избор на брой
начало
„КООПЕРАТИВ ПАРТНЪР” - 2000, ОДЕСА
Много отговорна мисия ръководих като заместник-командир на Военноморска база Варна през 2000 година (17 – 30 юни). Бях назначен за командир на отряда български кораби, за участие в натовското учение „Кооператив партнър” – 2000, планирано да се проведе в Одеса, Украина. В състава на отряда влизаха три кораба: „Сириус” – среден десантен, и „Прибой” – базов миночистач, от състава на Военноморска база Бургас, и патрулната корвета „Бодри”, от състава на родната база Варна. Началник на походния ми щаб бе капитан III ранг Димитър Ангелов – тогава началник на щаба на шести дивизион миночистачи в Бургас. На борда на „Сириус” бе и началникът на щаба на дивизиона десантни кораби – капитан II ранг Мален Чубенков. Това момче е истински моряк, помогна ми много – и по отношение на организацията на работа на походния щаб, и по контрола на реда и дисциплината. И по тържествените мероприятия!
А не беше лесно. Разнородни кораби, с различни тактико-технически характеристики, различно предназначение и задачи. Но... с еднакво добре мотивирани и подготвени екипажи, независимо от общия флотски недоимък! Огън момчета!
От 1994 година България бе присъединена към прословутата предприсъединителна програма на НАТО -  „Партньорство за мир”, и нашите ВМС бяха домакинствали един „Партнър”, мисля през 1998-ма. Братята украинци също подписаха „Партньорство”-то, но далеч след нас и това им беше „сефте”-то. Затова се и притеснявах...
Притесненията ми се свеждаха до две основни групи – служебни и извън службата. Да изпълним задачите без аварии на техниката и грешки в планиране и маневриране в състава на мултинационалното съединение беше служебната цел. А да опазя хората от глупости по време на пребиваването на брега и да се върнем живи и здрави – извънслужебната. 
Имаше защо! Да оставим постоянните рискове за


На снимките: Капитан I ранг Станко Станков докладва на началника на щаба на ВМС – контраадмирал Константин Богданов: задачата е изпълнена успешно! 
моряка - пиене, жени, побоища... По-голямата част от населението на Одеса ни посрещна враждебно - с митинги, плакати „НАТО - ВОН!”, че и с камъни! Имаше и аплаузи - нека не забравяме, че и днес Западните територии на Украйна са прозападно настроени! Но, от Одеса (включително) на изток всички са „за” проруска политика! И все пак, никъде не видях плакат „Добре дошли, НАТО!” И си беше за внимаване!
Планирането и провеждането на учението мина нормално. На първия етап на море, включващ елементарни ордери и престроявания, не само че се представихме добре, но помагахме на братята украинци и грузинци в управлението на техните сили. Нелегално, на руски език, по други радиоканали...
Интересни бяха срещите ни с българския консул в Одеса - Константин ... фамилията ми се губи! Потомък на македонци, който не бе уведомен от външно министерство за визитата на наши кораби в Одеса (какво безобразие!), и който се появи на пирса с думите: „Ега ти министерството, да има тука три български кораба и аз да научавам от пазара! Къде е аташето ни от Киев? Пести си валутката най-вероятно!”  Искренно, или не, човекът си напсува министерството...
Той ни гостува и ние му гостувахме. Уреди среща с бесарабски българи за част от екипажите - да видят хората, че тяхната държава си има флот, и че той участва наравно с другите в международни учения! А за втория етап на учението се качи на борда, че искаше да вземе и жена си! Тактично му показахме единствената тоалетна за офицери на кораба - излъскана до блясък, но с убийствен мирис на „Изозан”, с една дума - не е за дами. Отказа се от придружителката, но той дойде!
На втория етап на море участвахме в учение по търсене и спасяване, като взаимодействахме най-вече с френската фрегата. Французите евакуираха наш „ранен” с хеликоптер, разбира се „Пантер”. Възхитен бях от професионализма на пилотите и възможностите на машината! Изпратиха ни и аварийна партия за гасене на пожар. Удивиха ни с оборудването на пожарникарите си и с грамотните си действия - ориентираха се много бързо в предоставената им схема на кораба и не допуснаха нито една грешка при „гасенето” на пожара.
Със завръщането ни бяхме оценени по достойнство. Посрещнаха ни на кея на Морска гара. Докладвах лично на началника на щаба на ВМС - контраадмирал Константин Богданов: задачата е изпълнена успешно!  Той ни благодари пред посрещачите - близки и граждани. Това на моряка му стига.
Капитан I ранг от резерва Станко СТАНКОВ
Снимки архив МВ