избор на брой
начало
ДЕСАНТ В СЛОВЕНИЯ
Непосредствено след конкурса за приемане в Генералщабния факултет на Военна академия „Георги Раковски”, през лятото на 1998 г. заминах за Блед, Словения. Там се проведе среща на началниците на генерални щабове на страните от Югоизточна Европа, в която участваха делегации от България, Гърция, Италия, Македония, Румъния, Словения и Турция.
Съставът на делегацията ни включваше генерал Михо Михов, съпругата му Бонка и представители на трите вида Въоръжени сили: на ВВС – генерал майор Димитър Цветков, командир на корпус; на Сухопътни войски – полковник Валери Рачев от Разузнавателно управление на ГЩ, и на ВМС – моя милост.
Ще попитате: „Защо десант?” Ами защото отпътувахме без визи, без граничен и митнически контрол, без даже някой да ни попита носим ли си международните паспорти! Ей така, чисто по военному, седнахме в една „Л-17”-ска и отлетяхме! Явно всичко по полета бе договорено.
Задачата? Да помагаме на генерал Михов, ако след неговия брифинг възникнат по-специфични въпроси. Е, такива не възникнаха. А и генералът смело се справяше с английския...
На летището, преди тръгване се запознах със съпругата на генерал Михов. Впечатли ме с човещина и прямота. Подаде ръка, усмихна се и рече:
- Бонка, просто Бонка. Моля Ви, спестете ми официалностите! – а на генерал Цветков просто каза – Здравей, Митьо!
В самолета, който имаше специална каюткомпания за ВИП пътници, ние седнахме на задните седалки. Като се качи, естествено последен, генерал Михов ни скастри:
- Я бързо при мен, във ВИП-а, нали сме делегация? Няма да се делим я!
След час самолетът ни „изтърси” на летището в Любляна. Оттам – по колите и... в Блед.
Блед! Боже, каква красота! Малък курорт, разположен около високопланинско езеро, чисто като сълза! Насред езерото – остров, типично алпийски – страховито висок, със сгромолясващи се във водите


Капитан I ранг от резерва Станко Станков
Снимка за спомен на автора с генерал Михо Михов
отвесни, скални стени, на чийто връх е кацнал древен замък! Като в приказките на Андерсен и Братя Грим! Огромни дъгови пъстърви сновяха непрекъснато в близост до брега, явно свикнали някой да им подхвърли нещо... И каква чистота! Вървях и си мислех, че не съм навън, а сякаш в някакъв музей!
Настаниха ни в парк-хотела, в луксозни апартаменти. Условия повече от добри. Конференцията се проведе в зала, отстояща на десет минути пеш от хотела. Решения не се предвиждаха, брифингите на началствата демонстрираха възможностите за съвместно планиране на операции и взаимопомощ. Имах чувството, че целта бе да се запознаем със словенците и техните възможности конкретно. Италианската делегация, като водеща в региона, просто ни ги представи. Не случайно - всички съседи на Словения вече мощно инвестираха в малката, но подредена държавица. И се бореха за влияние - най-вече италианците! Политическо и икономическо най-паче!
Не случайно на коктейла в чест на конференцията присъства лично президентът на Словения. Запознах се с началника на флота им - един капитан ІІ ранг, безкрайно щастлив с отвоюваната от Югославия няколкокилометрова брегова ивица и двата си катера за брегова охрана! Флот, брате!
С две думи, видяхме една държава, в която сякаш не е имало война до оня ден. Чисто, културно и работливо племе са словенците. Запретнали ръкави и си градят бъдещето - туризъм, леки автомобили, електроника... Браво!
Посетихме и старите Титови резиденции. Всички официални вечери бяха на такива места. За разлика от обстановката у нас обаче, там портретите на Йосип Броз Тито си висяха по стените. Обяснението? „Ако не беше Тито, те това немаше да го има!”
Да-а, „другът” Тито се бе отнасял към малката република като към глезено дете. За да я „котка” и задържи!
Върнахме се пак като наркотрафиканти - без формалности и официално пресичане на граници! Така си и остана ходенето ми в Словения - като в приказка, или чуден сън!
Тук ще направя лирично отклонение. И до днес уважавам генерал Михов. Просто като човек. Честен, прям, на моменти емоционален до наивност, но... лидер!  И още нещо - никога не е боледувал от „началническа болест”.
После пътищата ни се кръстосваха още много пъти. Той не се промени - и като съветник на президента и като посланик в Македония. Навсякъде хората го посрещаха с отворени обятия...
Капитан I ранг от резерва Станко СТАНКОВ