” Мария Стоименова. Тя като видяла, че Уте излиза, измолила от инспектора по взривните работи разрешение да я пусне и нея под водата. Облякла неопрена на германката, Гошо й дозаредил  апарата и хайде в морето - да види как полагаме взрива - нали после трябваше да пише дописка.
Да, ама аз нямах никаква представа за възможностите й. Слава богу, спуснахме я на дъното без проблеми, но аз я държах дето се казва на една ръка разстояние. Оставих повечето работа на Венко, а аз и Мария оправяхме огнепроводния шнур.
След като положихме и последния взрив, изплувахме и изпратихме гостенката ни с лодката на брега. Ние трябваше да огледаме линията чак до брега.
Оттам нататък инспекторът назначи „отцепление” по посока устието на река Камчия и към Черни нос и след като се увери, че никой не приближава „опасната зона” запали огнепроводния шнур. След известно време последваха множество последователни взривове. Като гръмна и последният, Иван влезе с лодката в морето да събира изплувалата избита риба.
Нашата задача още не беше свършила. Трябваше да изчакаме водата около мястото на взривовете малко да се избистри и да влезем да огледаме за неразриви. Невзривените пресовки трябваше да се предадат на инспектора, да се опишат в протокол и той да определи причината защо не са гръмнали - лош капсул-детонатор или остър ъгъл на огнепроводния шнур (последното си беше камък хвърлен в нашата градина).
Като излизахме от водата само с две невзривени пресовки Венко ми каза:
-Е, е.. какво взривяване, а и то с дамска компания!
-Да, бе. Такова нещо рядко се случва - му отговорих.
След няколко дни Уте си замина за ГДР. Това и беше последното спускане в Черно море. В петъка излезе дописката на Мария Стоименова във вестник „Транспортен глас”. Като я показах на журналиста от вестник “Народно дело” Кольо Йорданов (лека му пръст), той я прочете от професионален интерес, подхилна се и каза заеквайки:
-Тъ.., тя е влюбена в теб!

Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ














Траян Траянов, снимка от периода на публикувания спомен
Цялата естакада (250 м) през лятото на 1976 г.
Жесток щорм през февруари 1977 г. унищожи по-голямата част от изследователската естакада.
Стотонен кран изважда конструкции от челото на естакадата.
Подводна снимка на огънати носещи релси (вълнението е било с посока SSE).
Германската „асистентка” помага при полагането на взрива.