избор на брой
начало
НЕОБИКНОВЕН РЕМОНТ НА НИК „9 СЕПТЕМВРИ”
Нашите редовни читатели вече са запознати с публикациите Бъдещ кораб-музей чака по-добри времена и Бъдещият кораб-музей ще продължи да чака по-добри времена. Според получените писма в редакцията на „Морски вестник”, останките от дървения кораб продължават да вълнуват читателите. Колегата Преслав Панчелиев от „Клуб Океан”, където също са обсъждали темата: http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic
се присъединява към идеята, че ако това се окаже научно-изследователският кораб „9 септември”, то той трябва да бъде запазен на всяка цена. Тъй като повечето наши консултанти също твърдят това, започваме да развиваме темата, като сме готови да публикуваме различни мнения и гледни точки. Обърнахме се за съдействие към доц. д-р Траян Траянов, който се отзова и ни изпрати настоящия спомен. Очакваме вашите писма и снимки.

Можете ли да си представите как изглежда подводната част на дървен кораб обшит с медни листи? Особено, когато е наскоро докуван и боядисан, е направо „елегантен”. Проблемите на този тип кораби идваха от блуждаещите токове от кавитацията на винта и от електрохимическия потенциал на различните метали,  потопени в морска вода. Въпреки, че перото на руля също е обшито с медна ламарина, фланецът му в горния му край, съединен с болтове към фланеца на балера, са от стомана. И точно там, между корабостроителната стомана и медната обшивка протичат най-силните токове. За да се намали действието им, се монтират под водата към корпуса протектори - блокчета от специална сплав от алуминий, магнезий, цинк и живак, които осъществяват т. нар. анодна защита. Но когато протекторите са вече „изядени”, започва електрокорозията на болтовете на фланците и на самите фланци.
На такъв случай на разядени и даже откъснати болтове на фланците на перото на руля и балера се натъкнахме при огледа под вода на научно-изследователския кораб (НИК) „9 септември” през април 1963 г. Рулевите се оплаквали от особени удари в рулевата система, които се усещали на щурвала.
На 2.ІV.1963 г. в пристанището, до зеления фар, инж. Антон Беджев и аз установихме скъсани болтове на фланците. Първи влиза под водата Антон Беджев и понеже си беше наумил (още под водата) да извършим демонтажа на перото на руля под вода, ме изпрати да огледам и аз ситуацията при движение на перото от крайно ляво до крайно дясно на борд. Забелязах, че при едно положение, близо до крайно дясно на борд, фланците добиваха съосност.
В следващите дни инж. Антон Беджев успял да убеди директора на Научно-изследователския институт по рибно стопанство и океанография - Варна, че можем да демонтираме с помощта на екипажа перото на руля и то да се изпрати в Кораборемонтния завод „Флотски арсенал”. И чак когато то бъде ремонтирано, корабът „9 септември” да бъде вдигнат на док. С това се спестяваха поне два дена престой на кораба в дока.
Така, след съответната подготовка, в неделя (7.ІV.1963 г.) започнахме демонтажа с подсилен състав - освен инж. Антон Беджев и аз, участваха Тенчо Чолаков и Иван Герасимов. Първо обвързахме перото на руля с бъчвен възел и започнахме развиването на болтовете от фанците. И тук се натъкнахме на неподозирана трудност, два диаметрално разположени болтове се оказаха шпилки. За да разединим фланците трябваше, след като отвихме всички болтове, да отрежем шпилките с ножовка. В същото време екипажът успя да охлаби салника на балера и чрез талия да повдигне балера мако нагоре.
Към обяд шпилките бяха отрязани и фланците разединени, но за да бъде извадено перото на руля, трябваше да демонтираме и петата на руля. С последния апарат инж. Антон Беджев успя да отвие един от четирите болта на петата. Трябваше да се презаредят апаратите, пък и понеделник беше учебен ден и Тенчо Чолаков, Иван Герасимов и аз трябваше да бъдем на занятия. Наложи се инж. Антон Беджев, чрез Отдел „Просвета” във Варна, да ни освобождава, мен - от Техникума по електротехника. Така успяхме да бъдем отново под водата чак към 13 часа в понеделник, 8.ІV. 1963 г. Развихме останалите три болта и демонтирахме лявата и дясната планка от петата. И тогава, поради непознаването на конструкцията, се случи инцидент. Когато дръпнаха завързаното перо на руля от оста в долната му част, се отлепи и потъна на дъното опорният лагер, оформен като двойно изпъкнала леща, изработена от калаен или фосфорен бронз. Перото на руля и планките от петата на руля бяха вече на борда на „9 септември” и ние започнахме да търсим по дъното под кърмата на кораба изтърваната леща (с диаметър около 120 мм).
Поради дълбоката тиня намирането на опорната леща се оказа непосилна задача и ние в края на краищата се наложи да се примирим със загубата й (в завода щяха да струговат нова).
Този факт, обаче остана като обеца на ухото и от тогава инж. Антон Беджев винаги изискваше чертежи на съоръженията, които трябваше да демонтираме или ремонтираме под вода.
Доц. д-р Траян ТРАЯНОВ


Авторът в годините на активно плаване на НИК „9 септември”.
Снимката е от архива му.
Авторът, по същото време, когато поема подходящия инструмент за подводна работа.
Снимката е от архива му.
Инж. Антон Беджев (на преден план). Снимката е от фонда на Военноморския музей.
НИК „9 септември” в най-добрите си времена. Снимката е от архива на автора.
Погледнати от към носа, останките наистина наподобяват напълно на НИК „9 септември”.
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК