избор на брой
начало


ЙЕЗУИТ
(или спомен за един пишман – щурман)

Дойде в дивизиона подводни лодки един „екземпляр” – майко мила! Лейтенант Петър Великов Станков (мир на праха му!), випускник на Ленинградското военноморско училище „Фрунзе”, назначен за щурман на подводна лодка С-12 – „Слава”. Знаехме само, че е син на началника на Окръжно управление на МВР - Варна, генерал Велико Станков. По онова време имаше такава „плеяда” синове – на министър Добри Джуров, на заместник-министър Бранимир Орманов, на генерал Симов, на генерал Добрев, все отбор „юнаци”! 
Дойде момчето и започна службата. Легендарна!
Идваше на работа, когато си поиска и си отиваше, когато се наспи. Редовно се появяваше на 15-то число, когато изплащаха заплатите. По думи на командира на подводницата, капитан ІІІ ранг Недялко Йосифов, Станков не можел да прави предварителна прокладка, не можел да определя мястото на кораба, не можел да се събуди по „тревога”, не можел, не можел...
Един ден, слизайки в лодката преди плаване, свършил нещо – изтрил начертаната от дивизионния щурман - капитан ІІ ранг Васил Божков,  предварителна прокладка за предстоящия преход на кораба до района за бойна подготовка. Това го можел! Друг път на някакъв прибор му горели предпазителите, двуамперови, и той решил проблема – приготвил се да сложи десет амперов предпазител! Добре, че първо докладвал, та командирът му заповядал: „Не пипай нищо – идвам!”
Нещата бяха от ясни по-ясни. Не става това момче и това си е. Добре, че баща му разбрал и в един лъжовен априлски ден звъннал на командира на дивизиона – капитан І ранг Гуцан Гуцанов:
- Гуцане, намерих служба на сина в Морското училище, като взводен командир. Затова те моля, подготви му една атестация за там, че да го развиваме като офицер. По неговите думи при теб само затъпявал, та реших да му дам втори шанс. И да е по-безшумно, нали?
Викнал Гуцан при себе си командира на „двойката” и разпоредил:
Мичман от резерва  Иван ИВАНОВ – ТОРПЕДОТО
Подводницата „Слава” излиза на учебно-боен поход (с правоспособен щурман на борда). Снимка Атанас Панайотов
- Йосифов, напиши на Станков една атестация в стил „златна среда”, с оценка
„Добър” и да те отърва от него! Ще го пратим в Морското, там да му „сърбат попарата”!
След час на бюрото на комдива се появила атестация за чудо и приказ!  „Нарисувал” го командирът му - откъдето погледнеш, ще го познаеш, че е Станков! И накрая - „Слаб”, ама „Нула”! Пишело и какво може - да се напие и да спи по всяко време!
Като прочел написаното Гуцан „гръмнал”:
- Йосифов, защо се насаждаш на пачи яйца? Нали пишем, за да се отървем от него?
- Другарю капитан І ранг, аз не мога да лъжа. Под лъжа няма да Ви предложа да се подпишете!
Гуцан познаваше Йоската. Махнал с ръка и го освободил. После е разпоредил да ме извикат.
Явих се, комдивът ми разказа подробно случая (бях му доверен човек), показа ми и атестацията и разпореди:
- Иване, сядай, „нарисувай” една прилична атестация и ми я донеси за подпис! До петнадесет часа!
Аз в Севастопол на комдив съм се правил, по телефона пред Оперативния на флота, че една атестация ли ще ми се опре!
Седнах в стаята за политическа просвета (ППС-то, или още „Димитровска стая”) и ги заредих: „Лейтенант Станков служи в дивизиона от една година. Изпълнителен, трудолюбив и коректен към колегите си, .... ала-бала ... Като всеки млад човек и той си има слабости, присъщи за младостта ... дрън-дрън ..., но като понатрупа опит, да кажем като командир на взвод, да поработи с хора... Необходимо е да работи и над себе си за преодоляване на слабостите.”
Всьо! Другото го попълни кадровикът. Сложихме атестацията в плик, изпълних ролята и на фелдегер и я занесох на „тати”. Генералът не пропусна да се поинтересува има ли нещо лошо в атестацията на момчето. Отговорих като същински йезуит:
- Другарю генерал, ако имаше нещо лошо, Вие пръв щяхте да научите!
Мичман от резерва  Иван ИВАНОВ - ТОРПЕДОТО