избор на брой
начало


МОРСКИ ДНЕВНИЦИ
(част втора)
През лятото на 2004 г. плаването ни с учебния кораб на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” № 421 бе по маршрут: Варна - Ла Валета, Малта – Барселона, Испания – Тулон, Франция – Корфу, Гърция – Измир, Турция – Варна, с продължителност - 35 дни.
Вероятно ви е направило впечатление, че отидохме още по-далеч – в Испания! На принципа „от простото към сложното”. Пък и кога друг път ще ни се отдаде възможност да стъпим на прословутия „Камп Ноу”?
На 8 юни, вторник, след обяд се снехме от Варна. Ръководители на центрове бяха доц. Валентин Велинов, доц. Веселин Стоянов, Георги Ян. Георгиев,  Любо Дянков, Стоян Павлов - (Д’Артанян), Димитър Ст. Димитров, Гроздьо Грозев, и Любо Дънков. Организатор на учебния процес – капитан ІІ ранг Димитранов, офицер за връзки с обществеността - Николай Йорданов. Службата „въртеше” командирът на курсантския батальон - майор Росен Русев, а шифровите дела - майор Евгени Грозев. Доктор на похода бе Теодоси Василев.
Сутринта на 14 юни бяхме пред входа на пристанище Валета. Очаквахме пилотски катер за въвеждането ни. Пред нас бе внушителен, каменен град, напомнящ с крепостните си стени за рицарските времена. Първият етап на плаването бе към своя край.
За съжаление, скръбна вест ни застигна рано сутринта – по телефона ми се обади капитан І ранг Валентин Найденов (Чеха), и предаде, че на 13-и сутринта е починала лейтенант Здравка Димитрова – наш випускник от миналата година. Вероятната диагноза бе „Хепатит – С“. Потресаващо! Звъннах на командващия ВМС - той утвърди предложението ми да обявя на екипажа неприятната вест. Най-трудно го понесе старшина І степен Надежда Минчева, която бе живяла в една стая със Здравка.
Застанахме на швартови с ляв борд в пристанището на Ла Валета. Обявих на екипажа тъжната вест. Помълчахме... Към 18.30 часа излязохме на разходка, и отидохме в стария град, зад крепостната стена, там, където някога са отеквали конски тропот и звън на рицарски мечове. Красиво е, старите крепости са градени от бял камък, а на оскъдните места, покрити с пръст, растат бели и розови олеандри, нискостеблени палми, и много познати и непознати цветя.
Мачът Италия – Дания, от Европейското първенство догледахме в един бар (0:0), после се преместихме в друг, където станахме свидетели на поредния български футболен позор – Швеция – България – 5:0! Иначе, бира много, по около две евро в бара.
Най-странното бе, че цял ден измина без да се появи никакъв представител нито на малтийския флот, нито на местните власти. Отново някой дипломат не си бе свършил работата. Аз пък, нямах никакво намерение да я върша вместо тях.
Обадих се на заместника си – капитан ІІ ранг Боян Медникаров и го помолих да доложи на контраадмирал Кавалджиев, за да избегнем подобен вариант в Барселона. Тези недоразумения възникваха вследствие на факта, че не ние планирахме учебните плавания. Връзката се губеше някъде между Главния щаб на ВМС и Министерството на отбраната.
На 15-и юни, вечерта направихме чудесен коктейл, независимо, че нямахме официални домакини. Дойдоха двадесетина представители на българската общност в Малта, сред които и един колега, два випуска след мен, председателят на местния читалищен музикален клуб, семейството на дъщерята на Коко Йорданов, и др. На другата вечер бяхме канени да гледаме мачовете в бара на един българин (Митко) от Димитровград.
На другия ден Коко ни покани на екскурзия до остров Гозо. Мен и Митака Димитров. Как да е, успяхме да обменим дребни пари и с малко закъснение се качихме на автобуса за Мелиха. В село Моста ни посрещнаха на спирката, и с колата на Хосе (зетя на Коко) тръгнахме за Гозо.
Всъщност, Гозо е провинция на Малта, но с по-специален статут, продиктуван от факта, че гозитанците имат много общи черти със сицилианците в Италия. Хора - горди, ревниво пазещи традициите си, и недопускащи лесно чуждо влияние. Затова и си имат губернатор с ранг на министър, и едва ли не се смятат за „чужбина” по отношение на малтийците.
От най-северозападната точка на Малта се качихме на ферибота и след двадесет минути бяхме на Гозо. Разгледахме „столицата” - Виктория, където се намира главната крепост – „цитаделата”, в която някога се е прибирало нощем цялото население, за да се пази от грабители и турци. От цитаделата се вижда целият остров, и гледката е неописуема. Най-важното в нея е, че всяко селище (с по около 2 - 3000 жители) си има катедрала, като правило по- голяма от „Св. Александър Невски” в София. По-католици са от Папата и това е основната причина на остров Малта от 400 000 души (Варна), 99.9% да са християни.
Следващата спирка от екскурзията бе т.н. „прозорец”- огромен свод в скалите на северния бряг, през който може да мине и малък кораб. Това е най-използваното място от любителите водолази - местни и приходящи.
Вечерта изгледахме мачовете в бара на Митко. От нас българска бира, от заведението - мезето, и стана весело. Е, платихме си пътя - по 6 долара на човек.

* * *
Напуснахме Валета на 17 юни, четвъртък. Още
Авторът - капитан І ранг Станко Станков на борда на учебния кораб на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" № 421
Снимка за спомен на фона на вулканичния остров Стромболи.
На карнавала по време на празника на фрегатите за противовъздушна отбрана в Тулон.
Корфу, дворецът на австрийската императрица Елизабет.
Корфу, статуята на Ахил.
Учебният кораб на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” № 421 в акваторията на Пристанище Варна.
предния ден се опасявах, че времето няма да бъде добро. Така и стана -  с излизането ни „хвана” свеж вятър от югозапад, който по-късно след обяд „завъртя” на запад-северозапад. Духаше здраво, със сила 12-15 метра в секунда, а вълнението на морето бе около 4 бала. Никак не бе приятно, още повече - не знаеш какво ще е занапред. А идваше и нощта. Следвахме южното крайбрежие на Сицилия, и тъй като скоростта ни е около 6 възла, на западния му бряг щяхме да бъдем чак на следващия ден, на обяд.
През цялата нощ ни люля яко - около 5-6 бала, с устойчив вятър от запад- северозапад и сила 15 метра в секунда. Насрещен турски бълкер ни препредаде прогноза за вятър със сила 8 бала по скалата на Бофорт, което силно ме притесни. Беше около 20.00 часа. Малко по-късно, към 22.00 часа, щурманите донесоха прогноза от Рим - радио, с данни до сутринта - море навсякъде 4-6 бала. Поуспокоих се, и заспах, ако това изобщо може да се нарече сън. Чак към 04.00 часа стана по-кротко. По италианската телевизия пък, цяла вечер предаваха обърнати камиони и наводнения от ураганнен вятър, преминал над Сицилия. Явно, ние сме били в периферията на депресията ...
Към обяд на 18-и юни вятърът отново набра сила. Подхождахме от изток-югоизток към най- западната точка на Сицилия, в района на остров Маретимо. Вятърът бе със сила 9 метра в секунда. Дано не се усилва много, макар, че прогнозата бе 7 по Бофорт, което значи море не по-малко от 4 бала. Иначе, барометърът „пълзеше” бавно нагоре, на хубаво време...
След обяд направихме поворот и тръгнахме директно към южния бряг на остров Сардиния. Разчетите показваха, че с този ход ще го достигнем на 19-и на обяд, около 13.00 часа. Насрещният вятър забави хода ни от 8,5 на по-малко от 6 възла. Отново ни чакаха 150 мили открито море. Не се ли „напълни” този „чувал” с ниско налягане, дето уж замина на изток?
На 19 юни, със скорост 8.5 възла преминахме покрай остров Сардиния от изток-югоизток на запад-северозапад. От десния борд ясно се виждаше брегът. На север оставаха нос Спартивенто, нос Теулада, следваха островите Изола, съответно Св. Антонио, и Св. Петър.
16.30 ч.- 38°58’ северна ширина, 07°37’ източна дължина. Намираме се на 30 мили източно от Сардиния. Лежим на курс 289°, със скорост 8.8 възла. Очаквано време за пристигане на остров Минорка- 13.22 часа на утрешния ден, 20 юни. Атмосферното налягане се колебае около 760 мм, и сякаш има лека тенденция да пада. Дано стигнем Минорка, ако ще се разваля, за да има укритие. И с резерв от време не можем да се похвалим - щурмуването в продължение на 1.5 денонощия ни бе забавило. Генерално, планът се изпълняваше. Така е на море, пък и който иска да води хората трябва да им обърне гръб, нали?
На следващия ден преминахме на 5-6 мили от южния бряг на остров Минорка, по-точно, край най-южната му точка  - нос Мабрес. На ниския бряг са „нанизани” курорт до курорт, предимно вилни селища, бели и спретнати, като аптекарски принадлежности. Виждат се и  се стари постройки, подобни на вятърна мелница, без крила, а под тях, в скалите- няколко дълбоки пещери, отворени към морето. Красиво! Следва Балеарско море, и тук ще съм за пръв път!
И отново кит! На два кабелта по носа, в точка с координати 40°21’ северна ширина, 03°20’ източна дължина. Царствено се отправя на юг, и не ни позволява да приближим.

* * *
На 21 юни, понеделник, в 09.30 ч. застанахме на швартови с ляв борд на кея в Барселона, между морската гара и яхтеното пристанище. Посрещането бе повече от сериозно - чакаше ни лично почетният консул на България, госпожа Адела Клементе де Педрет, както и офицер за свръзка - капитан ІІІ ранг Хесус Амелуго Каталан, с програма, карти на града, организирани посещения на морския, и на военния музей (срещу показване на лична карта), както и препоръки за райони, опасни от джебчии.
Направихме визити при старшите - морски, сухопътен и военновъздушен началници, както следва: капитан І ранг Хавиер Джусти Гарсия, генерал- лейтенант Гаетано Миро Валс, и полковник Антонио Кабрера Сантамария. В 14.00 часа, бяхме поканени на обяд от консулката в ресторант „Барселонета”, на яхтеното пристанище. Дамата е на път да доведе на коктейл всички консули от Барселона утре вечер. Много развъртяна, макар и, по моему над 70-те. И разбира се, достатъчно богата. Попита ме дали искаме помощ за коктейла - имала парфюмерийни фабрики и не и било проблем да помогне! Отказах, естествено. Стигаше ни топлото посрещане и отлично организираните дни в Барселона.
Вечерта се повеселихме фирмено по случай достигането на най-западната точка на похода. Уиски, водка и какво ли не още! В края на краищата на 24-ти юни тръгваме към дома, генерално на изток.
На 22 юни, вторник, в 11.00 ни посети консулката с тримата си внука, пожелали да разгледат кораба. Симпатяги: на 7, 9 и 13 години. Почерпихме ги с лимонада и ядки. Вечерта, в двадесет часа започна коктейлът. Мадам Адела де Педрет доведе около тридесет човека, сред които десетина консули - на Финландия, Румъния, Малайзия, Гватемала, и пр. Мина много добре, типично за дипломати, постояха около час и половина.
На 23-ти юни видях Барселона! В 09.00 часа, заедно с Митко, Грозев, и Коко тръгнахме на обиколка. Първо пеш до „Камп Ноу”- стадиона на „Барса”. Посетихме музея, магазина с фирмени стоки, и трибуните, срещу 5.30 евро на човек. Този клуб е наистина велик, и не само с футболната си история, купи и успехи, а така също и с бизнеса си. Невероятен музей, с цялата история на футбола в Каталуния, специални витрини на най-известните футболисти, купи и отличия, видеозали с прожекция на върховите завоевания, въобще, обстановка, която за кратко време те прави съпричастен и едва ли не фен на отбора. Представям си как се е чувствал Христо Стоичков при пристигането си тук от „наше село...” Впрочем, тук Ицо е по.популярен, отколкото в България - някой от консулите вчера каза, че нищо чудно той след време той да стане президент на „Барса”. Не му липсва нищо, най-вече пари и характер на победител! Направихме над сто снимки.
Вторият и третият обект на нашето внимание бяха двете катедрали - Саграда Фамилия, и Бари Готик. Снимахме се отвън - и двете са в ремонт. От там отидохме  в морския музей, чиято експозиция е разположена в сградата на стара корабостроителница. Красота, която трябва да се види! В единия от док-ярдовете е изложена цяла галера, строена през 1569 година, дълга около 50 метра! Прибрахме се „убити” от път. Купих първите подаръци. Не изневерих на стила си - да купувам неща, които не могат се намери в България.
Имам сериозни проблеми с екипажа и по-специално с командира и помощника. Първият, в обстановка, изискваща представителност, обикновено изчезва като семеен призрак по първи петли. Аз го гоня да праща хора да питат, на кого какво трябва да се плаща, имам чувството, че е готов да си тръгне като пират! В двадесети век! В Ла Валета си тръгна с документ без печат, тук пък, не ще да оставя пари на консулката - не я познавал, щели да го излъжат. Вторият, пък - директор, ама от онези, дето сърцата им увити в три ката л....! Тук ще се намеся с целия си авторитет.
През нощта на 23-ти срещу 24-ти юни в Барселона стартира празненство, по случай деня на Сан Хуан, и не знам, дали защото кралят им се казва Хуан Карлос, или за друго, цялата нощ се превърна в заря. От 23.00 часа започна непрекъсната канонада - от височинни фойерверки във всички цветове, до хиляди бомбички, от типа на „пиратките” в България! Няма сън, има веселба!
На другия ден тръгнахме за Тулон. Изпратиха ни мадам Де Педрет и офицерът за свръзка, както се полага. Чакаше ни Лионският залив - капризен и непредсказуем.

* * *
Влязохме в главната Военноморска база на френските ВМС на Средиземно море - Тулон, на 25-и юни. Офицерът за свръзка, лейтенант Камил Жерар, ни поведе на визити - при командира на базата, капитан І ранг Морилон, заместника на командващия Средиземноморската зона, капитан І ранг Фабре и, разбира се при моя стар приятел от миналата година, заместник-шефа на провинцията, адмирала в оставка - Жерар Гашо. Невероятно приятен домакин и събеседник!
Вечерта колегите от кораба-домакин ни поканиха на празник на фрегатите за противовъздушна отбрана - поне аз така го разбрах. В края на учебната година корабите от един и същи клас си правят парти, финансирано от собствения им бюджет. Оказа се, че веселбата е само за офицери и техни гости, наброяващи общо около 400 души, от три кораба. Освен това, партито има характер на Холивудски карнавал, така, че бяхме в компанията на Арамис, Осама бен Ладен, Дънди крокодила, Цезар, Одисей, Пенелопа, Невидимия, Фантомас, Дарт Вейдър, Батман, емири, крале, палячовци, и прочие, герои от романи и филми. Чудесна идея - ще я откраднем!
От 16.00 до 17.00 часа на 26-и ни организираха визита на френския самолетоносач „Генерал Шарл де Гол”. Отново по схемата „искай и ще ти се даде”. Бях помолил капитан І ранг Фабре още при визитата, а по-късно си осигурих и лоби, в лицето на адмирал Гашо. И стана! Чудесно преживяване!.
На другия ден ходихме и на плаж, този път, далеч по подготвени - носихме си храна, бира, и всичко необходимо за пикник. Здравата изгоряхме. Хубаво е да кажеш, че си бил на плаж на Лазурния бряг - по-точно на плажа “Лидо”, в Грант рейд (Големия рейд), още повече, близо до замъка „Свети Луис”. 
На 28-ми юни поехме към Корфу. Зад кърмата ни бавно чезнеха високите брегове на Лазурния бряг.

* * *
На 30-и юни преминахме на две мили, източно от вулканичният остров Стромболи. Посрещна ни с няколко последователни, слаби изригвания, и величествена осанка! По склоновете му, на северозапад и запад, ясно личаха реките от лава, едната от които „действаща”. На запад, на десетина мили видяхме още два от Липарските острови - Базилуцо, (по- малкият) и Сан Пиетро. Зад тях, в створ, но твърде далеч, е основният - Липари.
Преминахме пролив Месина. Следвахме на североизток, към залива на Таранто. Пресякохме залива Скуилаче, лежащ между носовете Стило, на запад, и Рициуто на изток. В този залив е разположен град Катандзаро.
На 3-и юли се вързахме около 14.00 часа на кея в Корфу. Посрещнаха ни както се полага, поканихме ги на вечеря, и после ... температурата скочи до 32 градуса на сянка! До към 20.00 ч. се крихме на сянката, а после се разходихме в града, всъщност, едно голямо село, което, при все, че е в Европейския съюз, не може да се „опре” нито на Созопол, нито на Несебър, че дори и на Балчик! Трябваше да планираме два дни тук, и три дни в Измир, но какво да се прави - отрицателният резултат е положителен опит!
На официалната вечеря дойдоха командирът на Военноморската база (осигуряващо звено) с жена си, и  представител на командира на бреговата охрана. Отначало момчетата бяха доста притеснени, но после се поотпуснаха, както почти винаги се получава. Поканиха ни, на другия ден да разгледаме забележителностите на града, и в понеделник да видим кулата на системата за контрол на корабоплаването. Ходих и на двете места, от любопитство, и от уважение към домакините.
Както предполагах, вечерята свърши чудесна работа. Точно в 10.00 часа на другия ден командирът на базата изпрати джип, „Мерцедес”, който ни закара в щаба му. Там, в кафенето, пихме по кафе, поприказвахме, след което си взехме довиждане, и шофьорът ни поведе на екскурзия. Първата ни цел беше Ахилеон, дворецът на австрийската императрица Елизабет, съпруга на австроунгарския император Франц Йосиф Първи, разположен на около 15-тина километра на юг от града, на висок хълм, с чуден изглед към морето. А аз вече мислех, че тук си губим времето! Това, което видяхме не може да се опише с думи - райски кът, изграден по императорски! Най-красивата част на иначе суперстилния дворец обаче, е паркът, посветен на древния герой - Ахил, Ахилеос. Трите експоната, направили ми най-силно впечатление бяха огромната картина, представяща победата на Ахил над Хектор, статуята на умиращия Ахил, със стрела в петата, и още една, пак негова, в цял ръст, и в пълно бойно снаряжение, обърната към залива. Приказка! Направихме снимки.
Вторият обект на посещение бе Палеополис, античният град, основан, по досега потвърдени данни, през осми век преди Христа. Също разположен в разкошен парк, с чуден дворец, построен от първия британски комисионер (губернатор), а след 1967 г. превърнат в музей. Там разбрах, че Керкира означава родно място на Боговете, божественост (Goodness). А името Корфу се е наложило от думата „връх”, какъвто има на най-източния остров, който се вижда пръв при подхождане от морето. Върнах се на кораба и мислено благодарих на Йоанис (нашия домакин) за предоставената ни възможност да видим тези красоти.

* * *
На 5-и юли тръгнахме за Измир. Отправихме се на юг-югоизток, към острова на Одисей - Итака, и после към нос Матапан. Очаквано време за преминаване край Матапан - около 22.00 часа на 7 юли. От там ще решаваме дали да минем покрай Тира, или да следваме към Измир, през пролив Доро. Следвахме на юг, покрай остров Лефкес, който се намира на север от Итака и Кефалония. Мощни, стръмни брегове, целите в сипеи, обрулени от ветровете и изровени от дъждове, високи повече от 300-400 метра. Респектираща картина.
Преди излизането в Егейско море, на 6-и юли, получихме щормово предупреждение за буря над южната му част, със сила на вятъра 7, на места 8 бала! Реших да следвам източния бряг на Пелопонес, за да може по-бързо да се „скрием” зад полуостровите на юг, югозапад от залива Сароникос.
Към двадесет часа дойде следващата прогноза, според която в район Джейсън (Язон), на юг от нас се разразява буря с вълнение на морето до 8 бала. Не случайно имаше информация за подаден сигнал за бедствие в този район, някъде около остров Крит. Изпреварихме бурята с няколко часа!
Сутринта на 7-и юли, при подхождането към остров Кеос, ни заблъска отново силен североизточен вятър - до16 метра в секунда. Състоянието на морето бе около 5 бала, но бързо вдигна на шест. Повърхността започна постепенно да побелява, сигурен признак, че продължава да „вдига”. В тази обстановка взех решение, и се отправихме към залива Каристос, в южния край на остров Евбея. Тук вече се бяха укрили осем-девет малки, като нас, корабчета. Донесохме в Главния щаб на ВМС, че ще чакаме подобряване на времето. Между впрочем, чухме се с моторен кораб „Родопи”, на БМФ-АД, и от тях разбрахме, че морето на север от Доро е лошо, и така е от 5 юли вечерта. По-късно „Мургаш” тръгна на север, през Доро, и с тях се уговорихме да се чуем след два часа. В залива вятърът бе „завъртян” на юг и бе трудно да се ориентираме. Възможно беше да излезем от графика, и да стигнем в Измир ден по-късно. За другата възможност - да пропуснем Измир, тогава още не мислех. Но разпоредих на командира да въведе режим на водата.
Черпехме информация за времето от всички възможни източници, между прогнозите на Лимнос и Измир. В 12.10 часа „Мургаш” предаде за вятър на север от Доро - осем бала и море шест. Вървяха с 4-5 възла, при това - натоварени догоре. Свързах се с единия от руските кораби на котва до нас - „Омский 145” - потвърждават прогнозата за северен Егей. Това са около 3000-тонни кораби, тип „река-море”, но имат „INMARSAT”. Казаха, че имат сателитна прогноза от 5 юли, и от тогава не са получавали, но щом получат, ще се обадят. От старата знаят само, че над северните Балкани е разположен обширен антициклон, а над Кипър - циклон. На картата ясно се виждаше, че ние сме точно на границата между тези две области. Това обясняваше и времето при нас. Строих хората и забраних къпането, и прането. Предупредих ги, че е възможно да тръгнем оттук направо за България, ако времето ни задържи много. Над един от върховете на Евбея бе „кацнало” малко, бяло облаче ...
В 22.00 часа ни налетя страшен шквал - такова чудо не съм преживявал! Задуха „бора”, която „спускаше” от южните склонове на Евбея малки торнадо. Скоростта на вятъра премина 30 метра в секунда! Ураганен!
Кошмарът, който изживяхме през тази нощ, бе достоен за холивудски сценарий, и артисва! Ураганният вятър превърна залива във врящ котел. Повърхността на морето побеля и разгони три бала вълна на осем кабелта от брега. Корабът започна да рискае около котвата, променяйки курса си на цели 150 градуса! На два от съседните кораби котвите не държаха, и те тръгнаха да маневрират, за влизане по-навътре в залива. Единият от тях, „Катя-Зет”, мина на два кабелта по левия ни борд, като благодарение на факта, че екипажът му е български се чувахме през цялото време, и знаехме поне какво възнамерява да прави. Другият направи поворот от левия ни борд, и без да отчита дрейфа, тръгна да минава пред носа ни, от наветрената страна. Мина на двадесет и пет - тридесет метра по носа ни, буквално върху котвената ни верига! Този капитан навярно си бе купил правоспособността в махленския супермаркет! Стисках зъби - в каютите и на вахта стояха шестдесет и пет деца!
Вятърът утихна около 5 часа сутринта. Над възвишенията на Евбея обаче, „кацна” същото бяло облаче, като вчерашното. Не исках да мисля, че това ще се повтори!
Времето и прогнозата остават лоши. Вечерта отново започва снощната история, този път по-кротко и значително по-рано - с около два часа. Не зная с какво заслужихме този „капан”, но започнах да си мисля за махане от тук, а пък ако ще да ни люлее. Проклетият вятър от североизток нямаше и намерение да стихва. Такова чудо през лятото не помнех, освен през август, и то не толкова дълго!
Пропуснахме Измир. На 10-и се снехме от котва от залив Каристос. Излязохме в пролива. Почти в същото време дойде и прогноза, в която за пръв път от пет дни пише „без бури”! Вече бях започнал да мисля и за запасите от продукти, и брашно. Имаше за около осем дни. Вода - за два дни. Вятърът бе от север-североизток, десет, дванадесет метра в секунда, морето стигна четири бала, скоростта ни бе близо шест възла. Успяхме.
На 12-и юли нашето море ни посрещна точно според прогнозата - с леко „мъртваче” от североизток. Духаше слабо, от северозапад, а ние лежахме на курс към български териториални води. В цистерните за питева вода бе останал само т. н. „отстой”, тинята на дъната.
Днес мама навършва седемдесет години. Обадих се да честитя, развълнува се много. Започвам събиране на багажа.
До нови хоризонти, и пристани!
Капитан І ранг от резерва Станко СТАНКОВ
Снимките са от архива на автора