избор на брой
начало
ФЛОТСКИ СТАНДАРТИ
На действащите флотски офицери посвещавам

Върхът на професионалната подготовка на офицера от българския Военноморски флот в годините на тоталитаризма безспорно бе завършването на Военноморската академия в Ленинград (днес Санкт Петербург). Избраните не бяха много, но не мога да си изкривя душата и да кажа, че там се ходеше само „с връзки”. Успяваха и момчета като мен – от народа, от първо до трето поколение – не с връзки, а „с обувки” (от цялата първа серия на „Седем часа разлика” най ми хареса това сравнение). Пък и „най-достойните” обикновено след някоя и друга година служба във флота отиваха да учат „Външна търговия” в Москва. Това бе „прикритието” на подготовката им за разузнавачи (да се чете работа в посолства, демек легални такива).
Като игнорираме идиотския патрон на Академията – Высшая Военноморская Орденов Ленина, Октябрьской революциии и ... (последният да затвори вратата) Академия имени маршала Советского союза Гречко (ега ти моряка!?), другото на Академията си й беше в абсолютен ред. Някъде вече съм писал, че толкова стройна система от знания по въпросите на морската война никъде на друго място не съм получавал. А името... Те, старите питерци, си я наричаха с имперското й име -  „Криловка”, на академик Крилов.
Като тръгвах, командирът на дивизиона – капитан І ранг Антон Янкулов бащински ми заръча:
- Безспорно, главната ти задача е да се учиш. Връщаш се командир на подводна лодка. Но... да не „изгориш” в учение! Разбери как живее руският човек, вникни в душата му, запознай се с културата на тази огромна и изстрадала нация. По-добре е да се върнеш със синя диплома и червена мутра, отколкото с червена диплома и синя мутра!
Този, последният лаф, го бях чувал от други випускници на Академията. Следвайки предварителното си решение, което съвпадаше с указанията на
комдива, когато за пръв път посетих библиотеката на Академията, казах на момичетата там, че за две години ще прочета руските маринисти до един. И започнах със Станюкович...
Към края на третия семестър (от общо четири) нищех Валентин Пикул – той беше още жив. И някъде в „Трите възрасти на Окини сан” ме поразиха две неща.
Първото бе разпореждане на командира на крейсера


Капитан І ранг Станко Станков като офицер от резерва на командирския перископ на борда на последната ни подводница – „Слава”. Снимката е от архива на автора.
Офицерът от българските ВМС знае две и двеста (крави). Засега – само две... За останалите ще почака. До Видовден... Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
към ковчежника на кораба, дадено след пристигането в Япония, звучащо примерно така:
- Купете въглища, попълнете запасите от продоволствие и материални средства и платете квартирите и гейшите на офицерския състав!
А второто, вмъкнато някъде между редовете, бе размерът на заплатата на командира на кораба втори ранг - осемстотин имперски рубли на месец.
Загложди ме едно червейче - колко, аджеба са „стрували” тези рубли? Как да сравня стандартите?
На помощ ми дойде Володя Ковтонюк - мой приятел още от Севастопол, който учеше специалността „Хидрография”.
- Ще звънна на дядо довечера - той ще каже, трябва да знае нещо.
На другия ден Вова доложи:
- Дядо каза, че кравата е струвала три рубли!
„Елка”-та в главата ми моментално „стопли” - заплатата на командира е била двеста шестдесет и шест крави! Кравата (елитна) в България тогава „вървеше” над хиляда лева...
Взех това „на въоръжение”, и когато един ден мои познати ме попитаха вярно ли е, че руските императорски офицери се движели само с файтон и винаги с бели ръкавици, аз им разказах случая и добавих:
- Хайде сега ми кажете, ако аз днес получавам заплата със стойност цената на двеста шестдесет и шест крави на месец, не мога ли да си позволя файтон? И кой ще ми изцапа ръкавиците?
Да са живи и здрави момчетата и момичетата от нашия военен флот, и да я докарат до такива заплати!
Капитан І ранг о. р. Станко СТАНКОВ