начало
избор на брой
Спомени от 2017 г.
Спомени от 2016 г.
Спомени от 2015 г.
Спомени от 2014 г.
Спомени от 2013 г.

Спомени от 2012 г.
Спомени от 2011 г.
Спомени от 2010 г.
Спомени от 2009 г.
Спомени от 2008 г.

Спомени на флотски ветерани от 2017 г.
Спомени на флотски ветерани от 2016 г.
Спомени на флотски ветерани от 2015 г.
Спомени на флотски ветерани от 2014 г.

Спомени на флотски ветерани от 2013 г.
Спомени на флотски ветерани от 2012 г.
Спомени на флотски ветерани от 2011 г.
Спомени на флотски ветерани от 2010 г.
Спомени на флотски ветерани от 2009 г.
Спомени на флотски ветерани от 2008 г.







08 февруари 2017 г.
СРАМ (ИЛИ ПО-СКОРО НЕУДОБСТВО) ...

Често съм си мислил, че чувството за срам е нормално чувство за човека и трябва да се появява също така нормално, когато се извърши нещо неприето в обществото или при откровена излагация пред колеги, приятели и роднини. Също така смятам, че това чувство по-скоро е положителна черта или характеристика, отколкото нещо неприемливо за отделния индивид.
Странното е, че в днешно време чувството за срам почти изчезва и даже напротив - колкото по-нахално и по-безсрамно е поведението на човек...
виж пълният текст
Капитан І ранг Николай ЙОРДАНОВ

28 февруари 2017 г.
К-2 С МАЛКИ ДЕСАНТНИ КОРАБИ - НА МОРЕ И В ПРИСТАНИЩЕТО НА МИЧУРИН
Потеглихме по обяд. Първото ни плаване, по програмата на втората курсова задача (К-2), включваше отработването на различни корабни бойни разписания. Корабните бойни учения за 1/3 от екипажа (новото попълнение) щяха да бъдат и първите в живота им по време на плаване. Излязохме от базата и североизточният ни грабна, поривист и остър. Вятърът носеше водата на разбитата от корабния нос вълна, заливаше с нея палубата и люковото покритие, а с пръските й къпеше надстройката. При тези условия провеждането на корабни учения, за мен, си беше рискована работа. Моето мнение, нямаше, ама никакво значание. Имахме си флагман, щурманът на дивизиона...  виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва Лъчезар ЛАЗАРОВ
09 март 2017 г.
МНОГО МЪКА ИЗЖИВЯХМЕ ...
Споделените епизоди, случки, постъпки, които съм съхранил през годините и предоставих на „Морски вестник”, все ме карат да мисля, че съм оставил повече записки, имена и разкази за трагични неща, рискове и фатален край за десетки хора. Знаехме си задълженията в плаванията, курсовите задачи, във вахтената служба и бойните стрелби по оня „призрак” - кораба - мишена. Дисциплината, униформата - на кораба, в базата и града беше наша грижа, а санкциите - обикновено на комендантските органи. Днес се докосвам до беда, която човърка съзнанието ми от миналото лято. Ще я споделя пак, защото трябва да има поуки.
виж пълният текст
Капитан І ранг Цвятко Дончев
17 март 2017 г.
В АТИЯ, КОГАТО СИ КЪПЕХМЕ БЕБЕТАТА С МИНЕРАЛНА ВОДА, А ДУШИТЕ - С
„БУРГАСКА МУСКАТОВА”...
Случката се случи през 1985 г., в един от онези летни дни край морето, в които ти се иска да си на няма значение кой полюс стига да е прохладно. За професионалните туроператори ще припомня, че 1985 г. беше годината на така наречената „голяма екскурзия”. Който помни - помни, по-младите по-добре да не знаят. Жена ми (например) въпреки, че произхожда от прогресивно семейство и до днес не може да се начуди какво толкова е станало: като си български гражданин защо да не се казваш на -ов. Ако искаш да си -оулу, иди си при оулу-ците...
виж пълният текст
О.р. капитан ІІ ранг Миглен ШИШКОВ
19 март 2017 г.
ПЛАВАНЕТО С МОТОРЕН КОРАБ „ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ“ ДО О-В ЦЕЙЛОН ПРЕЗ 1971 Г.
В края на февруари 1971 г. от отдел „Кадри“ на БМФ ме изпратиха на м/к „Гоце Делчев“, бившия „Аргус“ на ТЕКСИМ, на длъжност старши помощник-капитан. Корабът по това време беше в Пристанище Варна и товареше 10 хил. тона кубинска захар за Цейлон (от 1972 г. - Шри Ланка) в торби. Оказа се, че трябва да приема длъжността от моя съвипускник Костадин Николов. Той беше изненадан и доволен, че съм приел да го сменя, защото както ми обясни, преди мен са идвали двама-трима изпратени от „Кадри“ да го сменят, но като са видели състоянието на кораба, са се изпарявали. По-късно се убедих, че са имали основание да постъпят така. Но аз вече се бях хванал на хорото...
виж пълният текст
Капитан далечно плаване Янко ДИМОВ