избор на брой
начало
СПОМЕНИ НА ЕДИН МОРЯК ВЪВ ВНИИ-ГЩ
През 1970 г. издържах конкурсен изпит за обучение по специалността „Военна кибернетика” в Академия связи, Ленинград, СССР. И в края на месец август групата замина за СССР. Е, съветските другари в последния момент измениха мястото и мъничко специалността – обучавах се 4 години в Киевското висше инженерно радиотехническо училище на ПВО на страната (КВИРТУ ПВО/с). С това загубихме академичното ниво на образование (получих второ инженерно образование) и малко от широтата на специалността, която бихме получили в АС-Ленинград. Много по-късно разбрах, че от КВИРТУ са излизали основните специалисти за управление ракетните комплекси на стратегическите ракетни войски и на командните космически пунктове. По време на обучението си в него, използвайки дипломата си от ВНВМУ „Вапцаров”, се освободих от слушане и сдаване на изпити по някои от изучаваните дисциплини, а освободеното време използвах, за да се науча да програмирам – на ЕИМ (електронно-изчислителна машина) „ДНЕПР” (не много известна в България), „Минск-22” и „Минск-32”.
След завършването на обучението ни през лятото на 1974 г. полк. Яко Молхов, началник отдел МАУВ („Механизация и автоматизация при управлението на войските”) в ГЩ (по-късно генерал-майор, заместник-началник ГЩ) предложи на цялата група да кандидатстваме за научни сътрудници във ВНИИ-ГЩ (Военен научно-изследователски институт към ГЩ). Това бе институтът, внедряващ използването на ЕИМ в БНА. Едновременно с това обаче аз получих и още едно предложение – обадиха ми се от ВНВМУ по телефона, че ми се предлага място за преподавател в катедра „Кибернетика” на Морско училище (не помня точното й наименование тогава), за което трябва да се явя на конкурсен изпит. И това беше поредния мой кръстопът. Натежа на първо място думата НАУЧЕН ИНСТИТУТ, е … имаше и други аргументи. И избрах института в София. За това по-късно ми благодари старши лейтенант Вичев, който стана преподавател вместо мен… На мен директно ми бе заявено, че кандидатствам за място в секция „ВМФ”. Изпита го издържах, председател на комисията бе капитан І ранг ст.н.с. Цветан Аврамов, към този момент той бе началник на Морската секция. И от средата на м. септември получих право да бъда редовен член на ВНИИ-ГЩ.
За създаването на Института и за Морския му сектор може да се прочетат спомените на кап. Аврамов. Те са поместени в сайта на ВВМУ, раздела АВМУ – „Издания” (http://www.naval-acad.bg/avmu/). Спомените са интересни, има само една малка неточност, известна на мен – секция „ВМФ” бе закрита през 1975 г., а не през 1974. За автоматизацията във ВМФ може да се прочете и в книгата на капитан І ранг Христо Христов „ПЪТЯТ МИ КЪМ МОРЕТО И АВТОМАТИЗАЦИЯТА” (София, 2004 г.), в главата „Участие в автоматизацията на управлението”. Но в тази книга няма нищо както за работата на ВНИИ-ГЩ, така и в частност за сектора му „ВМФ”, защото капитан Христов никога не е бил негов член. Тук и ще добавя, че отначало морската съставляваща на ВНИИ е била сектор „ВМФ”, но по-късно намаляват тежестта му и го правят секция. Но аз не зная кога е станало това, през 1974 г. беше вече секция.
Влизането ми във ВНИИ като научен сътрудник III степен в секция „ВМФ” стана както си беше тогава реда с министерска заповед някъде в края на м. септември. И едновременно с това настъпиха размествания в секцията – капитан Аврамов стана началник на „Втори” сектор, занимаващ се с личния състав на БНА – офицери, сержанти и войници; началник секция „ВМФ” стана досегашният й член капитан ІІІ ранг Дончо Турийски. Членове бяхме капитан-лейтенант Тодор Вацов и аз, капитан-лейтенант Румен Тотев и цивилният математик Коста Райков. Началник на ВНИИ беше полковник Георги Мутафчиев, зам. началник по научната част беше полковник Иван Иванов, зам. началник по техническата част бе полковник Чобанов, не помня името на заварения щатен секретар на партийния комитет (т.е. ЗКПЧ-то на Института). Няма да посочвам всичките други длъжностни лица в Института, те не бяха двама-трима.
Какви научни теми е изпълнявала секция „ВМФ” до този момент аз не научих – никой не намери за нужно да ме информира. Може така и да е трябвало. Нещо за това може да се прочете в спомените на капитан Аврамов. Разбрах обаче, че капитан Вацов в момента работи по моделиране радиолокационното поле на радиолокаторните станции, може би на бреговите, като резултатът се разпечатваше в псевдо-графичен вид и след покриването на листовете разпечатки с картите се виждаше прогнозното радио-поле в зависимост от конкретните условия. Това го разбрах, защото бях помолен от него (именно помолен, не беше ми наредено) да направя една подпрограма към неговата задача за създаване на случайни числа


Капитан І ранг о.р. Румен ТОТЕВ
Румен Тотев като капитан ІІІ ранг, 1979 г.
1974 г. в  Киев, групата правили дипломна работа при подполковник Николай Балясников: прави – старши лейтенант Николай Владов, лейтенант Никола Ценков, капитан-лейтенант Румен Тотев и асистентът в катедрата (авторът не си спомня името му); седнали - подполковник Балясников и капитан Никола Ганчев. В Киев само Румен Тотев е моряк.
Началникът на ВНИИ полковник доц. Аладжов връчва награда на капитан ІІ ранг Румен Тотев за успешното внедряване на системата „Родопи” (1983 г.).
в зададен интервал. Тъй като в ИЦ на ВМФ имаше ЕИМ „МИНСК-32”, а такава в София в армейските центрове имаше само в ИЦ на ПВО и ВВС, ние ходихме да работим там. Ние - това са всичките изброени по-горе, без мен…
Аз бях включен в една тема, поета от капитан Турийски - не помня точното й наименование, нито кодовото й име. Но целите, преследвани с темата, бяха да се съберат в единен комплекс задачите, изпълнявани от Оперативния отдел на Щаба на ВМФ; да се следят всички донесения към него и отдаваните разпореждания и вследствие на това да се подава заявка за решаване на съответните задачи в ИЦ и получените резултати да се предават до съответните щабове и кораби… Четейки спомените на капитан Аврамов, това прилича да е споменатият от него комплекс „ОД” или по-късното му название „Нептун”. По темата работихме заедно с капитан Турийски, няколко пъти бяхме в командировка до Варна - в Щаба на флота и в неговия ИЦ (тогава териториално разположен в централния корпус на ВНВМУ). Там събирахме данни от различните дневници в щаба - на секретно деловодство и от Оперативния отдел. И през лятото с капитан Турийски направихме отчет за извършената работа, който Турийски предаде във флота. Съдбата на този отчет, развитието на темата, не ми е известна...
И някъде по средата на лятото на 1975 г. разбрах това, което е било известно на колегите ми в секцията доста отдавна - командването на Флота е влязло в пререкания с отдел МАУВ-ГЩ (предполагам и с началника на ГЩ генерал Семерджиев) кой да играе водеща роля в автоматизацията на Флота. Тогава началник на отделение (предполагам, че такъв е бил рангът му) МАУВ-ВМФ бе капитан І ранг Драганов (виждал съм го само един път…), началник на ИЦ-ВМФ бе споменатият по-горе капитан І ранг Христо Христов (Габровеца). Кой точно от тях е започнал разговора „кой да води бащина дружина” - някой от тях или от още по-високите постове в Щаба на ВМФ, аз естествено не знам. Но от Варна са искали Института от София да не им се бърка в работата и Морската секция или да се закрие, или да премине като местоположение във Варна и само да получава някакви методически указания за работа от София. Между впрочем, точно такъв беше статутът на научния сектор „ПВО и ВВС” - той беше разположен в Щаба на ПВО и ВВС (там беше и техният ИЦ), само получаваше някакви указания от ВНИИ и отдел МАУВ-ГЩ. Каква е била оценката на командването на Флота за получените разработки от София не знам (много пъти употребявам това „не знам”, но това бе така). И крайният резултат беше закриване на секция „ВМФ”, а не прехвърлянето й във Варна, да не говорим за запазване на статуквото - командването на Флота победи напълно.
Тук ще добавя едно мое предположение, което никога не съм коментирал с капитан Аврамов - че предполагайки крайния резултат на тази борба, той се е съгласил през 1974 г. да приеме предложения му пост за началник на „Втори” сектор. Аз не мога да съдя дали резултатите на работите на флотските автоматизатори с това са се подобрили или не - за това нямам никаква информация. Единствено в края на службата ми, преминавайки на друго стъпало в Института, започнах да научавам, че флотската автоматизация е постигнала ред успехи, отбелязвани от ръководството на БНА. Но още веднаж заявявам, че не мога да съдя дали тези успехи не биха били постигнати и с участието на Морската секция във ВНИИ-ГЩ, или дали биха били още по-добри…
И в края на лятото на 1975 г. сътрудниците на Морската секция бяхме извикани един по един в кабинета на началника на Института, където в присъствието на началника на отдел МАУВ-ГЩ, полковник Молхов, ни бе казано че секцията се закрива. А нас ни питат къде искаме да бъдем - във Флота (без запазване на научните ни звания) или в някой от секторите на ВНИИ (по решение на ръководството). Дадоха ни съвсем демократично срок от няколко дни да решим и да си заявим желанието на началника полковник Мутафчиев. И тримата офицери - Турийски, Вацов и аз избрахме Института. Мотивите на Турийски и Вацов за това не ги знам (Вацов и той като мен е софиянец, Турийски наскоро се бе оженил повторно). Аз избрах Института по същата причина, която надделя през миналата година - много ми харесваше името НАУЧЕН ИНСТИТУТ, а се добавиха и допълнителни причини над миналогодишните… Вацов го взе капитан Аврамов във „Втори” сектор, а Турийски и мен ни пратиха в „Трети”, занимаващ се с въоръжението и материално-техническото осигуряване на БНА; математикът Коста Райков също бе прибран от Аврамов. И с това приключи морската история на ВНИИ-ГЩ, струва ми се - доста безславно.
Ще разкажа накратко за работата ми във ВНИИ след закриването на Морската секция. В „Трети” сектор бяхме назначени заедно с капитан Турийски в секция „Тил”, началник на секцията бе полковник Светозаров, началник на сектора - полковник Тотю Киревски. Независимо от това, първата година бях поставен в колектива, разработващ темата „Дунав” - автоматизирана информационна система за отчет на въоръжението и техниката и запасните им части. Но общо взето, моето мнение никой не търсеше. Системата се разработваше с помощта на системата за управление на бази данни (СУБД) BOMP, поради което изслушахме курс по нея. Много по-късно полковник Киревски сподели с мен, че в началото ме е приел без ентусиазъм, считайки че ще трябва да издържа един неработещ сътрудник, проформа включвайки ме в някой колектив (имаше такава прослойка в Института...). Изпратиха ме на курс за операционната система DOS и езика за програмиране PL/1 за ЕИМ ЕС-1020, българската версия на IBM 360. По-късно пак ме пратиха на курс за DOS и Assembler… После ме прехвърлиха поради напускане на ръководителя на темата в колектива, разработващ задачата за изчисляване заплатите на волнонаемните служители в БНА. Колектива се сътоеше от две математички, третият член станах аз. Без да бъда обявен като ръководител на темата, фактически изпълнявах тези задължения. Задачата бе завършена и внедрена във всички ИЦ на БНА, разполагащи с ЕИМ от ЕС (единната серия). И в този разговор с полковник Киревски, за който споменах по-горе, той ми каза, че с работата ми по тази тема е разбрал, че може да се обляга на мен.
Следващата тема, в която участвах, бе „Родопи” - автоматизирана информационна система за планиране и отчет на хранодните в БНА, необходима на отдел „Продоволствие” в Тила на БНА. Темата бе ръководена от новия началник на секция „Тил” подполковник Тодор Русинов, аз започнах от редови член на колектива, след това станах отговорник по комплекс „Планиране” и накрая - отговорен за състоянието и поддържането на базата данни, заедно с отговорния математик Мария Тинтерова. В процеса на работа бе решено да използваме за разработването й СУБД MARK-IV, една сравнително слаба система, но се искаше да се разберат нейните възможности. Пак слушахме курс по нея, но я използвахме само в задачите по съставяне и разпечатване на крайните документи (с изключително мое участие и ръководство). Темата бе завършена и внедрена в БНА практически основно от мен през 1981-83 г. В процеса на работа по „Родопи” преминах и през стъпенките научен сътрудник II и I степен.
През това време, в началото на 80-те години, в БНА започнаха да се появяват първите микрокомпютри - Apple II, аналогичните Правец-8 и ИМКО, по-късно IBM PC-XT, а след това и българската му версия Правец-16. Аз се заинтересувах от тях и започнах да ги изучавам, първо Apple II, после и IBM PC-XT. През 1985 г. ни доставиха 6 бр. оригинални компютри IBM PC-XT чрез известната фирма КИНТЕКС, заобикаляйки забраните за доставяне в страните от източния блок на перспективна техника. На тези персонални компютри за няколко месеца съставихме една малка, но работеща информационна система за основните управления на ГЩ, работеща в локална мрежа, която да бъде демонстрирана по време на командирските занятия на министъра на отбраната, провеждана в учебния команден пункт „Чаралица”.
И това лято ми бе предложено да оглавя една нова секция „Програмно осигуряване за персонални компютри”. Стори ми се, че на това ново направление в Института мога да реализирам моите намерения за по-сериозна научна работа. Но докато преди не ми бе разрешено да се занимавам с по-интересни теми, въпреки сравнително по-малката ми заетост с тематиката на Института, сега трудно можех да се освободя от задълженията си и да се заема с интересни теми, които можеха да ми помогнат да премина към следващи научни степени и защита на кандидатска дисертация... Моето работно място по време на всяко командирско занятие на министъра на отбраната бе в ЦБУ (центъра за бойно управление), зад гърбовете на министъра и началника на ГЩ; при големите летни армейски учения - в КП на ОУ-ГЩ, а при слушане на докладите - в края на масата до армейски генерал Джуров и генерал-полковник Семерджиев. През останалото време се подготвяхме за поредните учения и занятия - работихме много с колегите от ОУ-ГЩ, фактически се превърнахме в придатък на „Първи” сектор.
През 1987 г. участвах в едно интересно мероприятие в рамките на Варшавския договор (ВД). По предложение на началника на ГЩ генерал-полковник Семерджиев на поредното заседание на министрите на отбраната от страните на ВД се решава да бъдат демонстрирани постиженията на армиите от ВД в областта на автоматизацията на управлението на войските. И в средата на м. ноември 1987 г. заминахме за СССР голяма група от ВНИИ-ГЩ и отдел МАУВ-ГЩ. В нашата група бе и капитан І ранг Здравко Йорданов, който няколко години преди това премина на работа в София, в МАУВ-ГЩ. Пристигнахме в Минск, където в едно от предградията му имаше дислоцирана учебна дивизия на СА. На нейна територия разгърнаха своите експозиции службите за автоматизация всички армии от ВД. Заседанието на Обединеното командване на ВД премина в средата на м. декември - до тогава ние тренирахме показите, но и разглеждахме другите какво носят със себе си и какво ще показват. Естествено, най-мащабно беше изложението на СА - бяха докарали полеви ИЦ, разположен в камиони, оборудван с ЕИМ от ЕС, доколкото си спомням ЕС-1055; имаха и съветска версия на персонален компютър IBM PC-XT, показваха и редица други неща. От останалите армии смея да претендирам, че на следващо място по брой показвани неща и ниво на работа си съперничаха нашата, българската експозиция, и тази на армията на ГДР. Следваха полската и чехословашката армии, унгарската и накрая - румънската. Тя беше съвсем елементарна, поместваше се в един микробус. По време на заседанието групите на министрите и на началниците на ГЩ обиколиха експозициите на всички армии и след това на заседанието им е била дадена оценка. По-късно от генерал-майор Молхов, присъствал на тази част от заседанията, ни бе разказано, че нашата група е получила много висока оценка.
Така преминаха няколко години, дойде преломната 1989 г., секцията бе съкратена, преминах на друга работа, после и тази длъжност се съкрати и от 1 юли 1991 г. напуснах окончателно БНА. А през 1999 г. и ВНИИ бе разформирован в процесите на реформите в БА. Това бе извършено от моя бивш подчинен (лейтенант през 1986-88 г.) Велизар Шаламанов в качеството си на зам. министър на отбраната.
Капитан І ранг о.р. Румен ТОТЕВ
Снимките са от личния архив на автора