избор на брой
начало
УВОЛНЕНИЕТО НА КАПИТАН I РАНГ ГУЦАНОВ
В ранното лято на 1981 г. на борда на подводна лодка С-12,  „Слава”, избухна пожар. Обемен, в резултат от взрив на водород, натрупан във втори, трети и четвърти отсек, вследствие на неизправност в системата за вентилация на акумулаторната батерия. Взривът бе предизвикан от искра, при превключване на батерийния автомат под товар.
Командир на лодката бе капитан ІІ ранг Недялко Антонов Йосифов, старши помощник – старши лейтенант Дарин Друмев Матеев, а механик – старши лейтенант Венелин Тодоров Матеев. Последният бе ръководител на фаталната зарядка, довела до пожара. Неговите грамотни действия след взрива (херметизиране на отсеците, довело до ограничаване на пожара само в четвърти отсек, извеждане на хората, участващи в зарядката, и вахтените) предотвратиха най-страшното – загубата на човешки живот. Но не можеха да снемат вината му за неизправността на системата за вентилация и за неграмотните действия на матросите, довели до аварията.
Четвърти отсек изгоря като факел. Високата температура доведе до стопяване на медните гарнитури на бутилките с въздух високо налягане разположени в него, а изпуснатият от тях въздух обезмисли гасенето чрез херметизация. Въздухът е храна за огъня. Той бе и причина за повишаването на налягането в отсека, усложнило и без друго сложната обстановка.
Пожарът стихна след два-три дни. Започна най-трудното – създаване на организация за отстраняване на последствията от него и изясняване на степента на виновност на длъжностните лица. Това, последното, във флота е най-неприятно!
За разследване на причините и виновните за пожара бе назначена комисия с председател контраадмирал Румен Попов – тогава началник на отдел „Оперативен” в Щаба на ВМФ. В комисията бе и капитан І ранг Константин Площаков – главен инспектор за ВМФ в Министерството  на отбраната. Имаше и представител на дивизиона – капитан ІІІ ранг Драгомир Кирилов Янев – дивизионен механик, но само като консултант.
Командирът на дивизиона – капитан І ранг Гуцан Стойков Гуцанов, бе изложил виждането си за виновни и ремонт. Основните акценти в него бяха три, а именно:
- Обемът на ремонта ще бъде включен в и без това предстоящия текущ
ремонт на лодката в КРЗ „Флотски Арсенал”; средства ще бъдат пренасочени с цел да не се надхвърля


Мичман от резерва Иван Д. ИВАНОВ - Торпедото
Капитан І ранг Гуцан ГУЦАНОВ (вляво)
предварителния финансов ресурс, за сметка на саморемонт, извършен от екипажа;
- Жертви от пожара няма; виновните длъжностни лица да бъдат наказани,
но не с пълната строгост на устава;
- Командирът на 14-а дивизия подводни лодки от Краснознаменния
Черноморски флот на СССР - контраадмирал Станислав Георгиевич Алексеев, ще осигури безплатно оборудването за ремонтирания четвърти отсек на лодката.
Комисията по принцип прие аргументите на комдива, но не и тези по отношение на вината. Тогава той недвусмислено даде да се разбере, че е готов да поеме цялата отговорност за случилото се, за да опази своите подчинени от уволнение и следствие! Ето това е Командир!
На 1 август очаквахме комисията да донесе заповед за взискание. Комдивът предвиждаше за себе си наказание „Предупреждение за непълно служебно съответствие” и предаване на офицерския съд на честта. За по-младшите, естествено по-малки наказания.
За младшите позна, но за себе си...
На 31 юли капитан Гуцанов ме извика при себе си, даде ми долари, които бе заел от приятели, български пари и разпореди да купя от „Кореком” уиски, кафе и хубав чай, а от магазина - качествен коняк, безалкохолни, ядки и мезета. Изпълних задачата.
На 1 август с черна „Волга” пристигна само капитан Площаков от София. Дежурният докладва, комдивът разпореди да го доведат и ме изпрати зад завесата към служебната му спалня - беше му навик - да седя там, да слушам и ако потрябвам - да донеса нещо.
Площаков нахлу в кабинета, без да поика разрешение. Чух го да казва:
- Капитан Гуцанов, чети!
Гуцан явно зачете нещото, а аз надникнах иззад завесата. Устните на комдива трепереха. В погледа му се четеше ярост. Захвърли листа на пода.
- Капитан Гуцанов, станете и ми подайте заповедта! - Площаков звучеше
заповеднически.
- Вземи си я бе, лайно! - беше отговорът на Гуцан.
- Аз няма да я взема! Ще доложа на министъра как се отнасяте към негова
заповед! - Площаков излезе.
- Иване, вземи тази хартийка, догони онова... и му я дай да си я носи на
министъра!
- Слушам! - отърчах до „Волга”-та, метнах листа на задната седалка с
думите:
- Капитан Гуцанов заповяда да Ви предам този багаж! - и изчезнах.
В кабинета комдивът ми изповяда съдържанието на заповедта. Цитирам по памет: „За допуснати груби нарушения в изпълнението на служебните  задължения ..., уволнявам в запаса капитан І ранг Гуцан Стойков Гуцанов, ... като го лишавам от парично и вещево доволствие при преминаване в запаса... Длъжността да сдаде за 20 дни на капитан І ранг Антон Василев Янкулов - началник на щаба на Осми отделен дивизион подводни лодки.”
Отиде си един от ветераните на подводното плаване - в запаса. Но си отиде славно - опази си хората от уволнение!
И знаете ли какво взе със себе си от кабинета? Две найлонови торбички. В едната - портрет на Георги Димитров с лула в уста. В другата - една непрана бяла риза, увита във вестник...
Мичман от резерва  Иван Д. ИВАНОВ - Торпедото