избор на брой
начало
КАК СЕ СТРОИ „ИМПЕРСКА” МАРИНА
От 18 до 22 юни 2001 г., начело на логистична делегация, посетих Турция. Домакин беше флотският им тил, в частност - корабостроителните и кораборемонтни  заводи на ВМС на Турция. Целта бе обмяна на опит в сферата на „джойнт венчъра”, т. е. строителството на кораби за ВМС, в кооперация с водещи световни корабостроители. Турските ВМС вече десетки години работеха съвместно с немския „Люрсен”, строяха подводници, клас „U” – 209, 210, 212, ракетни катери тип „Мартъ” и фрегати тип ”Мекко”- 200. А у нас водехме преговори точно с „Люрсен”.
С мен беше капитан І ранг Тодор Илиев, началник на аварийно-спасителните дейности в Щаба на флота и още двама офицери от управлението. Пътувахме с микробус. Тогава за пръв път открих красотата на Странджа планина, която по тоталитарно време не се ползваше с популярност. Имаше времена, в които, за да привлече хора в селското стопанство, държавното ни управление предлагаше заселване в района на Странджа – Сакар срещу стара къща и 5000 лева! Каква красота! Никога не ми е минавало през ума, че Странджа е толкова пресечена и толкова богата на води и растителност! Поне в тази и част – в района на Малко Търново.
На 19-и юни посетихме корабостроителницата „Пендик”, наследник на  „Ташкъзак” (в Златния рог), преместена вече на около петдесет километра на юг, на азиатска територия, на Източния бряг на Мраморно море. Тук се  строяха (строят се и до днес), ракетните катери тип „Мартъ” и средни десантни кораби. Впечатляващо!
На другия ден, 20-и юни, гостувахме в завода, разположен в главната военноморска база на турските ВМС – Гьолджук, където е разквартирувано и командването на бойния флот на Турция. Показаха ни два цеха – тяхна гордост! Този, за строеж на подводници, и цеха за ремонт на турбините (основно) на фрегатите „втора ръка” – тип „Нокс”, получавани от САЩ. Две от тези фрегати – „Карадениз” и „Акдениз” („Черно море” и „Бяло море”), отдавна вече оперираха, включително и в натовски съединения. Впечатли ме производственият макет на подводница, в умален мащаб (1:12), разположен в цеха, изработен изцяло от плексиглас, в който всички системи и механизми на кораба бяха маркирани в различен цвят, до най-малки подробности – в помощ на строителите! Германците си бяха свършили работата перфектно.


Капитан І ранг от резерва Станко СТАНКОВ
Строителството на първата многоцелева корвета от перспективния MILGEM class, TCG Heybeliada, започна на 26 юли 2005 г. В края на 2011 г. корветата ще бъде вече готова да носи бойна служба. В плановете на ВМС на Турция е включено строителството на общо 12 бойни кораба (8 корвети и 4 фрегати) от MILGEM class.
Вечерта, по време на официалната вечеря, (която между впрочем завърши около два часа след полунощ, на агнешка шкембе чорба, в малка кръчма на брега на залива), началникът на корабостоителницата сподели:
- Капитан ефенди, аз съм доайенът на военните корабостроители в нашия флот. След година ще бъда пенсионер. Оценявам политиката на строителство на нашите ВМС в последните години като изключително успешна. Мисля, че строителството на нови кораби съвместно с фирма като „Люрсен” е най-доброто решение. Колкото до корабите „втора ръка” - няма по-добър „донор” от САЩ, притежаващи глобални интереси, и респективно - флот, и кораби с които да ги отстояват. Благодарение на тази политика  ние отново имаме „имперска” флота!
Мисля, че с това той каза всичко... После беше шкембето с люта „Йени (нова) ракъ”. И ние споделихме български опит - добавихме в ракията (силно ухаеща на анасон), по малко мента. Турските колеги не бяха чували за коктейл „Облак”! Към два през нощта всички бяхме почти като ангелчета...
Капитан І ранг от резерва Станко СТАНКОВ