избор на брой
начало
МОРЯЦИТЕ НЕ СЕ РАЖДАТ – ТЕ СЕ СЪЗДАВАТ*
В дивизиона кораби със спомагателно назначение (2001 – 2003 г.)

Провежданата кадрова политика във ВМС през 2000 г. ме заведе да продължа службата си от Щаба на ВМС в дивизиона кораби със спомагателно назначение (поделение 28580) – Военноморска база Варна. В края на м. март 2001 г. бе уточнена административната форма за командироването ми в поделението с определени задачи и въпроси, на които трябваше да отговоря пред командването на ВМС. Основният отговор, който се искаше от мен, бе кадровият. Стартираната по това време реформа по т.н. „План-2004” позволи на редица властимащи да наложат личните си виждания за военна служба като важни стъпки по време на реформата.
Поделението бе от особен „интерес” за командването на военноморската база. Началникът на щаба (НЩ) на дивизиона капитан ІІ ранг Пискулийски бе преминал в запаса (сега в резерва). Този „интерес” се усещаше ежедневно от личния състав, което не създаваше добри условия за изпълнение на задачите, поставени пред дивизиона.
При такива условия на 20.04.2001 г. в работна обстановка пред командира на Военноморска база Варна бригаден адмирал Емил Люцканов, подписахме с  пусналия рапорт за освобождаване от кадрова служба капитан І ранг Георги Радев Георгиев, акт за приемане и сдаване на поделението. На кратко съвещание с основния команден състав в дивизиона определих следните приоритети на работа:
1. Стабилизиране на веригата за командване и управление
-ясни задачи на Щаба и командирите на отряди, кораби и катери;
-възстановяване на ролята на началника на щаба и работата на щаба като орган за управление и  контрол;
-повишаване личната отговорност на командирите на кораби и катери;
-своевременно протичане на информацията в две посоки;
-работа с наборния личния състав;
2. Подготовка и започване поетапно реформата в поделението (за две години съставът трябваше да се съкрати на 40 % от наличния).
3. Полагане на максимални усилия от екипажите, щаба и гражданските лица, за участие на максимален брой кораби в мероприятията на море.
4. Подготвяне на офицерите, щаба и командирите по процедурите за работа използвани в НАТО .
5. Издигане подготовката на водолазите от Школата за водолази (ШВ) и Аварийно-спасителния отряд (АСО) на качествено ново ниво.
6. Възстановяване базовия буксир (бб) 221 в строя. (Това, което в дивизиона бе с приоритет, бе работата на водолазите и стопанските задачи, които се изпълняваха от корабите и катерите).
7. Ежедневните задачи, чието отработване бяхме задължени да извършваме в унисон с курсовете, наставленията и уставите, които въпреки  утвърдените планове, не бяха приоритет за старшите началници.
Разглеждайки краткия период 2001-2003 година, смятам да посоча само изпълнението на мероприятия, които не са свързани пряко с подготовката на поделението и са възникнали допълнително. Но те бяха важни за него и добре характеризират служещите там офицери, старшини и матроси.
На 01.06.2001 г. се навършваха 50 години от създаването на поделението. В това направление екипът на капитан І ранг Г. Р. Георгиев (особено капитан ІІІ ранг Драгомир Кънчев и капитан-лейтенант Николай Стоилов) бе свършил огромна по обем работа по подготовката на 50-годишния юбилей от създаването на дивизиона. С тях продължавахме съвместно работата за осъществяване на планираните в началото на годината мероприятия.
През този период длъжността на НЩ се изпълняваше от капитан ІІ ранг Илчо Димов до назначаване на титуляр през есента. От завършилите Военната академия най-добрият избор за дивизиона бе капитан ІІ ранг Коста Генов Андреев. През 2001 г. дивизионът успешно участва с максимално количество кораби в мероприятията на базата и ВМС. Интересен е моментът, че към щаба имаше в един период и двама офицери ВРИВО (възпитателна работа, информация и връзки с обществеността – бел. ред.) – капитан ІІІ ранг Драгомир Кънчев и подполковник Димитър Нанев. На тях бе делегирана отговорността за подготовка на района за церемонията по посрещане на президента Георги Първанов през м. юли. В този период наборни матроси като корабен екипаж служеха само в поделение 28580, което диктуваше своебразен „интерес” на началстващите структури към тяхното настаняване, подготовка, възпитание и резултати, които постигахме с тях. Към средата на 2002 г. броят на наборните матроси достигна 96 души свръх щатния матроски състав.
През август 2001 г. проведохме първите изпити за приемане на кадрови матроси. При подготовката на комисиите, при осъществяването на  медицинските и психологически прегледи, както и при оценяването на резултатите оказаха помощ специалисти от щаба на военноморската база – капитан Нанев, капитан III ранг Георги  Янев. С моя заповед в края на октомври 2001 г. първите 23 кадрови матроси бяха назначени на служба. Приетите на кадрова служба матроси бяха високо мотивирани за служба във ВМС и подготвени като моряци, а някои – и като специалисти.
Продължи оптимизацията на броя на корабите и катерите. През юни 2001 г. окончателно бе приключена процедурата по ликвидацията на военния транспорт 202 и започна такава процедура по базовия буксир 221 („Юпитер”) и моторния катер 214. Моторните катери пр. 501 – 217 и 219, бяха сдадени с необходимите документи на отряда миночистачи в Балчик.
С началото на есента започна подготовката на корабната станция за размагнитване (кср) 206 и бб 221 за зимуването им. Екипажът на буксира бе преназначен по други кораби, което наложи организиране на дежурната служба на кораба по нова схема. Силните есенни ветрове събориха три портални крана на пристанището. Това затвори акваторията на порта. В разчистването взеха участие водолазни групи под ръководството на лейтенант Даниел Тодоров и капитан-лейтенант Красимир Дамянов под общия контрол на началника на ШВ подполковник Христо Христов. След завършване на мероприятието бе изготвен протокол.
Тази операция съвпадна с провеждането на КЩУ (командно-щабно учение) на БА „Есен 2001”, завършващо със стоварване на десант. За изпълнение на задачи по осигуряване на подхода, коридорите и демонстрационните действия се наложи използване на много лични ресурси, което показа редица недостатъци в подготовката на водолазните ни подразделения. Задачите бяха изпълнени с голямо напрежение и често на границата на възможностите. Това показа от друга страна редица качества, които притежаваха военнослужещите ни – отговорност, чест и достойнство. Тези качества се проявиха и по време на проверката от Инспектората на Министъра на отбраната, където въпреки отсъствието си от графика за проверката, подразделенията от дивизиона бяха проверени по отделни въпроси.
Важно място през годината заемаха анализите на мероприятията и месечните анализи на достигнатото ниво на подготовка. Като правило командирите сочеха конкретните недостатъци и персоналната отговорност за тях. Не се подминаваше и положителният опит. Добра бе работата в това направление на капитан ІІ ранг Коста Андреев и капитан ІІ ранг Илчо Димов.
Втората стъпка от провежданата реформа бе оптимизиране броя на гражданските лица в поделението, чрез редуциране на броя им. В процеса на работа се откроява подготовката на главен старшина Г. Гичев, който работеше съвместно с юрисконсулта на Военноморска база Варна (вмб) - г-жа Николова, а в последствие и с г-жа Радка Славова. Той успешно проведе всички административни мероприятия, съгласно законовите срокове, маневрирайки умело между ЗОВС (Закон за отбраната и въоръжените сили), поднормативните актове на МО и изискванията на гражданските нормативни и поднормативни актове.
Календарната 2001 завърши с изпълнение на спешна стопанска задача - разбира се, извънпланова. На 28.12.2001 г. бе получена задача със самоходна наливна баржа (снб) 204 да осигурим фирма „Моникс – Марин”, като извършим  бункеровка на гориво за кораб на 17 мили източно от нос Калиакра. Освен рутинните мероприятия за бункероване на гориво като стопанска задача се наложи изпълнение на допълнителни мероприятия. Сформирах екипаж, дооборудвах кораба с технически средства. Това бе наложено от лошите метеоусловия за изпълнение на задачата (силен северен вятър, вълнение на морето 3 бала и понижена видимост). Задачата бе изпълнена в срок без забележки от страна на заинтересованите органи.
Постигнатите резултати през годината бяха добра основа за планирането на подготовката за една успешна 2002 година. Постигнатата приемственост на всички нива, бе залог за добрите постижения. Наистина 2002 година бе добре планирана, но това не промени наложения от годините приоритет на извънплановите задачи. Дивизионът участва успешно в тактическото учение № 1 на вмб Варна („Галатея 2002”) с „вимпелите”: 206; 203; 222; 223; 215 и 213 от 18.03. А снб 204 участваше в отделни епизоди. Подготовката на екипажите и корабите бе задълбочена и качествена.
Решение намери и констатираният от Инспектората на Министъра на отбраната проблем с казарменото разполагане на ШВ. Отдадена бе заповед на командир на вмб Варна за разполагане в казармения район на дивизиона подводници. На тази база бяха изработена предварителната проектно –сметна документация и обсъдена на всички нива. Строежът започна със собствени средства и материали. Неоценима бе помощта на спонсорите – туристическият клуб „Реликт”, търговската верига „Прима”, „Хидроремонт ИГ” и други.
Важна задача, свързана с изпълнението на реформата във ВМС и осигуряването на нормално функциониране на кораборемонта, бе буксировката на плаващ док от „Флотски арсенал” до пункта за базиране Атия на вмб Бургас. Задачата изпълняваше командирът на АСО капитан ІІ ранг Илчо Димов. Сложните метеоусловия наложиха поетапно точно планиране, което с цената на усилията на екипажите на рейдовия буксир 222, противопожарния кораб (ппк) 224, портовия буксир 211 и служещите от учебния лодъчен парк и щитова станция доведе до точно изпълнение на задачата.
Пролетните ветрове на 2002 г. отново „спомогнаха” за


Акуална фотография на автора – капитан І ранг от резерва Бранимир Тодоров, направена от приятелски обектив след изричното обещание, че на следващите снимки ще се яви избръснат.
Капитан І ранг Бранимир Тодоров приветства участниците и гостите на тържеството по случай 50-та годишнина от създаването на дивизиона кораби със спомагателно назначение.
„Видях под водата нещо, ама няма да кажа какво...”
Майтапът си е майтап, но проверката на водолазното оборудване е сериозно нещо.
С колеги офицери от дивизиона на борда на водолазния катер.
Проверка от началника на канцеларията на командващия ВМС. Слава Богу – проверяващият е съвипускник от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”...
Момент от съвместно учение на български и румънски водолази.
Ръкостискане с президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили по време на честването на 125-та годишнина от създаването на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
Като държавен инспектор на ВМС в Министерството на отбраната.
Отново в дивизиона – само на посещение на добра воля. От дясно на автора е предишният командир на поделението, а зад него – настоящият. Званието и длъжността на дамата не можем да посочим поради съображения за опазването на военната тайна.
непланова работа на разчети от АСО и ШВ. Корабът „МУУН ЛЕЙК” -тип „Волгобалт”, стоящ на котва на варненския рейд бе, изхвърлен от буря на каменистия бряг край поделението „Родни балкани”.
Задачата:
- овеховане на проходи и подходи към кораба;
- оглед на подводната част и оценка на състоянието;
- снемане на ГСМ, имущество и част от екипажа;
- осигуряване на охраната;
- поставяне на боново заграждение около кораба с цел предотвратяване разлива на нефтопродукти.
Дейността бе планирана за кратко и бяха определени участниците. Те се справиха перфектно и в срок. Най-добре работи екипът под ръководство на капитан-лейтенант Мирослав Койчев, офицерски кандидат М. Тодоров (от ппк 224) и редица други матроси и старшини.
Оборудването на ппк 224 бе използвано пълноценно, а към дивизиона бе придаден десантен кораб 703 с командир лейтенант Касъров от вмб Бургас, който возеше цистерни за съхранение на снетия ГСМ. Натрупаният опит при работа с гражданските организации в дивизиона бе от особено значение за процеса на провеждане на операцията.
Дивизионът участва успешно във всички отговорни и общи мероприятия и учения на ВМС и вмб Варна. АСО сдаде задача С-1 и елементи от С-2. Набраният опит през годините и добрия психоклимат благоприятстваше всички действия.
Паралелно с мероприятията от подготовка за изпълнение на специфичните задачи, дивизионът се готви усилено и участваше в редица моряшки мероприятия. Регата „Предизвикателство - млади моряци” бе едно от тях. Подготовката на гребния отбор се провеждаше целенасочено. Мястото, което поделението заслужаваше още през 2000 година, иззето с административни хватки тогава от дивизиона, бе първото. Гребният отбор на дивизиона стана общофлотски първенец - нашата лодка стана първа! Положения труд бе оправдан.
В този период не искам подробно да разглеждам рутинни мероприятия (разбира се непланови), като търсене на котвата на ракетен катер 102 на стоянката под нос Калиакра или работата в плавателния канал 1 за нуждите на ВиК-Варна или БТК.
Колективното мнение, използването на опита и едноличното решение дават своите резултати в процеса на вземане на правилни  решения. В процеса на подготовка за „Бриз 2002” единствената ни подводница по време на плаване в района на Кораборемонтния завод „Флотски арсенал” засмука плаващ гумен кранец в дюзата. Високата подготовка на водолазите и личната инициативност спомогна за точна експертна оценка на състоянието и за правилното решаване на проблема за въвеждането на подводницата в строя и нейното участие в „Бриз 2002”.
Като част от подготовката на водолазните ни екипи съвместно с подвижната водолазна група на VI флот на САЩ (2001, 2002 и 2003 г.) през 2002 г. бе посетен Водолазния център в град Констанца - Румъния. Там бяха отработени редица специфични задачи, включително изпълнение на подривно упражнение от смесена българо-румънска група.
Успоредно с извеждането на част от техниката, оборудването и корабите от експлоатация, неработещата необходима техника се ремонтираше, преоборудваше и подобряваше. Танкерът-бункеровчик 203 бе пригоден вече да зарежда подводница с вода и гориво. Разработена бе нова концепция за ползване на кораба в региона. Моторните катери (мка) и водолазният катер (вка) 223 подобриха битовите си условия. Дооборудвани бяха с технически средства.
Открита и идентифицирана бе потънала съветска подводница на 7 мили източно от нос Галата с помощта на клуб „Реликт”. Обектът бе проучен и определен като опасен. Направен бе опит за проникване на старши лейтенант Даниел Тодоров в отворените люкове, но поради високия риск работа бе отложена. Някои от действията бяха документирани с фотоснимки. Като важно допълнително мероприятие бе работата за Археологическия музей в Созопол от ШВ по време на пролетния лагер.
Уви, на фона на общия подем, се случиха и две навигационни аварии поради ролята на човешкия фактор:
1. На танкер-бункеровчик 203 при изпълнение на стопански задачи на външния рейд, отстранена със собствени сили.
2. Засядане на самоходна наливна баржа 204 на „Леспорт” с командира на отряда на борда, отново ликвидирано със силите на дивизиона.
Често катери на дивизиона изпълняваха специфични задачи по търсене и контрол в рамките на външния, вътрешния рейд и гавана.
Участието на дивизиона в оперативно-тактическото учение (ОТУ) на ВМС през септември 2002 г. показва новите тенденции в развитието на поделението. За повишаване и поддържане на способностите - нов спасителен  кораб, приемане в състава на хидрографския кораб 401 и на учебния кораб 421. Италианските ВМС предлагаха „Протео”. Планирахме обучение на водолазната група в Италия. Придобития опит по време на ОТУ в новата обстановка доказваше правилността в нашите действия.
В началото на есента на 2002 г. кср 206 отработва част от мероприятията на плана за бойна готовност. В крайно отдалечен район при море 5 бала екипажът показа професионализъм и мъжество.
Наистина 2002 година бе напрегната и преломна.
Подготовката на 2003 година включи набраният опит и активите от изминалата (215 и 216 прекараха по 180 дни на море, а 203 и 206 - по 120 дни). Продължи обосноваването за придобиване на спасителен кораб („Протео”), както и на 421 и 401. Планираните мероприятия от подготовката се изпълняваха точно. Вече прозираше рутина в някои от действията. През март 2003 г. влезе в сила нов щат за поделението - пореден и на този етап последен.
След напрегнатите мероприятия по подготовката, отряд руски спомагателни кораби посети Варна. Целта им бе работа по откритата подводница. Спазвайки стриктно закона, групата наши водолази се справи перфектно със задачата, осигурявайки националния суверенитет и полагайки тежък труд по съветската подводница.
На вка 223 и мка 213 се паднаха задачи по осигуряване действията на море. Групата водолази бе настанена на вка 223. Помощ оказа и туристическия клуб „Реликт” на капитан III ранг от резерва Росен Гевшеков - инициатор на първоначалните действия.
Българските водолази изготвиха схема на мястото, почистиха повърхностния слой на ПЛ и извършиха замер на пробойните с тяхното изследване. Всичко това спомогна за разкриване последните мигове на Щ - 211. Руските водолази работиха в корпуса. Документи и видеофилм са предадени на Военноморския музей и на Регионалния телевизионен център Варна. Подробностите по работата са предмет на други спомени и литература.
Това, което не се забравя, е разразилата се силна лятна буря, от която поражения имаше по руския спасителен кораб „Епрон” - сякаш екипажът на потъналата подводница не одобри нашите действия. От Щ-211 снехме ляв винт, оръдие от носа, котелки от магнитния компас и принадлежности на екипажа.
На 20.08.2003 г. се представих на главния инспектор на МО в София и от 01.09.2003 г. поех изпълнението на новите си функционални задължения.
Изводи за периода: 
1. Успешно провеждане на реформата поетапно.
2. С максимално напрежение се изпълняваха основните задачи. Противоречието нов щат несъответстващ на директивата за БГ остана и рефлектира върху корабните екипажи.
3. Различният състав на дивизиона и различните специфични задачи налагат нестандартен подход.
4. Методологията на обучение, вземане на решения се доказа -в следващите години много идеи възникнали през 2001 или 2002  бяха реализирани.
Краткият преглед, който направих за този период, не е по-различен от случвалото се през другите години. Нестандартният цикъл на работа е обусловен от задачите, за това и предшествениците ни са взели нестандартно решение за структура и състав съобразно предсказуемите необходимости. Структурата е действаща и работеща. Поделение 28580 има своето достойно място в бойния строй на ВМС. Моряците не се раждат - те се създават и в това поделение ВМС ги създава също успешно  вече 60 години.
Капитан I ранг от резерва Бранимир ТОДОРОВ

* Този спомен е написан от автора за юбилейния тематичен сборник, посветен на 60-та годишнина от създаването на дивизиона кораби със спомагателно назначение (поделение 28580) на Военноморска база Варна. Поместваме го с изричното съгласие на капитан I ранг от резерва Бранимир ТОДОРОВ, за което му благодарим.