избор на брой
начало
ЗА „НАЦИОНАЛНОСТИТЕ” СРЕД ПОДВОДНОТО
БРАТСТВО

Още като ме разпределиха на стаж в дивизиона подводни лодки научих, че всеки екипаж там си има прякор. Просто моят приятел Дарин Матеев служеше там вече от година. Кой знае защо прякорите бяха по националности – екипажът на „Победа” се именуваше „евреи”, а на „Слава” – „германци”. Подобно „разпределение” имаше и при съседите от дивизиона противолодъчни кораби. При нас обаче, обръщенията обикновено се придружаваха от съществителното „братята” – евреи, или германци. Това ни най-малко не пречеше нито на дисциплината, нито на дружбата ни.
Проблемът дойде от друго място. В съответствие с плановете за строителство и развитие на родния флот в дивизиона се очакваха цели две нови лодки! Нови за нас, а иначе трябваше да ни ги дари Съветският флот, от състава на консервирания резерв, базиран в Одеса.
Получи се първата заповед за сформиране на трети


„Слава” напуска Военноморска база Варна. Снимка матрос Андрей КАМЕНОВ
екипаж, с командир капитан-лейтенант Краснодар Костадинов и заместник-командир (по политическата част) - старши лейтенант Красимир Узунов. Сформирахме го, започнаха тренировки на действащите подводници, както и  „сухи” тренировки на корабните разписания в киносалона. И тъй като салонът беше застлан с паркет, най-напред моряците „лепнаха” на третия екипаж прякора „паркетен”. Матросът няма равен на себе си по прякоросване - докато те погледне и си „нарисуван”!
Така при нас служеха „Гирата” (моя милост), „Чорта” (Николай Йорданов), „Зъбчо” (Антон Янкулов), „Сарко Петъка” (Исаев), „Сврачето” (Петър Петров), „Шарана” (Илия Пеев), „Белия кон” (Добрин Иванов), „Дюмата” (Илия Димчев) и много, много други...
„Паркетен” отнюд не се „вързваше” с традицията обаче... Не зная кой констатира този факт, но знам, че на другия ден братята от третия екипаж се казваха... „палестинци”!
Реакцията на командира им, дошъл от Морското училище с псевдоним „Руския”, бе повече от отрицателна:
- Какъв палестинец съм аз бе, Красимире! - въпросът естествено бе отправен към заместника - Узунов, като човек, който най-отблизо следи настроенията в екипажа.
- Всичко е вярно, командир! - Красьо имаше подход, и „нагоре” и „надолу” по командната стълбица - Ние си нямаме подводница, както палестинците си нямат държава!
Хитро, а? - Руския засука гордо мустак - Борим се значи за свой борд, както те за своя земя?
- Не хитро, командир - гениално е! - заключи Узунов.
И тръгнаха нещата в русло. Докато се „зададе” четвърти корпус. Те пък станаха „французи”, щото командирът им - Дарин Матеев беше хем кльощав, хем изискан мъж - същински французин!
Капитан I ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ