избор на брой
начало


МОРСКИ ДНЕВНИЦИ
(част първа)

Най-приятните и най-емоционални моменти в Морското училище изживях по време на двете практики на борда на учебния кораб УК – 421, бивш пасажер на БМФ - „Димитър Благоев”.
От щурман най-обичах да съм в морето – там няма глупости. А в Морското училище, по традиция, началникът и неговите заместници всяка година оглавяваха по един учебен рейс – около тридесет дни. Плаванията се планираха в района на Черно и Средиземно море – по три круиза всяко лято.

*  *  *
Първо за мен бе лятото на 2003 година.
Тук е мястото да спомена, че най-далечните дестинации на „Благоев” до тогава са били Италия и Гърция. Аз обаче дръзнах да планирам по-далечна – Франция.
Така и се разпоредих. Маршрут: Таранто, Италия - Тулон, Франция - Пирея, Гърция - Истанбул, Турция – Варна.
Заместниците ми бяха леко смутени от разпореждането за планиране на второ пристанище – Тулон. Търсиха аргументи, най-тежък от които бе, дали ще стигне горивото? Не бе аргумент. Щяхме да си купим гориво, при това – френско!
И така, на 26 май походът стартира, а в ранната утрин на 27-и преминахме пролива Босфор. Същата вечер, или по-точно в късния следобед оставихме зад гърба си и Дарданелите. Вече бяхме, на флотски език, „на оперативен простор”!
Северно Егейско море. Мастилено синя шир, галещо южно слънце и безкрайни хоризонти към света. Като си помисля, че от 1913-1919 и после от 1942-1944 г. сме имали излаз на това море, ме побиват тръпки. Не само защото във вените ми тече беломорска кръв, а основно заради онази Обединена България, погубена от политици, на които днешните толкова много приличат!
В късния следобед на 30 май, тържествено, с крейсерска скорост, преминаваме покрай нос Малеас.
Капитан І ранг Станко СТАНКОВ на борда на учебния кораб УК – 421.
Учебният кораб № 421 на последен пристан във Военноморска база Варна. От няколко години ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” не разполага със свой учебен кораб.
Високи и внушителни скали, слабо обрасли с храсталак, и прорязани от огромни сипеи и урви. А на ниска и стръмна тераса в подножието на хълма е “кацнал” бял манастирски комплекс. Еднокорабна църква, по-скоро параклис, под него - градина, ниско до морето склад, подобен на бункер, и наблизо - още една бяла къща. Много трудно в бинокъла “улавям” виеща се успоредно на брега магарешка пътека - единствената връзка със света, покрай която, на запад откривам и манастирските гробища - около двадесет бели камъка. Високо, над манастира се белее голям надгробен кръст. Вечен пристан на светец, или лобно място? Който и да си ти, блажений, намерил покой в скалите или в морето - почивай в мир! Сигурно приживе си го заслужил!
В десет часа на втори юни влязохме в Таранто - главната база на италианската марина. Около 250-хиляден град, със сносна нова част, строена очевидно планово, и стар град, разположен на входа на вътрешните заливи.
Интересно пристанище - на далечните подходи заливът е полупреграден от два мола, между които има малък остров. Външният залив е наречен “Маре гранде” (Голямото море). От него, покрай вътрешен остров (старият град), се влиза по “„Канале навигабиле” (навигационния канал) в “Маре пиколо”- “Примо сено” (Малко море - Първи басейн). На входа има подвижен мост, чийто криле се отварят настрани. От Маре пиколо- Примо сено, през висок, модерен мост, се влиза в  „Секондо сено” (Втори басейн ). В първото малко море е ситуирана военноморската база.
Разходихме се в стария град. Каналът, северно от него не е плавателен - над него минава старинен каменен мост, наречен “Понто виа Наполи”- мостът на пътя за Неапол.
На трети юни направихме официални визити при префекта - Джанкарло Инграно, президента на провинцията - Доменико Ранна, кметицата - Росанна ди Белло, и командира на базата - адмирал (три звезди) Томазо Манчинелли. Накрая посетихме и кораба домакин - фрегатата “Нави гренадире”, с командир капитан ІІ ранг  Ерминио Ларока. Добре, че всички те бяха в радиус 2-3 километра.
В 13.30 часа бе оттветната визита на кораба - обяд. Присъстваха заместникът на Манчинели - контраадмирал Брачи, началникът на старшинското им училище - контраадмирал Томазо Анджелини, представител на префекта и командирът на кораба - домакин.
На 4 юни ходихме на гости в училището за старшини. Учат ги на много неща - базисна подготовка плюс подготовка по специалности. Учебно - тренировъчната база, естествено, е много богата - 15 компютърни класа, тренажори, спортни комплекси, включително и цех за обучение на корабни готвачи, и медицински сестри. А районът им прилича повече на курорт, отколкото на училище...
В два следобяд на 4 юни се снехме от швартови. Салютираха ни на моста и ... към Тулон!

*  *  *
Взех решение прехода до Тулон да извършим по маршрут северно от Сицилия през пролива Бонифачо. Това е тесен пролив, който разделя двата големи острова - Сардиния и Корсика. Така бе по-добре и за практиката, защото този маршрут позволява укриване при лошо време. В щормово време е трудно да учиш хората - получава се само т.н. “оморячване”, което не е нищо друго освен проверка издръжливостта на море.
В пет след обяд, на 5 юни сме на траверз Реджио ди Калабрия. На запад мощно издига снага действащият вулкан Етна. Навлизаме в Месинския проток. Сицилия е величествена и горда, като страж  на кръстопът. Чака ни Тиренско море, Сардиния, Корсика (пролив Бонифачо ), и после - Тулон.
А на двадесет и пет мили, по носа ни очаква остров Стромболи - с едноименния действащ вулкан. Гледката спира дъха ... Висок близо 1000 метра, Стромболи прилича на огромен циклоп, вперил кървавочервеното си, единствено око в нощното небе, от което, като сълза се стича огнена лава...
На 7 юни, събота, рано сутринта, на стотина метра, по левия борд, изведнаж морето “закипя” от делфини, които се носеха на север с голяма скорост. Някой предположи, че гонят рибен пасаж, когато на 2-3 кабелта зад тях се издигна огромна опашка, предшествана от 5-6 метров воден гейзер. Кит! Или нещо от този род, дълъг най-малко 6-7 метра! Ясно от кого бягаха по-малките братя! Направихме поворот към него и започнахме сближаване. Имах чувството, че спи на повърхността. Позволи ни да го приближим на 30-40 метра, след което мощно “даде ход”. Огромната му гръбна перка изплува на 1-1.5 метра при потапянето. Мина пред носа на кораба на десетина метра и се отдалечи на североизток. Дълго гледах полупотопения му гръб, напомнящ подводница, и гейзерите при издишването му. Дано си ни на късмет, владетелю на морските дълбини!
Решихме същия ден да направим Нептуновото кръщение. В ролята на Нептун ще се превъплъти началникът на катедра “Корабоводене”- доцент Асен Шиваров, а най -косматият матрос - в неговата прекрасна придружителка - Амфитрита, чието коляно всеки новопокръстен целува по време на ритуала. По стар морски обичай към коляното и сочи голям, червен морков ...
На четиринадесетият ден от началото на рейса подходихме към френския бряг в района на Монако. После се “спуснахме” покрай брега, до Тулон.

*  *  *
Френската ривиера! Каква красота, какъв разкош и ... какви ли пари, за да живееш тук? Около нас непрекъснато сноват бързи фериботи, луксозни яхти, катери ... Мечта ...
На 9 юни, понеделник, в девет и половина сутринта влязохме в Тулон - главната база на френския флот в Средиземно море. Всичко е военно - пилотският катер, пилота, влекачите и пр. Тук капитан на пристанището е командирът на базата. Застанахме с десен борд на ремонтния кей на корабостроителницата, възможно най-близо до изхода в града. Срещу нас са яхтеното и пасажерското пристанище. Градът е не много голям, около 180 000 жители, разположен край залив, отворен на изток.
На този ден Франция отбелязваше официално 10 дни след Възнесение Христово и денят бе почивен за държавните служители. А на 10-и се очакваше еднодневна, планова генерална стачка, която направи екскурзията до Марсилия невъзможна. Обещаха да ни покажат Военноморския музей и да организират екскурзия до планинския масив на север.
Излязохме в града и отидохме на плаж.  Три нови неща наведнъж - стъпих на френска земя, къпах се в Средиземно море, и то на Ривиерата! Е, не е като нашето море - не пясък, а баластра, солена вода, непозволяваща да отвориш очи в морето, мръсничко, като на всеки градски плаж...
В десет часа на 10 юни, вторник, направихме визита при командира на базата- капитан първи ранг Оливие Мерилон. В 10.30 - при заместник кмета - адмирал от резерва Жерар Гашо - невероятен мъж! Беше подготвен - подаръци, шампанско, сандвичи, фотограф. Много комуникативен, отворен, “светъл” човек, не случайно избран да взаимодейства с флота, т.к. 60 % от бреговата ивица на Тулон принадлежи на ВМС! А флотът по неговите думи е “стара дама”, която трудно дава ...Тази визита ми достави истинско удоволствие.
След обяд Антоан, офицерът за свръзка, ни разходи до платото да видим града от височина 600 метра. Гледката бе повече от впечатляваща!
По време на ответната вечеря, при нас, ни гостуваха офицери от кораба - домакин. Момчетата се държаха много дружелюбно. Двама от тях бяха с жените си. Всички, с изключение на командира на кораба бяха зле с английския.
В 10.05 часа на единадесети се снехме се от Тулон. Вече бяхме по пътя към дома!

*  *  *
След обяд на 17 юни влязохме в Пирея. Лява машина бе извън строя. Маневрата извършихме само с дясна машина, без да обясняваме на пилота за какво става въпрос. Нямаше кой да ни поеме швартовите. Емоции. Добре, че ме послушаха, да подадат кърмово хвъргало от носа. Стана. С нерви. Моите.
На 18 юни, сряда, в 09.30 часа тръгнахме по визити - първо при командващия Егейската зона, комодор Киризис. После в училището, с началник - контраадмирал Гирос, или нещо подобно. Икономоу, старият шеф, с който бях се срещал през 2002 година, бе вече пенсионер. Трета визита - при командващия Бреговата охрана, също комодор. Въобще - звезди, звезди, а командват по двеста човека ...
С разрешението на комодор Киризис, след тръгването от Пирея се върнахме малко на юг, за да видим остров Тира (Санторини) - вулканът. Минахме покрай остров Фолегандрос от запад. Тази голяма група острови, в Южно Егейско море е наречена “Циклади”. Събота е хубав ден. Свежичко, морско време.
В 15.30 часа излязохме от “пръстена” на остров Тира. Някога, преди 5000 години, (3000 години преди Христа), тук е имало един, голям остров. В центъра му изригнал вулкан, и след катастрофата се е образувал пръстенът, а двата вулканични острова в средата му са от застинала лава. Фактически, ние обикаляхме огромния кратер, дълбок от 60 до 300 метра. Високите, като отрязани с нож вътрешни брегове на пръстена са още черно-сиво-червени, а Неа Камени (единият от вътрешните острови) е  само лава - рошава, застинала лава! Както, между впрочем и другият - Палаца Камени.
Чувствах се близо, много близо до центъра на Земята. Представях си мощният взрив, “издухал” централната част на острова в небесата. Мястото е превърнато във фабрика за пари от туризъм, с десетина бели градчета, стотина църкви в тях, и още толкова пристани и скели. Иначе, някога от високото, по стръмните сипеи са добивали пясък, който по дървени улеи са товарили направо на корабите. Как ли живеят тук хората? Впрочем, ето как - фериботите стигат до Атина за 3-4 часа ...
Оставяйки зад гърба си Цикладите, тръгваме покрай западното крайбрежие на турския материк, оставяйки на запад гръцките острови. Това е маршрутът, най-често използван от малките кораби, до 3000 тона дедуейт, поради закрития от ветрове и вълни район. На езика на старите “барби” (капитани)- “куйтулук”, завет, скрито място.

*  *  *
На 25 юни, сряда, влязохме в Тузла, в пристанището на тяхното Военноморско училище. И още на същия ден направихме визита при началника на училището, контраадмирал Йозер Карабулут. Кафе, сладка приказка, размяна на подаръци.
На другия ден бяхме в Истанбул, купих и подаръци. Най-после успях да видя българската църква - “Свети Стефан”, в Златния рог. Както всичко българско напоследък, и тя се руши, но, казват че ще я реставрират, събират и помощи. Запалих свещ на моя светия, Стефан - Венценосни, дадох паричка за храма и се почувствах пречистен .
Вечерта, на нашия коктейл, истанбулските ни приятели - семейство Василеви доведоха актрисата Искра Радева, със съпруга й - бизнесмен. Стана хубаво, особено за хлапетата.
Във Варна се прибрахме на 29 юни сутринта. Успешно. Без „бойни” загуби.
Капитан І ранг от резерва
Станко СТАНКОВ