избор на брой
начало
КОМАНДИРСКО РЕШЕНИЕ
На истинския командир понякога му се налага да взема нестандартни решения – обосновани, или не напълно. Разбира се, с осъзнатата отговорност за последствията ...
Имаше едно време в района на Севастопол птицесовхоз (птицевъдно съветско хазяйство), наречен, естествено „Красный октябрь”. Негов председател бе Александър Василиевич Недуруев – бивш офицер, командир на взвод от времето на Отечествената война, кавалер на „едни гърди” ордени и медали. Беше типичен образ на фронтовак – винаги с готово решение за всичко, разпоредителен, гласовит и до крайност пунктуален. Ще се уверите сами в това, уважаеми читателю ...
... В късното лято на 1982 г. подводна лодка „Победа”, бордови номер „С-11”, бе в Севастопол за провеждане на дълбоководно потапяне на работна дълбочина – 270 метра. В тежките делници, в продължение на около месец, отработвахме програмите по напускане на „затънала” подводница, тренирахме борба с пробойни и пожари на специализираните полигони  и готвехме кораба за проверка от Аварийно-спасителната служба на Червенознаменния Черноморски флот на СССР. Програмата за отдих включваше посещения на музеи и забележителности на града-герой, визити на Инкерманския винен завод (винаги с дегустация) и, като правило, оказване на помощ на птицесовхоза „Красный октябрь”, по кърската работа. Със совхоза разбира се имахме шефство – старо, като дружбата ни с „Дядо Иван”.
Та в един прекрасен летен ден автобус на 153-та бригада подводни лодки ни натовари и откара в совхоза. Посрещна ни огромен мъж, размаза ни дланите при ръкуването, последвано от задушаваща прегръдка и покани командването на съвещание. В кабинета му, на чаша чай, набързо разпореди:
- Командир, предлагам Вашият  помощник (моя милост), да заведе момците на полето с камиона. Ще събират сено. – И преди още капитан-лейтенант Йорданов – моят командир, да се съгласи, продължи с командите, вече към мен:
-  Старлей (старши лейтенант), много не се увличай – един час стига, всичко е повече символика! В


Старши лейтенант Станко Станков като помощник-командир на подводницата „Победа” („С-11”).
Старши лейтенант Станко Станков като помощник-командир на подводницата „Победа” („С-11”).
съседство на блока има язовир. Изкъпи ги после, че нямам полева баня и ги води на обяд! Аз ще се заема с твоите началници! А след обяда ще поговорим за тържественото събрание!
Всьо. Изпълних заповедта. Колко сено събрахме не помня, но направихме чудесна баня в язовира, а обядът бе великолепен - яйца, млечни продукти и пилешко „на корем”, прясно и приготвено царски!
Дойде ред за съвещание - предстоеше традиционно тържествено събрание, на което совхозниците (разбирай Александър Василич), ни благодаряха за помощта, без която „едва ли биха могли да насмогнат на реколтата”, а нашите командири благодаряха за гостоприемството. Следваше концерт на техния ансамбъл. И такъв си имаха, и то какъв!
И като уточнихме подробностите, включително времевите, се намеси заместник-командирът НИ (по политическата част) - Илия Пеев, (пиша „НИ”, защото бате Митко Рижия все ми обясняваше, как той не бил заместник на командира, а на екипажа) и рече:
- Александър Василиевич, ще разменим подаръци, нали? Нося флагче и гилза с пръст от Шипка! Напоена с кръвта на героите!
- Разбира се, Иля Петрович! Традиционно! - и изведнъж се сепна - Стоп! Ами аз имам и други гости, шефове - комсомолци от Тамбов!
Илия се притесни:
- Да, но аз нямам втора гилза! Какво ще правим, а?
- Тичай ми носи гилзата, заместник! Моите стругари за десет минути ще
изпипат и нея и снаряда! - невъзмутимо изкомандва председателят.
Илия:
- Е, да, ама пръст от Шипка...
Василич:
- В този тесен кръг вземам командирско решение и обявявам всичката пръст в градинката под моя прозорец за „пръст от Шипка”! И само някой да гъкне!
Стана прекрасно събрание. Всички си имаха по една светиня, напоена с кръвта на героите...
Оттогава минаха тридесет години. И при все юридическата давност, аз се извинявам на Тамбовските комсомолци. Или може би на совхозниците - гилзите бяха като близнаци...
Капитан І ранг о. р. Станко СТАНКОВ