избор на брой
начало
СКИТАЛЕЦ
Много „скитах” като началник на Висшето Военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров”. Това „скитане”, най-общо, може да се раздели по два основни признака. Първият е следствие от „войната за ресурси”. Умните хора знаят, че на Земята от край време, че и до днес си „вървят” две Световни войни – ресурсна и информационна. Те бяха дефинирани през миналия век, но се водят от Началото...
И до днес изповядвам максимата, че стратегът трябва да се бори непрекъснато за ресурс. А тази борба не предполага заседяване в началническия стол. Това и правех – „кланях” се на три министерства – на отбраната, на образованието и на транспорта, пътувах „нон стоп” – София, Варна, Русе, Бургас, Русия, Турция, Гърция, Холандия... Борбата главно бе за по-голям бюджет, по-голяма държавна поръчка, по-добра материално-техническа база, по-добра реализация на кадрите, по-, по-, по- ...

1. В БОРБА ЗА РЕСУРС
В Холандия ходих по покана на президента на фирма „Мultraship – Towage & Salvage ”- г-н Кейс Мюлер. Той редовно приемаше практиканти и стажанти от нашите студенти, като не само поемаше разходите им, но им плащаше и „джобни” – по 300 долара на месец! Ако това не е ресурс, здраве му кажи! Та, покани ни човека в Ротердам, за да видим изложбата „Световни пристанищни дни”. Бяхме в състав – аз, заместникът ми по научната и учебна част – Боян Медникаров и Станимир Колев – по онова време още офицер за връзки с обществеността. С нас дойде и представителят на Мюлер за България – инженер Валентин Банев. Визитата бе от 4-ти до 9-и септември 2002 г. – само два месеца след назначаването ми.
Още на другия ден, 5-и септември, програмата ни предвиждаше среща с директора на Морската администрация на Холандия, с ранг на заместник-министър, когото запознахме с дейността си и който сподели, че не му достигат шест хиляди офицери за гражданския флот! В резултат на тази визита и благодарение лично на Кейс Мюлер, доста наши момчета имаха възможност да се реализират в Холандия.
Изложбата бе на световно ниво. Там, например, за пръв път Мюлер демонстрира морски влекач с въртящ се на 360 градуса буксирен гак. Такова нещо у нас няма и до днес!
Посетихме и Амстердам – художествената галерия с „Нощна стража” на Рембранд, музея на Ван Гог, с неговите „Слънчогледи”, и обиколихме града с корабче за екскурзии! По пътя до там и обратно разбрахме, че асфалтът им е дрениран, на виражите магистралите им имат подово отопление, и видяхме старчески дом, когото объркахме с хотел „четири звезди”! На моя въпрос, дали условията не са твърде луксозни, шофьорът (забележете!) на микробуса отговори кратичко:
- Сър, възрастните ни сънародници са направили държавата ни богата и просперираща, затова ние сме длъжни да им осигурим достойни старини!
А у нас социалната политика бе вече наречена от Радой Ралин „отцеубийство”...

*      *      *
През февруари 2003 г. пък, се разходих до Кралската морска академия в Дартмут, Великобритания. Гостувахме, от 24–ти до 26-ти февруари, по покана, отправена до Министерството на отбраната от посланика на Обединеното кралство в България. То затова и казвам „гостувахме”, защото си беше чиста разходка.
Академията, наречена „Британия” е построена в същия стил както и Морско училище – с кулата и адмиралтейската „игла”, с централен и два странични корпуса, та дори и с овала пред главния корпус. Живях в дома на коменданта – комодор Тони - Джонстън Бърд. Служебното му жилище заема едното крило на академичната сграда. Има, като всички британски адмирали, червено „Ферари” и черен „лабрадор”, на име Тоби. Жена му живее с него, и кара ролери по плаца на Академията и на овала, по шорти.
От там взаимствахме нещо хубаво. Още с пристигането си, новобранците преминават кратък, тридневен курс, който цели запознаване с мерките за безопасност, района, структурата на академията, административните процедури и, разбира се, основните длъжностни лица. Курсът завършва с тест, и хората вече знаят „за какво къде да почукат”. Последният въпрос в теста ме изуми. Той гласеше: „Как се казва кучето на коменданта?” Честен кръст! Асен Кожухаров и Станимир Колев могат да го потвърдят.
Единствено за Тоби в академията нямаше ограничения, включително касаещи достъпа до класифицирана информация – както на НАТО, така и на Европейския съюз...
Ще запомня и вечерята в древна кръчма, която преди четири века е била черква. Честно казано, през цялото време имах усещането, че всеки момент може да влезе Ричард Лъвското сърце, или Робнин Худ. Собственикът – огромен, побелял и брадат старец, се представи като Патрик. Когато му подарих пирографирана чиния с надпис „България” той възкликна:
- О, сър, аз познавам България! Преди две години, в Портсмут, гостувах на борда на баркентината


Дартмут, 26 февруари 2003 г., в Кралската военноморска академия „Британия”. От ляво на дясно: капитан II ранг Кожухаров, английски офицер, капитан I ранг Станков, комодор Тони-Джонстън Бърд, капитан II ранг Колев.
Санкт Петербург, Русия, 2003 г. С вожда на Великата октомврийска социалистическа революция Вл. Ил. Ленин.
Рокпорт, щата Мейн, САЩ. Сключване на договор с Морската академия на Мейн. На снимката: контраадмирал Тайлор и капитан I ранг Станков.
Авторът в Гиза, Кайро, Египет, 2003 г.
Авторът и капитан I ранг Медникаров в Тасмания, Австралия, 2004 г.
„Калиакра”, където капитан Ангелов (Стоян, бел. авт.) ми разказа за вашата страна!
После ме отведе в своя кабинет и ми показа снимки на ветрохода „Принц Уилям”, чийто капитан е бил дълги години... Ето какъв посланик може  да бъде един учебен ветроход! За съжаление малко хора го разбират...

*      *      *
В Русия бях поканен от ръководството на фирма „ТRANZAS - MARINE”, и по-точно, от президента - Юрий Лебедев. Това е англо-руска фирма, една от водещите в света в производството на морски симулатори, които ние закупувахме при изключително изгодни условия и с безброй бъдещи отстъпки - по поддържане, „ъпгрейт”, ремонти и каквото ви дойде на ума.
Поводът бе изложбата на корабна електроника „Нева-2003” в Санкт Петербург, от 22-ри до 25-и септември 2003 г. Бяхме двама - вицеадмирал Димитър (Мито) Павлов, ексминистър на отбраната, екскомандващ флота и официален представител на фирмата в България, и моя милост. На този форум за пръв път видях комплексен симулатор за борба с бедствия и аварии - разливи на петрол, наводнения, цунами, и др.
Съорганизатор на изложбата бе Морската държавна академия на Русия, носеща името на адмирал Макаров. С нейния началник - Иван Иванович Костилев вече бяхме стари приятели. Той ни бе гостувал във Варна, година преди това. Основната ми задача бе да договоря бъдеща помощ по рестартирането на специалността „Речно корабоплаване”. Руснаците разполагаха с целия „софтуер” - програми, литература и преподаватели с огромен опит. Целта бе постигната - след няколко месеца доцент Валентин Велинов донесе от Петербург всичко необходимо за включването на специалността в нашите програми.
Гостувахме и на бившия заместник-командващ на Съветския ВМФ - адмирал Гришанов, Владимир Василиевич. С адмирал Павлов ги свързваше стара дружба, още от лейтенантските години, а по-късно и съвместна служба в обединените ескадри в Средиземно море, когато противостояхме на Шести американски флот. Няма шега - противостояхме, и още как!
Гришанов тогава беше началник на организацията, отговаряща за екологията и опазването на Балтийско море, с офис в самото Адмиралтейство, и изглед към Василиевския остров. Който може, го може! Там ценят ветераните от флота!
Владимир Василиевич ни организира и визита при командира на Санктпетербургската Военноморска база - вицеадмирал Владимир Кудрявцев, служил някога също в Черноморския флот.
Безспорно, най-атрактивният епизод при гостуването на Гришанов бе вечерята в грузински ресторант, където по някое време се появи ... самият Владимир Илич Ленин! Е, разбира се негов двойник, но какъв! На фотографията, увековечила мига, се вижда поразителната прилика на един бивш флотски капитан втори ранг с „вожда на революцията”! Оказа се, че да бъдеш двойник някому също е начин да преживяваш!

*      *      *
В Гърция ходих преди Коледа на 2003 г. - от 3-ти до 5-и декември. Много неудобно време, непосредствено преди Никулден, когато е празника на гръцкия флот. Неудобно, защото по традиция на този ден във Военноморското им училище гостува лично президентът! Неотменно! И ние просто пречехме на подготовката за посрещането му.
Целта на гръцката страна бе да обучават наши курсанти при тях. По принцип ние не възразявахме, но за пет години само един наш човек пожела да учи там. Обяснението е много просто - при тях завършилите не придобиваха образователно-квалификационна степен. Иначе казано - без гражданско висше образование - занаятчии!
Удиви ме фактът, че четиристотин курсанти имаха за началник контраадмирал и заместник - комодор. Бройката на обучаемите при нас никога не бе „падала” под хиляда.

*      *      *
Един ден комендантът на Училището - офицерски кандидат Атанас Господинов, който бе и мой личен шофьор, след като изслуша поредната ми тирада за тава, как, едва ли не работим и живеем в служебната „Тойота”, вечно на път, вечно забързани, се позасмя и рече:
- Е - ех, господин капитан, така обаче най-добре чувстваме, че живеем! Нали „Човекът е човек, когато е на път”!
- Насе, - казвам - все си мисля, че и „на гръб”, и на „пъп” пак е човек, ама...  тъй да бъде - както казваш...
Смяхме се много.

2. ОТ САЩ ДО ТАСМАНИЯ
Вторият причина за голямото скитане е пак свързана с борбата за ресурс и се състоеше в популяризиране на нашата Алма матер и създаване на международни контакти. Участвахме в десетки научни форуми, бях член на Съвета по образование при министъра на отбраната, на Съвета на ректорите (националния), Съвета по наука и образование при Областния управител на Варна, Направляващия комитет на Варненския бизнес инкубатор, Управителния съвет на плувен спортен клуб „Черно море” и какво ли не още!
Най-важни бяха участията ни в научни форуми - асамблеи, конференции, семинари, обмяна на визити - пак свързани с двете войни. Участията в тези форуми, едно че издигат имиджа на Училището, и друго - носят информация от „първа ръка” - актуална, че чак безценна! И опит, опит, който, както казват старите хора е „чисто злато”... И водят до придобиване на ресурс - научен, партньорски, клиентски, тоест, в крайна сметка - финансов!
Най-голямо внимание, безспорно, заслужават участията ми в годишните асамблеи на Международната асоциация на морските университети (International Assosiation of Maritime Universities - IAMU), която, през 2006 г. наброяваше близо петдесет членове от Австралия, България, Египет (Обединени Арабски Академии), Италия, Канада, Китай, Русия, САЩ, Турция, Швеция, Япония и др.
По Устав председателството на асоциацията се сменяше всяка година, по време на асамблеите, провеждани като конференции, след които домакините „сдаваха” командването на следващия университет, който предстоеше да организира поредната асамблея.

А.  РОКПОРТ,  МЕЙН, САЩ
Основана през 2000 г. в Истанбул, Турция, през 2002-ра Асоциацията проведе своята Трета асамблея в САЩ, щата Мейн, от 23-ти до 26-ти септември 2002 г. Домакин бе Морската академия в Мейн (Мain Maritime Academy), с началник - контраадмирал Тайлър.
Мейн е най-североизточният щат на Америка, граничещ на север с Канада, а на изток - с Атлантика. Основният поминък на населението е риболовът, по-точно ловът на раци. Ракът е и емблема на щата - има го на знамето им. Силно развит е и туризмът, но само за богати хора. В градчето Рокпорт, в близост до което се проведе асамблеята, я живееха, я не петстотин жители, а имаше сигурно хиляда и петстотин къщи и три хиляди яхти! Все на богаташи, които искат да почиват на спокойствие. Чернокожи не видях, китайци също, а на един коктейл, като попитах жената на Тайлър защо няма такива тя (на две уискита) ми отговори:
- Кептън, ние, в Мейн, мразим расовата дискриминация и негрите, ха - ха!
Ето  така...
Та, по реда. Пътувах със Станимир Колев, защото познаваше хората, представители на основателите, сред които бе и Училището. Летяхме през Милано, Бостън, Рокланд, Мейн. Нощувахме в Комо, Италия, на сто километра от Милано. Сутринта не ни дойде служебната кола, та платихме сто долара за такси, които „Алиталия” щяла да ни върне на летището. Пратиха ни за „зелен хайвер”, естествено, нали са си италианци...
От Милано до Бостън летяхме пак с „Алиталия” - бедното ни министерство на отбраната, беше ни вече научило на мръсничко, и с лошо обслужване пътуване!
Истинската атракция дойде при полета от Бостън до Рокланд! Летяхме с т. н. „бийч джет”, буквално преведено - „плажен” самолет. Деветнадесет места, капитан и втори пилот, два реда седалки, само вентилация, а в ролята на отварящ аварийния люк - аз, защото ми се падна мястото до него! Вярно, бях надлежно инструктиран от втория пилот - яка афроамериканка, с дупе като крейсерска кърма! Почти като във военен аероплан!  Вярно, полетът трая около четиридесет минути, но беше все едно в десантен „Ан - 30”, че и по-лошо! Летището в Рокланд се оказа алуминиев фургон с няколко барачки около него, но, както разбрахме на връщане, оборудвано с всичката необходима електроника...
От летището до „Самосет ризорт”, в чийто гранд хотел бяхме настанени, ни вози микробус-совалка на хотела. Мястото бе прекрасно - на брега на океана, в разкошна градина без нито един квадратен метър асфалт, или бетон - трева и ситни камъчки...
Там се запознах и контактувах лично с ректорите на всички университети, членуващи в Асоцоацията, с видни хора и учени в областта на корабоплаването. Сключихме и договор за сътрудничество с академията в Мейн. Изслушахме десетки публикации, свързани с безопасността на корабоплаването, подготовката на кадри, включително и езиковата, управление на кораба, борба с пиратството и контрабандата на хора и наркотици, симулаторна подготовка и др. Изводът, който направих, бе, че досега ние не сме участвали с публикации, и другата година трябва да имаме и лектори, а не само да сме слушатели.
На закриването адмирал Тайлър сдаде председателството на ректора на Обединените арабски академии - доктор Мухтар, а той ни покани през есента на 2003 г. на Четвъртата асамблея, в Александрия. От тогава не съм ходил в САЩ и вероятно повече няма и да ида. Успокоявам се, защото на Мадарския конник не съм ходил, а в Щатите - четири пъти, все пак...

Б.  АЛЕКСАНДРИЯ,  ЕГИПЕТ
Четвъртата асамблея на IAMU се проведе от 27-ми до 30-и септември 2003 г. За Александрия летяхме с доцент Димитър Канев, ръководител катедра „Обществени науки и лидерска подготовка”, единственият икономист в Училището. Той участваше с публикация в областта на развитието и прогнозирането на морския бизнес и пазар. Летяхме с гръцката „Олимпик”, през Атина. Далеч по-кратко и бързо.
Пристигнахме в хотела на 26-и вечерта, и имахме почти два дни за разходки и почивка. Още сутринта обаче, като излязох от хотела за разходка, разбрах, че Африка не е „моят” континент. Температурата навън бе около четиридесет градуса на сянка, а влажността на въздуха - над осемдесет процента!
-  Митак, - обърнах се към Канев - моята разходка току-що завърши! Ако искаш -продължавай сам. Прибирам се на хладно.
- Тук очевидно схемата е обратна - отговори той - обличат се, като влизат в хотела, а на излизане се събличат!
Вечерта разбрахме, че животът в Египет се състои нощем. Сватби, празници, погребения, всичко, което се върши на открито, го правят късно вечерта. И ние решихме да излезем след осем, защото стомасите ни неистово се нуждаеха от „зарядка”.
То хубаво, ама къде да хапнем? По улиците дюнер кебап - колкото щеш, само че накацан от огромни зелени мухи, с размер на младо синигерче. А ноктите на търговците - черни и дълги, с основно предназначение - почесване тук и там - да не уточнявам къде! Ами сега?
Върнахме се на територията на националния парк, в който бе разположен хотела - бивша кралска резиденция. Там, след кратко търсене, отдалеч видях емблема на „Макдоналдс”. Бяхме спасени - в „Макдоналдс” работят с ръкавици и би следвало да е гарантирано чисто! Сетих се, че още при пребиваването ми в Неапол, американците наричаха тази верига „американското посолство”, защото я има в цял свят!
Асамблея, като асамблея. Нови членове, нови виждания, нови контакти - много. Незабравим бе последният ден, с екскурзията до Кайро.
Пирамидите! Тези спиращи дъха творения на човешкия гений, смазващо внушителни, величествени, загадъчни и тайнствени гробове на една цивилизация, победила сякаш природните закони! Или поне дръзнала да опита! Независимо от цената. Независимо от жертвите. Независимо от времето даже. В името на онази, вечната  борба на Човека с тленното, временното, със смъртта и забвението... С Боговете, ако щете!
Националният исторически музей, в сравнение с видяното в Гиза, бе далеч по-близо до реалността. Каква гордост, какво самочувствие струяха от устата на нашия гид, който, разбира се бе египтянин, колкото аз съм геолог. „Кинг Тот, Кинг Тот, Кинг Тот...” Тутанкамон Десети - единственият, чиято гробница е открита непокътната. И най-бедният фараон. Горкичкият, само златната маска на лицето му (скрито в девет златни саркофага), тежи девет килограма! Правилно казват, че Египет загива, след като го заселват араби...
Летището на египетската столица бе неистово мръсно и неуютно.  Почувствах се щастлив, когато кацнахме в Атина. Грях ми на душата, ама влязох в тоалетната за инвалиди, където знаех, че има условия да вземеш душ, и го направих. После - у дома!

В.  ЛОНГСЕСТЪН,  ТАСМАНИЯ
Петата асамблея на Асоциацията ме „отвя” на другия край на света - Лонгсестън, Тасмания, Австралия. Проведе се от 8-ми до 13-ти ноември 2004 г. Домакин бе Австралийският морски колеж. Сега си признавам - за там тръгнах, настроен като пътешественик, а не като ректор на морски университет. Цяла година си мислех, че никога, ама никога, нито служебно, нито по личен повод ще се наложи да ходя в Австралия! Беше просто огромен шанс!
Летяхме по маршрут София - Лондон (3 часа), Лондон  - Сингапур (13 часа), Сингапур  - Мелбърн (8 часа),  Мелбърн  - Лонгсестън (1 час). Общо двадесет и пет часа във въздуха и още толкова по летищата. Двадесет хиляди километра - половин земно кълбо, с пресичане на Гринуичкия меридиан и Екватора! Последният пресякох за пръв път през живота си, на 6-ти ноември 2004 г., в 23.00 часа!
Попаднахме в огледален свят - Слънцето грее от север, съзвездията са обърнати наопаки, къщите са със северно изложение, у нас - есен, тук - пролет... Тасмания по територия е колкото България, а населението й е колкото варненци - четиристотин хиляди, потомци на каторжници и емигранти, които се гордеят, че от този „материал” са създали нация. И то каква! Светли и усмихнати, безкрайно услужливи хора, чиято принадлежност към Обединеното кралство не им пречи да  имат манталитет на американци. Нито „надути”(като англичаните), нито подтиснати (като нас), нито раболепни (като египтяните) - просто свободни хора!
Не видях тасманийски дявол. В зоопарка водиха гостите, основно съпруги на колегите. Колегите, които можеха да си позволят да вземат със себе си съпруги, нали? Такива бяха почти всички, с изключение на нас, китайците и румънците. Видях кенгуру. Водиха ни на вечеря в една изба, на около час път от Лонгсестън. Смрачаваше се, бяхме на първото питие и аз излязох да пуша на терасата на ресторанта. В Австралия се пуши само на открито, и то на десет метра от входните врати. Тогава на поляната пред мен излезе кенгуру - мама, с малкото. Посегнах към фотоапарата на кръста ми, и тя изчезна яко дим!
Видях ферма - на семейство Арчър. Образцова овцеферма, в която ни показаха как овчарско куче (бордер коли, шотландска овчарка на име Ефи) води неиздоените овце при дояча, а после ги вкарва в кошарата с издоените. Пред очите ни, за седем минути, собственикът острига една овца, колкото магаре. После яздих кон. Е, „яздих” е силно казано, качих се на коня да ме снимат. Исках да пояздя, но правилата там са железни - не сър, безопасността преди всичко! После ни поканиха на барбекю - великолепно!

Г.  МАЛМЬО,  ШВЕЦИЯ
Последната ми, Шеста Асамблея беше в Швеция, с домакин  Морският университет на Международната морска организация (IMO), в Малмьо. Както разбрахме по-късно, това е може би единственият университет в света без студенти! По-скоро нещо, като нашите Институти при БАН - къде работещи, къде - не. Нейсе, домакините така и не ни заведоха да го разгледаме - Вие си правете изводи, уважаеми читателю...
Още с пристигането ни (бяхме пак с Канев), разбрах защо скандинавците не членуват в Европейския съюз. Кацнахме в Копенхаген, Дания, от летището имаше електричка до Малмьо, купих си билет, като подадох шведски (не датски) крони, дадоха ми билетче и ми върнаха ресто в ... шведски крони!? Това - в Дания! Край на примера.
На връщане пътувахме с автобус до Копенхаген и поисках да зная кога ще пресечем границата. След две-три минути ми я показа - голяма, синя табела, на коята пише „Дания”. Точно като тази, на излизане от Варна - „Приселци”. Край на втория пример.
А като се върнах синът ми - Мартин (тогава полицай) ме попита как изглеждат шведските полицаи. В този момент осъзнах, че аз за една седмица в Швеция не видях полицай! Така му и отговорих...

Капитан I ранг Станко СТАНКОВ,
офицер от резерва на БА
Снимките са от личния архив на автора