избор на брой
начало


Тържествен марш във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”, 1981 г. Начело е контраадмирал Емил Станчев. Снимката ни е предоставена от капитан І ранг от резерва Христо Б. Димитров (Чони).
ВОЕННА КЛЕТВА ВЪВ ВОЕННОМОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1968 Г.)
На 28 август 1968 г. курсантите от випуск 87 на тогавашното ВНВМУ (Висше Народно Военноморско Училище) „Н. Й. Вапцаров” - Варна, пристъпиха прага му, за да започват петгодишното си обучение и отбиване на военната служба. В това число беше и авторът на тези редове. Всички бяхме набързо остригани, преминахме през банята и ни бяха раздадени сини дочени дрехи и обувки.
От тук нататък бяхме разпределени по батальони, роти, взводове и отделения, веднага след което започна така наречената единична подготовка. След около седмица ни зачислиха личното оръжие, което по това време беше автомат „Калашников” АК 47, българско производство. Познаваше се по това, че индексът му за единична стрелба беше обозначен с буквите ЕД - единична стрелба, за разлика от съветските, които имаха обозначение ОД - одиночная.
По това време постъпването в училището ставаше след полагане на сериозни конкурсни изпити по български език и литература, математика, психологически тест и медицински преглед за годност. Помня, че именно през 1968 г. се промени реда за отбиване на редовната военна служба. От тази година можеше да се кандидатства в цивилно гражданско висше учебно заведение и кандидатът да бъде приет, но младежите кандидати трябваше първо да изслужат задължителната си военна  служба от две години в армията или 3 години във ВМФ. Това даде импулс за увеличен приток на кандидати към Морското училище - състезаваха се почти 2.5 кандидати за едно място.
Актуална снимка на автора.
Другият характерен момент за нашия випуск беше разпределението на курсантите за ВМФ и гражданския флот (БМФ, БРП и Океански риболов). Разпределението се извърши лично от началника на училището сегашния адмирал и тогавашен капитан І ранг Дичо Стефанов Узунов, след конкурсните изпити и утвърждаване на приетите курсанти. Все още не бяхме облечени в униформа и събеседването се водеше на свободен, невоенен език.
Тук следва едно пояснение:
След това въведение трябва да спомена, че през 1964 г. завърших основното си образование в Първа политехническа гимназия „Христо Кабакчиев” - Варна, с отличен успех. Кандидатствах, бях приет и продължих средното си образование в нова специалност, която беше открита през 1968 г. в Техникума по корабостроене и корабоплаване (Варна) - „Морско корабоводене”. Това е голяма тема и тя следва да се развие тепърва. Дълбока благодарност изказвам тук на моите преподаватели от Техникума -  капитан Петър Петров, капитан Йордан Адамов, Димитър Симеонов, Трифон Левашки, Петко Петков, девиатора ст. лейтенант Павлов, преподавателя ни по теория на кораба Хасан Изетов и преподавателя  ни по математика Васил Василев.
Завършвайки пълния курс за специалността „Морско корабоводене” за гражданския флот, при събеседването ми с началника на училището, очаквах разпределение при постъпването ми търговския флот. При достигане на моя ред за събеседване прекрачих прага на кабинета на капитан І ранг Дичо Узунов. Тук ме чакаше дълбоко разочарование. Въпреки отличният ми успех от дипломата за средно специално морско образование, началникът на училището не се съобрази с моето желание. Познавайки ме добре от години, той каза прав текст, че ако от мене не направи офицер, кой друг би направил такъв. Отговорих му, че поради липса на избор приемам, но при първа възможност бих се прехвърлил в търговския флот.
Така, при постъпването ми в Морското училище, аз бях зачислен в първи взвод на 18 рота, т.е. класно отделение 801. Никога не съм желал да бъда офицер от ВМФ. Натикаха ме на сила в това 801 класно отделение. Надявах се да се откача от тях и да се прехвърля в класно отделение за търговския флот. Не помня вече кой етап на СоциализЪма изпълнявахме, но поредната концепция на ТошовизЪма изискваше доброволен и всеотдаен труд от учащата се младеж и българското войнство, за да участват активно в безплатната ангария, наречена бригада т.е. събиране на селскостопанската продукция от време на време, всяка година.
Премеждията ни по катастрофата на път от село Аврен до гр. Варна и прехвърлянето на Димитър Самсаров и мен в класните отделения за търговския флот са описани в „Морски вестник”:
29 юли 2012 г. Под чужд флаг: Организацията - част 3
След около 1.5 - 2 месеца ни изписаха от Военноморската болница. Колко му е на 19-годишен младеж - оздравяхме като кучета, къде с бастун, къде с патерица за още месец и след това бяхме включени „в строя”.  Това означаваше строеви прегледи, караул пред знамето, ГСМ-а, черното КПП, караул пред ареста, дежурен взвод по гарнизон, гарнизонно отделение по част, караул на „Транспетрол” - нефтеният терминал на Варна, гарнизонен патрул по вещото въведение на коменданта на гарнизона полковник Иван Гевезов - незабравими моменти.  Всичко това е с оръжие на рамо и два пълнителя патрони в сумката. Освен въоръжените караули, ние си бяхме и „студенти”. Сдавахме семестриални изпити и излизахме в гарнизонен отпуск.
През един пролетен ден на 1969 г., непосредствено слез вдигането на флага в 08:00 часа, командирът на ротата ни, капитан ІІ ранг Стефан Балев заповяда курсантите Самсаров и Станчев да се облекат парадно и да вземат оръжието. Оказа се, че командването е пропуснало да ни закълне. По тогавашните устави, курсантите, които не са положили клетва, не можеха де се явяват на семестриални изпити и не можеха да носят въоръжен наряд. Трябваше да ни закълнат с военната клетва веднага.
Тогавашният началник на училището, контраадмирал, тогава капитан І ранг Дичо Узунов, въобще не се двоуми. Заедно със знаменосците от пети курс със знамето на училището бяхме строени в парадна униформа в приемната на началника на училището. Тогава парадната униформа на курсанта не се различаваше много от работната. Просто платът бе малко по-фин и се носеха бели ръкавици и обувки тип половинки, вместо тежкия „чепик“.
Оказа се, че докато ние сме били в болницата, випускът е положил военна клетва, ротният писар (тогава нямаше компютри и това беше един курсант с калиграфски  способности) е вписал на целия випуск дата на клетвата през октомври 1968 г., в т.ч. и на нас двамата, които бяхме във Военноморската болница. Инерцията е велика сила! Истината стана очевидна случайно, когато в клетвената ведомост се оказа, че срещу имената ни няма подпис.
Началникът прочете, а ние като папагали повторихме военната клетва, дума по дума и се подписахме в клетвената ведомост. След това, капитан І ранг Дичо Узунов наля по едно, така както се полагаше тогава на клетва, и попита имаме ли въпроси.
Курсантът Самсаров замълча, но аз попитах без притеснение дали както се полага в деня на клетвата гарнизонен отпуск по устав и понеже нашата клетва е в делничен ден, може ли да излезем веднага след това в отпуск. Капитан І ранг Узунов прие въпроса съвсем сериозно и каза да, това е едва ли не един свещен ден за нас (все пак, слънцето не светеше по-ярко на този ден).
Ротният командир изпсува през зъби и ни подписа книжките за гарнизонен отпуск. Професионалното ми развитие не пострада ни най-малко от това.
Орлин СТАНЧЕВ
Капитан далечно плаване Орлин Станчев
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
16th Oct 2012