избор на брой
начало
УРОКЪТ НА ПОДЧИНЕНИТЕ
Разказано от капитан първи ранг Антон Янкулов

Седим си с капитан І ранг от резерва Янкулов „на беседката”, която отдавна я няма в градинката пред щаба на дивизиона подводници, и редим спомени... Те и колегите от едновремешната бригада ракетни катери си имаха една „върба”, под която се срещаха много след отсичането й...
Току що сме вдигнали тържествено флаговете на „Слава”, по случай петдесет и седмата годишнина на поделението. Май за последен път... Янкула току се сеща:
„ ... Беше скоро след пожара на подводна лодка „Слава”, бордови номер, тогава  „С-12”. И преди това


Подводницата „Слава” по време на последното й плаване, 21 декември 2010 г.
Снимка: матрос Андрей КАМЕНОВ
имах навика често да проверявам внезапно бойната готовност на екипажите, както и действията им в аварийни ситуации, но след това тежко произшествие, вече като командир на дивизиона, го правех с особено усърдие - без условности и отстъпления, особено в оценката на знанията и уменията на подводничарите.
В едно ранно утро обявих  „Бойна тревога” и наблюдавах непосредствено как действат екипажите. Нормативът бе петнадесет минути - пет за ставане , обличане и напускане на казармата, пет за преход (на бегом) до пирса и пет за подготовка на кораба за бой. Предвид фактът, че електродвигателите за подводен ход не се нуждаят от подгрев, лодката можеше да бъде изведена от базата бързо и тихо за около половин час.
Е, скочиха „моите” от креватите, награбиха това, което не са успели да облекат и хукнаха към пирса. Хукнах и аз. Да гледам, да контролирам всяко действие - правилно ли е, или не съвсем. С една дума - търчим, всички, от комдива до кока. Стигам на пирса, следя обстановката и изведнаж... Първо с вой идва противопожарния автомобил на Военноморска база Варна, а след него пожарния и дежурния катер! Тичат командирите им при мен, а аз в движение питам:
- Какво става бе, момчета, не съм ви викал?
- Ами, тичахте, другарю капитан І ранг, а щом Вие тичате, решихме, че работата е сериозна!
Освободих ги, като не забравих да ги похваля. И си рекох: „Да-а, Антоне, големият началник не бива да тича за щяло и нещяло, че има една поговорка за лъжливото овчарче!”
о. р. капитан І ранг  Станко СТАНКОВ