избор на брой
начало
ПРЕЖИВЯНА СЕНТЕНЦИЯ НА ФОСА
След стажа на парахода „България” и на парахода „Шипка”, към началото на третата десетдневка на януари 1955 г. началникът на навигационния отдел на Параходство „Български морски флот” капитан Любомир Милков ми връчи записка за длъжност трети помощник-капитан на моторния кораб „Благой Касабов”.
Длъжността на малките кораби имаше двойно натоварване, тъй като те нямаха четвърти помощник-капитан и следваше да изпълняват и неговите функции по прехраната. В първите два рейса от Бургас до Истанбул корабът се командваше от сменни капитани и след това за постоянно длъжността беше заета от капитан Веселин Георгиев (Фоса) - син на известния в миналото на Българското търговско параходно дружество (БТПД) капитан Антон Георгиев – Брадата. Синът беше колоритна личност и вероятно това беше последица от гибелта на парахода „Мария Луиза” по време на войната и където той е бил в отчета на загиналите, а в същност е бил спасен, лекуван и когато се завръща у дома си във Варна, на входната врата чете ... собствения си некролог.
Функцията да отчиташ прехраната като създаваш съответната формална документация беше рутинна работа и можеше да не бъде в най-добрия ред. Реших, че колкото и да е скучно, трябва да приведа нещата така, както бяха според изискванията на бреговото управление и по точно на финансово-счетоводните органи. Системата на прехраната беше „корабен оклад”, т. е. полагаха се 24 продукта по съответния грамаж на ден на човек, а не по стойност. Това беше хубаво, че цените не влияеха ограничително на количеството и качеството на продуктите, а така също на потребните калории, необходими за моряшкия труд. Трябва да отбележа, че тези функции по прехраната попълваха липсата на финансово-счетоводни познания, които във Военноморското училище не се изучаваха.
Отчетите за прехраната бяха тримесечни и при първия такъв, който поднесох на капитан Георгиев за подпис и изпращане в Параходството, споделих с него, че тази книжнина може да се опрости. Но счетоводството на БМФ нищо не предприемаше, въпреки че много отчети не бяха изрядни и често задължаваха капитаните да покриват преразходи. Той ме изгледа изпитателно и доволен, че подписва редовна отчетност, сподели фамилиарно със своя специфичен гъгнещ глас:
- Виж моето момче, трябва да знаеш - земята се върти, но от нея не падат серсемите - така че бъде точен!
Очевидно преживяната драма с кораба, на който е бил трети помощник-капитан, му е въздействала да преценява нещата от живота с оригинални собствени сентенции.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ


К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ
К.д.п. Веселин ГЕОРГИЕВ – ФОСА. Снимката е от личния архив на капитана.
Моторен кораб „Благой Касабов”, застанал в Пристанище Варна-изток, непосредствено до пътническия кораб „Васил Коларов”. Снимката е от фонда на Държавния архив – Варна.