избор на брой
начало
СЪСТЕЗАТЕЛИ
Много често на петролния кей във Варна заставаше да разтоварва танкерът „Антон Иванов”. Това е първият български танкер, посетил Куба, и доставил меласа за България, но това е било в далечната 1961 г. Случките, за които искам да разкажа, са с малко по-късна дата... Тук отново бил Черен Гого, но също така имаше и един камериер на когото казваха капитан Стьопка. Беше дребен и с доста бръчки на обгорялото му лице. Носеше постоянно униформата на Параходство БМФ и на главата - униформена фуражка, на която имаше кокарда с котва и козирка. Като повечето дребни хора бе подвижен и малко нервак, но иначе безобиден. Говореше бързо и вмъкваше между думите едно двойно „ат, ат”, като в същото време рязко повдигаше шапката за козирката и пак бързо я нахлупваше на главата си. Просто нещо като тик или емоционална реакция. Когато ходех с баща ми на кораба, често съм го виждал и затова знам как изглеждаше. Разказваха се доста весели случки за него, особено когато си пийне. Веднъж в Туапсе направил добър удар с „марфата”. Продал успешно стоката и сложил на сигурно място рублите под фуражката. Минал на връщане и през „Интерклуба”, където набързо „праснал”, както се изразяваше, няколко водки по повод добрата сделка. А и за кураж, защото му предстояло да мине и портала, където често митничарите правели проверки и преджобвали моряците за пари, изкарани от контрабанда. За лош късмет точно тогава на портала или както се казва на руски „проходната” имало митничар. Като го видял почерпен, митничарят го попитал какви пари е теглил и колко има в себе си. Стьопката нали бил буфкан, много не му мислил и казал точната сума, която теглил и изкарал парите от джоба си, които не били пипнати. Да обаче, как така пил и парите си стоят непокътнати. И започнал обиска. В този джоб в оня - и а точно да се размине работата, Стьопката се нервирал и последвала реплика по следния начин:
- Нали смотриш, нали смотриш, ничево нето. Пускай меня, патаму чта нет погода (искал да каже, че бърза и няма време, но не направил разлика между астрономическо и метеорологично време) ат, ат - и неволно повдигнал шапката.
Нататък е ясно. Парите се посипали по пода, конфискация на принципа „лява ръка - десен джоб” от страна на митничаря, а Стьопка тихо и безславно се


Михаил АВРАМОВ
От танкера „Антон Иванов” у нас остана май само тази котва с веригата... И разказите за преживелиците на неговия екипаж. Котвата и веригата се съхраняват в района на морска фирма във Варна. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
отправил към кораба с празни джобове.
Другата случка с главен герой Стьопата била по време на бракуването на един от старите танкери. Преди да го бракуват, танкерът трябвало да бъде измит и изкарани всички седименти (твърди остатъци от товара) и поставени в празни варели. Миенето и чистенето на кораба отнемало около десетина дни навътре в морето. Тъй като чистенето и събирането на отпадъците е тежка работа, която изисква и сдаване на брега, което допълнително натоварва екипажа. По време на чистенето по-голяма част от отпадъците били хвърлени в морето. Една малка част сложили във варели на палубата и доволни от успешната операция, се прибрали на рейда пред Варна, да чакат да дойде комисията по бракуването. А комисията не била от какви да е хора. Били 5-6 човека начело със заместник-директора по експлоатацията на БМФ, суперинтендант, икономисти и групови механици. Спретнали прилична софра като за началници. Стьопката се барнал с бяла риза с вратовръзка и черен панталон готов да изпълни всяко разпореждане на високите гости. Сервирал салати, мезета питиета, както си му е реда и след подписването на акта за брак, започнала почерпката. Сигурно докато е чакал да изпълнява желания, от скука или от мъка, а може би и от мерак, Стьопката също започнал тайно да се комка в пентрито, без да го забележи началството. Все пак такава кьор софра не се пада всеки ден. Дошло време и за пържолите и за виното. Започнал Стьопка да сервира, но не щеш ли в този момент един от комисията се сетил да попита капитана.
- Другарю капитан, направи ми впечатление, че много малко седименти сте изкарали от танковете. Да не би да не сте изчистили добре, или къде сте ги сложили.
Стьопката бил наблизо и чул въпроса, и нали вече бил замаян от алкохола, без да му мисли изстрелял набързо:
- Къде да ги сложат, къде - в дълбоката магазия, дълбоката магазия, къде другаде, ат, ат - имайки предвид, че отпадъците са изхвърлени в морето.
Капитанът взел да обяснява каквото му дойде наум, за да замаже конфузната ситуация, началството разбрало за неловкия въпрос, но и двамата не забелязали искрите на ярост в очите на старши помощника. Той обаче запазил самообладание, станал от стола и съвсем дружески се обърнал към Стьопката.
- Стьопа, ела с мен до кабината, да ти дам още една бутилка вино, че може да не стигне с тези хубави пържоли. Станал и се запътил към вратата, а Стьопката го последвал.
Не изминали и няколко крачки в канижела и тъкмо се изравнили с трапа, който водел за долния етаж, старши помощникът стоварил здрав тупаник зад врата на Стьопата. Той политнал и къде суркайки се, къде залитайки, се оказал с пламтящ врат на долния етаж, а старпомът през зъби процедил:
- Това е за дълбоката магазия. Другия път да не плямпаш, когато не те питат. Хайде марш обратно и да не си гъкнал повече.
Навярно изтрезнял на минутката, защото заизкачвал отново трапа и гледайки да не отнесе още някой тупаник, заднишком минал покрай старпома и се шмугнал в салета ни лук ял, ни лук мирисал.
Такъв образ си е бил Стьопката, и постоянно се кокошинил и впрягал за каквото му скимне, но без да обижда някого и всички се забавлявали с непринудените  му изпълнения. Така станало и с черен Гого, който веднъж след вечеря, на сладък лаф зад предна надстройка закачил Стьопката, като му казал, че ако му бил прасе, веднага щял да го заколи, защото ядял, а не наддавал. Онзи не му останал длъжен и му отвърнал че с този мях, имайки предвид големия корем на Гого, за нищо не ставал и само сутрин след като излезел от тоалетната олеквал с минимум 4-5 килограма, и че петел шкембелия нямало, с което намеквал за съмнителни сексуални възможности на Гого, който не се впрегнал, на закачката. Изглежда това не задоволило Стьопката и той продължил:
- Турците имат един лаф „Биюк адам, я пехливан, я какаван”- тоест голям мъж или е здравеняк или мухльо мекушав - тебе като те гледам, май си от вторите. Само дето тежиш, туй ти е. Иначе пет крачки не можеш да направиш.
Черният спокойно и с усмивка казал:
- Аре бе Стьопка, като си толкова корав, на една бутилка водка, кой ще издържи повече да носи една торба цимент.
- Кой бе? Ти с мен, ти с мен ли  ще се мериш бе, геврек. Готово, готово, ат, ат -изцепил се дребният.
- Внимавай, защото свидетелите са тук и говоря сериозно.
- А аз какво си мислиш, че семки чопля, а? Давай да те видя. „Московска” -750 грама.
- Ти го каза, и така да бъде - приключил облога Гого.
Тогава на танкерите в боцманската магазия имало торби с цимент, защото по време на товарни операции шпигатите за оттичане на водата от палубата се запушвали с дървени тапи и се замазвали с цимент, ако евентуално стане разлив, да не изтече товар зад борда. А водка винаги се намирала почти във всяка кабина, тъй като била супер евтина в Съюза. Определили маршрута, по който трябвало да се обикаля. От входа на боцманска магазия на бака, изкачване на трапа на бака, около котвените шпилове, после надолу по трапа по другия борд, по палубата, пак нагоре по трапа пред предна надстройка и така докато единия се откаже. Публиката щяла да наблюдава пред предна надстройка и да следи за коректното изпълнение на облога. Стьопката хукнал към задна надстройка да се преоблече, а Гого, който бил с работните дрехи, се шмугнал с боцмана и единия моряк в магазията да приготвят торбите с цимента. След малко дошъл Стьопката облечен със сини дочени робошки. Дигнали торбата на гърба му, а после натоварили и черен Гого. Състезанието започнало. Как да е, направили първата обиколка, но на втората Стьопка взел да плете краката и да плези езика, докато Гого не давал признаци на умора и следвал конкурента си по петите. Минавайки покрай публиката, когато Гого подминал боцмана, оня извадил боцманския нож и замахнал към чувала на Гого раздирайки го мигновено. Вместо цимент от там се посипали дървени опилки. Екнал дружен смях и Стьопка се обърна полека. Като видя опилките, в първия момент се опулил, но после тръшнал чувала на палубата, и всичко около него стана облак циментен прах.
- Видяхте ли го, видяхте ли го, мошеник, водката, водката, ат, ат - дублирал в яда си Стьопата, а боцмана и Гого се кикотели и сочели към изпадналия в ярост от несправедливостта камериер.
- Каква водка, бе балък? Туй да ти е за урок, дето се кокошиниш - казал Гого.
- И да изчистиш цимента и опилките, бързо - допълнил боцмана.
Стьопката зяпнал и не знаел какво да каже, невярващ на тази несправедливост. В това време се обадил вторият механик, който до този момент мълчаливо наблюдавал ситуацията. Беше едър мъжага на около 38-40 години, здравеняк с огромни ръце и с голям авторитет сред екипажа. Него също често съм го виждал и знам какво представляваше.
- Нямате ли срам, поне ти, боцмане. Хайде, пошегувахте се, но поне си изпълнете облога - малко троснато казал вторият.
- Втори, ти не се бъркай - опитал се да бъде страшен  боцмана, само че не преценил правилно на кого прави забележка.
Тогава вторият механик се пресегнал и хванал боцмана за яката на робошката и я навил, държейки здраво.
- Искаш ли да пробваш с мен едно състезание, а? На каса водка?
Всички мълчели, усещайки, че работата загрубява, боцманът зяпнал, но не изрекъл и звук. А вторият продължил.
- Сега слушай какво ще ти кажа, боцмане. Ако не искаш утре да научат в личен състав как се гавриш със хората, лично ти ще дадеш две бутилки на Стьопата, и с Георги - имайки предвид Черен Гого - се разбирайте както искате, а мен не ме мисли, може да се жалваш където искаш - каза и с погнуса го отблъсна леко, после се обърна към Стьопата.
- Хайде, отивай да се измиеш и преоблечеш, а тези двамата да си чистят боклуците.
Не знам после дали боцмана изпълнил облога, но всички се умълчали и един по един се разотишли по кабините си, с изключение на Черен Гого, който останал да чисти остатъците от опилки и цимент, разпилени по палубата.
Тази случка ми я разказа Петър Мичмана, който е бил в екипажа и е присъствал лично.
Михаил АВРАМОВ