избор на брой
начало


Т – 102 (М/Т „БЕЛОСЛАВ”) И ПОЛЕЗНОСТТА НА
КАВАРНЕНСКИЯ СЕВЕРОЗАПАДЕН ВЯТЪР

Когато през м. март 1957 г. с моторен кораб „Балкан” се завърнахме във Варна и получих записка за сдаване на длъжноста трети помощник-капитан на колегата Никола Вълков, заявих в навигационният отдел, че няма да ползвам отпуска, защото имам намерение през м. август да положа изпити за щурман далечно плаване и отпуската ще я взема за подготовка за изпитите. Те приеха изказаното желание и се възползваха от факта, че с натрупания плавателен стаж, съгласно Правилника за компетентност на морските лица, вече имах правоспособност на капитан близко плаване и ме изпратиха за капитан на моторния танкер Т – 102, тъй като неговият капитан преминаваше като помощник-капитан на друг кораб. Приех танкера на 04.04.1957 г. и установих, че екипажът гальовно го нарича ТУ – 102, заимствано от тогавашните съветските реактивни самолети (името „Белослав” се появи в последствие).
Моторният танкер „Белослав”, застанал на кея на „Транспетрол”, Варна. Вляво от него се вижда част от моторния танкер „Тюленово”. Снимката е от фонда на Държавен архив – Варна.
Моторният танкер „Тюленово” (еднотипен с „Белослав”) е един от дълголетниците сред плавателните съдове, построени от варненските корабостроители. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Корабът работеше по превозите на Шабленския нефт, от пристана Каварна, след натоварване и преход до Варна, нефтът се разтоварваше в петролната база на борд на един кесон, останал от германците и пригоден от БМФ за работен пристан, със съответните тръбопроводи на „Петрол” до една естакада, където вагон-цистерни приемаха нефта и го превозваха до Русе за товарене на нефтените баржи на БРП за износ за Австрия.
Трябва да отбележа, че като първа възложена ми самостоятелна работа се стремях да я изпълня по най-добрия начин, но забелязах, че това не винаги се получаваше, особено при маневрирането, поради което си записах една сентенция: „Трябва да имаш богато въображение, така както се решава задача на учебната черна дъска, само че грешката не може да се изтрие с гъбата”...
Товаренето на нефта беше организирано гравитачно по тръба от един резервоар на Каварненското плато, където автоцистерни докарваха нефта от мястото на добива. Тръбата беше изведена върху каварненския пристан и след отваряне на крана с помощта на подвижния шланг, прекрепен към тръбата, нефтът се наливаше в танкера. Един вахтен моряк следеше последователното напълване на носовите и кърмовите общо четири танка, като съответно боравеше с крана за спиране на товаренето за прехвърляне на шланга към следващият танк за товарене. Товаренето обикновено не вървеше бързо, тъй като зависеше от неритмичната работа на автоцистерните.
Споделям горните товарни подробности, защото те принизяваха вниманието на вахтените, особено когато оставаше малко да се дотоварва. Информационната връзка от резервоара до кораба не се съблюдаваше стриктно. При едно товарене това положение стана причина в ранна утрин да произлезе разлив на нефт от гърловината на последния танк за окончателно натоварване и от него като препълнен започва разлив по
Палубата, а от там - в морето. Разливът се беше самоограничил до размера на последното количество на остатъка нефт в тръбопровода, поради небрежност на вахтения.
По предварителна информация за товаренето знаех, че ще бъдем готови за отплаване към Варна сутринта. Събудих се рано на разсъмване и отидох на мостика да видя продължава ли товаренето или е завършило. Видях разлива от нас към морето, а палубата на танкерчето беше плътно залята от тъмно зелената сурова нефт. Веднага подадох аврал от мостика за сбор на екипажа, „Внимание на машината!” и „По места за маневра!”. Първи на палубата се показа пред надстройката вахтения моряк, който бил в кухнята да си прави кафе, което обесняваше защо е станал разлива и то минути преди да изляза на ходовия мостик. Към момента имаше слаб ветрец от към брега и това е насочило разлива мористо.
Отблъснахме, по скоро избягахме, за да няма свидетели, че разливът е станал докато кораба е бил на пристана - т.е. при евентуална разправия да твърдим, че хора от брега са допуснали разлива като са боравили с товарния кран при наличие на нефт в тръбата. Вече на ход със силна струя от два шланга палубната команда проми палубата, за да няма следи от допуснатото безобразие. Мисля, че тогава ние бяхме първите които направихме един солиден разлив покрай брега. Освен екипажът, никой друг не узна за този разлив, екипажната „омерта” действаше, тъй като след отплаването дясно по кърмата задуха доста силен северозападен вятър, който отнасяше нефтеното петно далеч от брега в морето.
При следващото заставане на пристана в Каварна се ослушвахме имали брегови коментари, оказа се че няма такива, тъй като на брега не е имало замърсяване. Така от една страна зацапахме морето - природата, от друга страна самата природа с местния северозападен вятър от към „Чиракмана” ни освободи от проблеми.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ