начало
избор на брой
Спомени от 2018 г.
Спомени от 2017 г.
Спомени от 2016 г.
Спомени от 2015 г.
Спомени от 2014 г.
Спомени от 2013 г.

Спомени от 2012 г.
Спомени от 2011 г.
Спомени от 2010 г.
Спомени от 2009 г.
Спомени от 2008 г.

Спомени на флотски ветерани от 2018 г.
Спомени на флотски ветерани от 2017 г.
Спомени на флотски ветерани от 2016 г.
Спомени на флотски ветерани от 2015 г.
Спомени на флотски ветерани от 2014 г.

Спомени на флотски ветерани от 2013 г.
Спомени на флотски ветерани от 2012 г.
Спомени на флотски ветерани от 2011 г.
Спомени на флотски ветерани от 2010 г.
Спомени на флотски ветерани от 2009 г.
Спомени на флотски ветерани от 2008 г.







15 януари 2018 г.
ОЩЕ НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА ДЕВЕДЕСЕТТЕ И НЕ САМО
През 90-те години имаше един американски филм, в който главният герой не вървеше, а бягаше. Без цел и без посока. Не, не беше куку - просто бягането беше любимото му занимание. Ей така, да не седи на едно място... И разказваше колко много му харесвало в армията, защото там непрекъснато го карали да бяга. Помня култовата му фраза от филма: „Във Виетнам беше много хубаво, защото винаги имаше накъде да се бяга” (по време на войната, бел. авт.)
Също като у нас. Най-хубавото на армията и до днес са й реформите. Който и министър да дойде веднага започва с реформите. Не продължава - започва!

виж пълният текст
О.р. капитан ІІ ранг Миглен ШИШКОВ
24 януари 2018 г.
ДО ТЪНДЪР БЕЙ И ОБРАТНО...
... дълго време не посягах към това пътуване с „Мальовица” през 2003-та и то главно поради причината от респекта, който изпитвах към художественото описание на нещата, на Канада и най-вече на красивата й и величествена природа, все пак не съм професионален писател, а само един скромен любител, имаше и още нещо и то бе свързано със семейството ми, вестта за смъртта на вярното ни и любящо куче, която ме настигна по пътя, но така или иначе го направих, това с посягането към клавиатурата,
бях обещал на почитателите си това писание… и така, всичко започна с тръгване от Варна със служебния автобус през една пролетна вечер на 2003-та година, 21-ви март,

виж пълният текст
Главен механик Иван АДАМОВ
06 март 2018 г.
СЛУЧКА С РО-РО КОРАБА „ЦАРЕВЕЦ“ В АКАБА
След приключване на чартера в далечната 1982 г. със шведския бивш корабособственик, СО МАТ решиха и откриха нова линия Копер - Патрас - Акаба. РО-РО „Царевец“ беше първият кораб, който тръгна по новата линия и нашият екипаж трябваше да открие линията. Транзитирането на Суецкия канал си беше приключение за екипажа, но и влизането в залива на Акаба беше не по-малко такова. За да преминем през Tirans Strait, трябваше да видим невероятна картина - дузина кораби заседнали на скалите, като че ли са поставени нарочно там.
В залива на Акаба не можеше да се отдава котва поради големите дълбочини и корабите дрейфаха на рейда. Така направихме и ние, докато избирахме агент за новата линия.

виж пълният текст
Капитан далечно плаване Стоян Маринов
04 април 2018 г.
ДОБРА ДУМА ЗА СЪВИПУСКНИЦИТЕ ОТ МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ
Беше през месец юни 1987 или 1988 година. През втората половина на този месец, шефът на ПДО и мой пряк началник, винаги отиваше на санаториума в Хисаря, оставяйки неговия заместник да приключва първото полугодие. От 1975 година бях в завода „Флотски арсенал“, а от 1977 година - към ПДО като корабостроител, така, че вече бях станал един от офицерите с най-голям стаж в отдела и така през тази година бях оставен за негов заместник. А през тази година и директорът на завода бе излязъл в отпуск и на практика „Б“ отборът играеше на тяхно място.
виж пълният текст
Капитан І ранг о. р. Евгени ЦЕНОВ