избор на брой
начало
СПАСИТЕЛНА ОПЕРАЦИЯ В БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ
ПРЕЗ АПРИЛ 1962 Г.

Бях преминал от мореплаването в „бюроплаването” на брега и една от функциите ми беше да отговарям за АСО (аварийно-спасителния отряд), който при нормална ситуация в крайбрежните и териториални води работеше най-често като подизпълнител на морските строителни организации със своите основни фондове от дълбачки и други плаващи средства. Бях забелязал, а и от коридорна информация бях разбрал, че често пристанищните ръководства се захващат със спасителни операции под прикритие на „високо съзнание” за избягване на загуби за народното стопанство, затова внимателно следях – при възникване на подобна ситуация да се намеся. Казусът не закъсня.
През април 1962 г. в Пристанище Варна пристигна параходът „Николас”, от типа „Либърти”, с пълен товар от жито. По чартър трябваше да разтовари част от стоката и на подходящо газене да отплава и доразтовари в Бургас, тъй като жито беше потребно и за Южна България.
При прехода за порт Бургас, в третата десетдневка на април, параходът заседна на плитчината „Ставрова банка”. В един глас порт и получател на товара надигнаха паника за спасяване на стоката и тръгнаха да го правят (да снемат кораба от плитчината) като някакво сакрално дело.
Наредих на навигационният отдел да разпоредят на порта да не се меси в дейност, която други трябва да извършат, и че след засядането на парахода, без опасност за екипажа и стоката, казусът се превръща в делова търговска операция и за нейното резултатно изпълнение се заплаща справедливо възнаграждение. Затова държавата е създала АСО.
Ръководството на АСО се зае с присъщата му дейност, приеха договор „няма спасяване - няма възнаграждение” (no cure - no pay) и се справиха много добре, съгласно добрата морска практика. Параходът беше снет от плитчината на 29.04.1962 г. и стоката, без повреда - разтоварена в Бургас.
Междувременно пресметнах контрибуционния капитал (обща стойност - кораб, стока, навло и дисбурсменти)


К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ
Поредното засядане на чуждестранен кораб край българския бряг, при което успешно се намесват специалистите от АСО.
и предявихме иск, равен на 1/5 от общата стойност, което беше равно на 63 000 английски лири като справедливо обичайно възнаграждение за положени спасителни усилия, при положителен ефект за корабособственика и застрахователите.
За да не задържаме парахода, поискахме гаранция от корабособственика, която да открие в Българската външнотърговска банка. Гаранцията беше открита навреме от Мидланд банк - Лондон, и на парахода, след завършване на разтоварването, беше разрешено да отплава. Преди това на парахода бе извършен ремонт на котвеното му устройство, което бе аварирало при опити за снемане от плиткача самостоятелно. Реализацията на гаранцията трябваше да стане по споразумение или чрез арбитражен съд.
Получихме телеграма от лондонските адвокати на корабособственика с телеграфен подпис „ту констант” (това беше известната адвокатска фирма „Констант енд Констант”), че те предлагат 31 500 английски лири, т.е. - бяха разделили нашият иск на две. Информирахме Управление „Воден транспорт” (УВТ) - София, които счетоха, че трябва незабавно да приемем предложението и бързо да потвърдим. Повиках юриста и наредих - с кратък, но остър телеграмен отговор да уведоми „ту констант”, че нашето искане е резонно и че ако не го приемат, арбитражът ще го отсъди напълно заслужено. Явно адвокатите им си разбираха от работата и незабавно дадоха ново предложение, сума от 55 000 английски лири (155 650 щатски долара). Казах на юриста да потвърди на ,,ту констант” новото предложение, тъй като все пак и за тях трябваше да остане нещо, сума, която да бъде справедливо възнаграждение за бързото уреждане и реализацията на гаранцията спрямо нас.
Така получихме 23 500 английски лири повече от първото предложение, на което бяха се съгласили от УВТ. Направих изчисления на юриста, че с горната сума сме си изработели заплатите за 20 години напред - т.е. до 1982 година.
Разказах този казус, защото при друго засядане в залива - на един нов шведски кораб със пълен товар в по-предни години, и с панически действия в името на „националните интереси”, спасяването на кораба бе струвало един банкет, даден от капитана на кораба в бургаски ресторант на „изтъкнатите” наши участници в спасяването, когато 1/5 възнаграждение в случая би било около 400 000 щ. долара. Така че ние прекратихме и не позволихме повече да ни считат за непознаващи световната финансова практика в спасителните морски операции.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ