ЗА НАБОРНАТА СЛУЖБА, ПОКЛОН!
(спомени от капитан І ранг от запаса Станил Станилов)
Съдбата ми предостави шанса да вляза в родната казарма доброволно, на 16 години, кадет в Народното Военноморско училище - Варна, през 1948 г. и да се реализирам в живота. Тогава условията бяха по-трудни. Изискванията за ред и дисциплина – по- строги, безцеремонно сурови и продължителни (на корабите – 4 г., в бреговата артилерия – 3 г.). Получи се така, че аз служих с наборите от 1928 до 1972 т.e. с повече от 40 набора.
За мен и младежите, служили в този период, казармата беше училище за израстване и укрепване, за възмъжаване и себеотдаване, за сработване и взаимопомощ. Тя, казармата, даваше подготовка за живота, за семейството, за родолюбие. Казармата приучава на ред и самоконтрол, на труд и отговорност за боеца до теб (бойния пост, разчета, кораба, частта). Затова младежите от наборна служба стават много близки, разчитащи един на друг, доверчиви и честни при взаимна подкрепа. Вярата в помощта е необходима и полезна винаги в живота на хората. А в сложни условия или бойни действия, тя е гарант за оцеляване (на сушата, в морето или във въздуха). Няма по-искрен поздрав от този при среща да чуеш: Наборе, здравей! Затова срещите с набори, випуски или разчети са така желани, търсени и най-често провеждани.
Бих описал стотици примери за себеотдаване при видовете готовности, бойни стрелби или ежедневието на службата. Гордея се с инициативите, смелостта и готовността на разчети и екипажи при действие. Това се отнася за всички специалности от флота. Но на почит и уважение, според кораба, са ракетчици, артилеристи, торпедисти, миньори, акустици, радисти и т.н. За изява на себеотдаване е без значение дали са в подводница, на торпеден или ракетен катер, на кораб за борба с подводници или на миночистач на брегови пост, радиолокационна станция, брегова батарея или в складов район. Наборникът разбира, че е звено от единна, обща система, която зависи и от него, и от неговите знания, дисциплина и трудолюбие. Това ражда любов в разчета, патриотизъм и увереност в действията при рискови условия. Засилва уважението и вярата на един към друг, към командира и възпитателя. Трудните условия и борбата за преодоляването им, възпитават и сплотяват личния състав. Колкото по-добре даден разчет е сплотен и единен, той по-добре борави с поверената му техника и въоръжение. Той е по-организиран в мирни дни, сложни ситуации и в бойни действия. Такъв разчет оцелява и побеждава. При него професионализма се превръща в героически действия. Примери има много. Бих посочил поне някои от тях, които (за съжаление) започват да се забравят:
1964 г.  Разчети за предстартова и стартова подготовка на крилати ракети за пускова установка от подвижен брегови ракетен комплекс „Сопка” на ВМФ с техните командири капитан-лейтенант Злати Златев и капитан Марин Маринов. Комплексът бе на въоръжение от 1962 до 1979 г. Тези разчети имаха само отлични стрелби. А зимните и летни лагери и постоянно променящите се позиции бяха израз на сработеност, организираност и отговорност.
избор на брой
начало
Командирска кола
Крилата ракета, показани за първи път на парад в София на 9.IX.1969 г.
1. През 1965 г. старшина I степен Димитър Ат. Димитров, изхвърляйки от погреба на кораб-преследвач на подводници горящ сандък с боеприпаси, загива от натравянето, но спасява екипажа и кораба;
2. През 1944/49 г. с риск на живота си моряците-миньори очистиха нашето Черно море от минните полета и осигуриха корабоплаването в български и в румънски води;
3. През 1952/53 г. с риск, поет от миньори и водолази се обезвреди потопения румънски кораб „Карол” пред н. Галата с над 150 немски мини в трюмовете му в бурно и студено море;
4. Унищожаването на стари неразриви от боеприпаси, изплавали мини или хванати мини и торпеда в рибарски мрежи е дейност от 1944 г. до наши дни;
5. Изваждане и унищожаване на боеприпаси от I-та и II-та световна война в пристанище Варна и край Бургас. Само в района „Отманли” (пристанище Дружба) те бяха над 19 000 броя;
6. Изгаряне и взривяване на боеприпаси, снети от въоръжение от 1955 г. до днес;
7. Рарязване чрез взривове и изваждане на корпуса на италианския танкер „Суперга”, потопен през войната, пред входа на пристанище Варна;
8. Постоянно взриво- и пожаро-обезопасяване на хранилища и складови райони с боеприпаси на флота и т.н. Отбелязвам, че от 1949 до 1990 г. тази опасна рискова дейност е извършвана безплатно, служебно. Не трябва да се забрави постъпката на матросите от набор 1926 г. от ескадрения миноносец „Г. Димитров”, които през 1950 г. искат да останат на служба още една година доброволно (при изтекли вече 4 г. наборна!), за да предадат опита си на новия набор за експлоатацията на този голям и модерен за времето си кораб. Тази постъпка е сравнима с идеите на четници и опълченци. Или изявите на оръдейните разчети от бреговите батареи, взели почин през 60-те години на ХХ в. за снижаване темпа на залповата стрелби до 6 секунди и накритие на целта с първия залп и много други. Само за помощта на наборите към граждани, предприятия, стопанства и населени места, могат да се посочат и напишат томове с благодарности, за техните действия при бедствия и аварии.
Както е известно, наборната служба в Българската армия (БА) е въведена от 1880 г., но за първите кораби на Флота на р. Дунав (подарени от Русия), тя е факт от 1879 г. и продължи до 2007 г. Може само да се съжалява, че я няма! С това се прекъсна ритуала за насаждане на любов и дълг към Родината, на патриотизъм за България. Самото вдигане и снемане на знаме (флаг) е ритуал с трайни възпитателни последствия. За моряците, това се повтаря и при всяко качване и слизане от корабите. А да си часови на пост  до знаме (флаг), това е отговорност и дълг. Затова геройствата в защита на знаме са легендарни.
Наборната служба беше последен практико-приложен университет за живота. Тя даде специалности за работа на многобройни  наборници от Флота (кадрови военни, рулеви, мотористи, радисти и т. н. за Параходство „Български морски флот” и страната). Същата дейност вършеха и БА, строителни и ЖП войски и др. Това го разбираха и осъзнаха болшинството от наборниците. Затова тяхното старание и изпълнителност постоянно растеше, особено след 1950 г. В това ги подпомагаше и масовата донаборна подготовка в организираните школи и курсове. За подобряване на техническата подготовка на младежите помагаха разкритите в страната многобройни техникуми по електротехника, механотехника, радиотехника и други, които улесниха службата в армията и флота и се даде възможност по-бързо и по-леко да се усвоява и използва ново, съвременно въоръжение и техника. Това пък даде възможност да се съкратят в пъти сроковете за готовност, да се намали числения състав, да се икономисват средства от бюджета. Повиши се техническия потенциал на кадровия състав. Има много примери и за това. Дано след години тези славни героически действия на наборната служба да не се забравят. Правилно да се разбират и оценят от поколенията.
Защо напомням за това? Защото личността при други условия, придобива (развива) в себе си чувства за алчност, егоизъм, страх, самолюбие. Мисли повече само за себе си, за своите лични желания, за пари и капризни удоволствия. Това от своя страна ражда завист, злоба, невъздържаност, отмъстителност и други. Дали греша?! Дано изолирани случаи при тези преходни „демократични” условия ме подвеждат! Но за прехода от 1990 г. и до сега, фактите са неоспорима истина!
Ще споделя и нещо любопитно. В годините от 1950 до 1990 г. и девойките предпочитаха връзки с изявили се наборници в казармата, доказали се със своята инициатива, безстрашие и трудолюбие. А това личеше от спретнатата униформа, от някакво отличие (нашивка, медал, значка, грамота).
Не е тайна, че имаше райони от страната, където предпочитаха наборника с нашивка, макар и само една. Това тяхно, женско желание, добре и правилно го осъзнаха и самите наборници в казармата. Сред тях се засили стремежа за служба.
А това за казармата означава по-добър ред, дисциплина, инициативи и готовност за изпълнение на поставените задачи.
Изразявам своето възхищение от наборната служба във ВМФ в годините от 1948 до 1990 г. Правя им дълбок поклон за труда и самоконтрола, за себеотдаването и патриотизма в дълг към времето, за Родината. Тези безименни момчета от наборите заслужават по-голямо признание, уважение и внимание от нацията ни. За тях са необходими паметници за незабрава, книги за риска им, за изпълнения им дълга.
Бъдещи поколения на България (деца, внуци, правнуци и близки на наборници), гордейте се със службата на вашите близки, служили за страната и народа ни.
За историята: една пускова установка и една крилата ракета са експонати във Военноморския музей - Варна. Умолявам ръководствата на МО, ВМС, Националния военноисторически музей и Военноморския музей да оставят експонати от въоръжение за ВММ и съвместно с Община Варна да се утвърди новия район за музея.
25.11.2008г.