избор на брой
начало


КАК АЛЕН БОМБАР СТАНА „КАПИТАН ДАЛЕЧНО
ПЛАВАНЕ” В БЪЛГАРИЯ

Не е редно веднага след заглавието да излизам с неговото опровержение, но не искам да подвеждам читателя, защото наистина ще говорим за подвига на Ален Бомбар, който във Варна бе удостоен със званието „Капитан далечно плаване” за заслуги към световното корабоплаване, без сертификат за капитанска правоспособност. Но правоспособността има хиляди измерения и е подвластна на подвига.
Беше далечната 1952 г., когато ние, като курсанти от Висшето военноморско училище, научихме сензационната вест, че  един лекар дръзнал да пресече Атлантическия океан на борда на малка лодка. И докато все още дискутирахме, че има храбреци или чудаци на планетата, не можехме да проумеем, че лодката „Еретик” е отплавала в океана със своя „чудак” без никакви хранителни припаси и вода. Такова чудо морето не помнеше. Такъв героизъм и себеотрицание – също. Но фактът си е факт. Безбрежният Океан прегърна лодката на чудака, а пасатните ветрове пришпориха своя порив към далечните брегове на Америка. Само те можеха да помогнат за чудноватото, пардон –  великото начинание.
На 19 октомври 1952 г. френският доктор Ален Бомбар отплава от град Лас Палмас на остров Гран Канария към бреговете на Американския континент. Тогава пресата бе по-лаконична, но морските труженици бяха възхитени от желанието на чудака -мореплавател да докаже, че корабокрушенците биха могли да оцелеят в безбрежния океан без хранителни припаси и вода, ако преодолеят страха с мъжество, сила и воля на духа.
Грубата статистика на времето бе категорична, че около 200 000 моряци претърпяват корабокрушение годишно, 55 000  потъват заедно с кораба си, а другите се спасяват със спасителни лодки. Спасяват обаче е условна дума. 90 % от бедстващите загиват в първите три дни след аварията не само от безпомощност, а и от малодушие. Заедно с кораба потъват и мъжеството, и разумът на човека. А шансовете за оцеляване съвсем не са изчерпани.
По този повод ще цитирам мнението на доктор Бомбар за изпадналите в беда моряци: „… вас не ви уби морето, вие не умряхте от глад, не загинахте от жажда…вие умряхте от страх…” Смърт поради внушение.
Ален Бомбар реши да докаже твърдението си с личен пример и стремеж за оцеляване. Цели 65 денонощия негови спътници в океана са слънцето и луната, синевата и вълната, лумпеният вятър и самотата. И още нещо – борбата със себе си, за докаже силата на човешките възможности. Единствена храна по време на прехода е уловената от него риба с подръчни средства. Жаждата  утолява със сока от рибите и планктона, капки дъжд и макар загубил 25 килограма от теглото си, Бомбар достига спасителните брегове. Така приживе той се превръща в легенда за мъжеството и силата на волята и заслужи признанието и овациите на цялото човечество. С основание най-много го боготворяха онези личности, които според древния гръцки философ Страбон бяха ни живи, ни мъртви, а моряци.
През 1970 г. Световната организация по водно спасяване удостои Варна с провеждане на поредното световно първенство. Организацията по провеждането бе образцова, а варненското представяне – уникално. Заедно с други варненски радетели на спорта, бях включен в организационния комитет на първенството, в който, за всеобща радост, като почетен гост фигурираше името на „най-големия” спасител в открито море – френския доктор Ален Бомбар.
Излишно е да споменавам, че Бомбар бе обект на специално внимание от членовете на всички присъстващи нации, медии, а аз, като моряк, плавал в неговите широти, посещавал Лас Палмас, откъдето стартира неговата битка с безбрежната стихия, бях удостоен с честта да му бъда преводач и да го придружавам на срещите с обществеността. Една от тях нито варненци, нито Бомбар биха забравили. Той прие предложението ми за среща с български моряци, а директорът на Параходство „Български морски флот” к. д. п. Димитър Хаджииванов я проведе подобаващо в своя кабинет. В кабинета му присъстваха негови заместници и началници на отдели, всички спретнати в морски униформи. Посрещнат с изключително и подобаващо уважение  Бомбар сподели моменти от свето плаване и задоволството си от сърдечната среща. Кулминацията на тържеството настъпи, когато капитан Хаджииванов обяви Решение на Стопанския съвет на Параходството за удостояване на Ален
Васил Дачев. Снимката е от архива на автора
Автографът, даден на капитан Д. Хаджииванов от д-р Ален Бомбар
Д-р Ален Бомбар през 70-те години на ХХ век. Източник: http://upload.wikimedia.org
К.д.п. Димитър Хаджииванов в работния си кабинет като главен директор на Параходство БМФ.
Бомбар с най-престижното звание на водния транспорт на Република България „Капитан далечно плаване”. Видимо развълнуван, Бомбар прие поздравленията и стисна ръка с всички присъстващи. Запомних неговите думи, които той каза, и след години повтори по повод самотното плаване на семейство Папазови с лодката „Джу”. Цитирам: „… моят опит получи най-добър отзвук в България”.
Аз бих добавил още едно изказване на видния гост. В залива пред Ница бил застанал на котва част от VІ американски флот. По някакъв повод Бомбар получил покана за присъствие на борда на един самолетоносач. Огорчен от заповедния тон на поканата, Бомбар върнал поканата на командира на съединението, като на гърба написал: „командир на гумена лодка „Еретик”. Явно наименованието на собствената му лодка не е било случайно.
В друго свое интервю Бомбар бе любезен да сподели задоволството си от отличната организация на Световното състезание по водно спасяване  във Варна и качествата на нашите състезатели, които „… демонстрираха завидни качества, насочени към опазването на човешкия живот!... Браво на Варна!”
Основанията на Бомбар за хвалебствените слова към варненци не бяха случайни - нашите плувци накичиха гърди със златните медали на световното първенство. България убедително завоюва отборната шампионска титла, а Юлиян Русев стана двукратен световен шампион.
За съжаление само журналистът Светослав Колев от вестник „Ехо” отрази лаконично световното първенство и пребиваването на Бомбар във Варна.
След години примерът на самоотвержения „крушенец” бе последван и от други смелчаци. Може би най-значими са плаванията на английския самотник Грилс Беар с прекосяването на ледените води на Атлантическия океан и на руския „чудак” Феодор Конюхов, пребродил океана с едноместна гребна лодка. Сигурно и тях са ги  люляли капризите и яростта на вълните, но те вече имаха надежден фар - по курса им светеше подвигът на Ален Бомбар.
Васил ДАЧЕВ

Още по темата в „Морски вестник”: 30 юли 2012 г. Капитан Д. Хаджииванов е получил автограф от д-р Ален Бомбар (1970 г.)