избор на брой
начало
НЕВИННИЯТ „ЗАПОДОЗРЯН”
Вярвате, или не, но по време на обучението ми във Военноморската академия в Ленинград (сега Санкт Петербург, Русия) в продължение на три дни, в звание капитан-лейтенант бях назначен за ... командир на дивизия подводни лодки! Двадесет и четири корпуса, проект 633 (НАТО клас - „Ромео”).
Програмата ни по „Оперативно изкуство” включваше мащабно оперативно тактическо учение - провеждане на операция по нарушаване на морските превози на „противника”, провеждано на модерен за времето си, огромен електронен симулатор, на който всички действия – на „наши” и „чужди” течаха в реално време, както на огромен екран, така и на запис.
„Театърът” бе Северно море, противниковите конвои се очакваха естествено от запад (Атлантика), а на мен, като командир на подводната армада ми бе връчена бойна заповед с „нарязан” район за бойни действия на подводниците.
И се започна, по науката – оценка на обстановката, замисъл, вземане на решение, поставяне на задачи на силите и най-важното – доклад на решението пред командващия флота, в случая любимият ни преподавател по „Оперативно изкуство” – Борис Борисович Щукин. Всичко това, естествено – за всички колеги – българи, германци, поляци, всеки от които командваше по едно съединение – разузнаване, авиация, надводни кораби, тил ... Война!
Нарисувах си аз „картинката”, опънах я пред „командващия” и доложих решението си в рамките на петнадесет минути. Последваха въпроси, най-трудният от които бе: „Защо точно такова построение на бойния ред съм избрал?” Защо подводниците са развърнати в райони за бойни действия, а не в „завеси”? На аргументи от рода на ... „вероятността за откриване на противника и излизане в атака е най-голяма”, даскалът контрира с по-голямата мобилност на завесите, по-бързото им сместване при необходимост и прочие и прочие ...
Държах на своето. Борисич се съгласи, с едно странно „Добре, ще видим”. И тръгна играта.
Всеки командир си имаше команден пункт с екран, на който се изобразяваха действията на неговите си сили и информацията, която се получаваше от командния пункт на флота, разузнаването, и съседите. В централния пост, пред големия екран, работеше ръководителят на учението. Там можехме да надникнем, ако по някакъв повод ни викаше самият „командващ”, за да докладваме лично нещо, или да получим поредната заповед. През първия ден от противника нямаше и следа – поне по данни на моите „корсари”. Борисич щъкаше при всички поред, дойде и при мен, изслуша доклада ми за момента и се оттегли. След малко пристигна и първата сводка с данни за конвой, открит на северозапад  от британските острови. Започваше се ...
На вторият ден имахме определено място на конвоя. Курсът му лежеше малко на север от центъра на позициите на подводниците ми. По науката големите конвои се движат на т. н. „оперативен зигзаг”, курсът им се променя на по 30-50 градуса от генералния, през по-големи интервали от време – половин, до един час, че и повече.
Прецених, че ще е по-добре да сместя бойния ред малко на север, а две лодки да преразвърна в разузнавателно-ударна завеса, със задача да открият конвоя по далеч от главните ми сили и по възможност да го атакуват. Изпратих бойните заповеди и за двете групи. След пет минути „цъфна” командващият.
- Защо, командир? Аргументирайте преразвръщането на дивизията!
- Целта ми е активно да търся контакт с противника, Борис Борисич!
Изнесената завеса би могла да разкрие построението на походния ордер, състава на охранението...
- Командир, подводните лодки са скрито оръжие!


Капитан-лейтенант Станко Станков получава дипломата си след завършването на Военноморската академия в Ленинград (сега Санкт Петербург, Русия). Снимката е от архива на автора
Модел на съветска подводница проект 633, (НАТО клас - „Ромео”).
Източник: http://www.modelshipgallery.com
Съветска подводница проект 633, по време на Кубинската ракетна криза, заснета от американски военноморски фотограф на 28 октомври 1962 г. Пилотът на американския вертолет, летящ над подводницата, както и неговите по-старши началници, дори и не са предполагали, че съветските подводници в региона са били въоръжени с торпеда с ядрени бойни глави...
Източник: http://www.gwu.edu/
Дебнат в засада и не се препоръчва много да „шават”- могат да се демаскират! Но ... решението си е Ваше!
Конвоят мина точно през средата на първоначалното ми построение. Успяхме да атакуваме, но с по-малко лодки. Ако бях ги оставил на място щях да го разпердушиня, „супостат”-а му недни!
Учението завърши. На големия екран внимателно разгледахме действията си. На разбора Щукин ми отдели специално внимание:
- Другари слушатели, капитан-лейтенант Станков развърна дивизията подводници точно както я бях развърнал аз в предварителното задание. Когато докладва решението си бях изненадан и у мен се прокрадна съмнение, че е успял да надникне в секретния ми куфар, през някое от междучасията, и да „открадне” бойното си построение от там! Когато, обаче реши да се преразвръща, разбрах, че кражба няма – просто е мислил и оценявал всичко изключително грамотно и професионално. Затова се и опитах да го разубедя, по отношение на „активното търсене” на противника, но не успях. Четворка!
Е, рекох си – като за първо командване на дивизия никак не е зле, Нали?

Капитан І ранг Станко СТАНКОВ,
ветеран-командир на подводница от българските ВМС