избор на брой
начало
ВИПУСКНИЦИ
Изключването на двама курсанти от випуск 87 на Военноморското училище във Варна (само един месец преди държавните изпити и дипломиране).

Motto:
Не се ли натъгува, капитане, да слизаш на брега по дървен мост,
морета бурни, сини океани, та ти на сушата си само гост.
(авторът Славчо Чернишев се отрече от този свой стих)


1.0 Увод
Топъл юнски ден. Годината е 1973 и випуск 87 на тогавашното ВНВМУ (Висше Народно Военноморско Училище) в град Варна, навигатори и механици, бяха завършили семестриално 5-годишния курс на обучение и очакваха да се явят на държавни изпити за добиване на дълго мечтаната диплома за инженер - корабоводител или инженер корабен механик. Това щеше да им даде пътен лист в живота като офицери от военноморския флот или помощник-капитани, капитани и други морски специалисти на брега.
Утринното строяване за вдигане на флага точно в 08:00 часа протича без предизвестия за предстоящия драматичен развой на събитията. Курсантите випускници се заемат с подготовка за предстоящите държавни изпити. Преди да е минал час от


К.д.п. Орлин Станчев
вдигането на флага, корабоводителите от випуск 87 (1968-1973 г.) получиха неочаквана заповед да се строят във физкултурния салон на южния спален корпус на училището.
Ротата е строена съгласно указанията. По това време всяка една рота се състоеше от 100 - 110 курсанта випускници или, навигатори, или механици. За зла чест, нашата рота корабоводители беше строена във физкултурния салон. Покрай ротния и батальонен командир се появи се големият ЗКПЧ (Заместник Командир по Политическата Част) на училището. Това беше капитан І ранг Димитров (Бел. ред. – под „големият ЗКПЧ” авторът разбира началникът на политотдела на ВНВМУ).
Без абсолютно никакви обяснения, нашият съвипускник Андреа Иванов Иванчев беше изкаран пред строя. ЗКПЧ Димитров го обвини незабавно във всички тогавашни политически грехове от фракционизъм до култ към личността и нещастният курсант беше изключен моментално от училището и уволнен от армията и Военноморския флот без звание от запаса и без право да следва в каквото и да е учебно заведение на територията на тогавашната Народна Република България.
Шокът сред съвипускниците беше пълен. Андреа Иванчев беше, ако не отличник, то поне един от най–успешните курсанти във випуска. Притежаваше добри ораторски данни, поради което беше наричан „Адвокатчето”. Това не беше празно прозвище, а истинско признание за неговата способност да води конструктивна полемика в спорни въпроси.
В последна сметка, нашият съвипускник застана пред строя, където ЗКПЧ на училището, капитан І ранг Димитров не го разжалва. Той просто му откъсна злобно пагоните на мичман от курсантската синя холандка и го уволни от тогавашната Българска Народна армия и Военноморския флот.
По мое време, дисциплинарното уволнение от Висшето Народно Военноморско Училище водеше до 5 - 6 дни административни формалности за уволнения курсант, но курсантът Андрей Иванчев трябваше да сдаде имуществото и да напусне като цивилен гражданин Военноморското училище за шест часа.
Това беше голям шок за неговите съвипускници, в т. ч. и за автора, който беше в строя на ротата като курсант-випускник по това време. Това не беше първото изключване по политическа причина на даден курсант, но по мое време, това никога не било така безпардонно и брутално.
Станалото, станало и за голямо учудване на випуск 87-навигатори, след седмица, ние бяхме отново строени за конско евангелие и новата нарочена жертва беше извадена пред строя.
Съвипускникът ни, курсантът 5-ти курс Кольо Дързев беше изваден пред строя, разжалван до гладък пагон, изключен от училището и приведен да дослужва 1 година военна служба във Военноморска база Атия (макар, че беше служил 5 години военна служба в училището). Обяснението за неговото изключване беше, че той е бил много близък приятел на Андрей Иванчев (Когда рубят лес щепки летят).
И така, Кольо служи една година повече във Военноморския флот, а Андрея постъпи като кърмчия в корабите на Параходство „Български морски флот”. След година и двамата станаха помощник-капитани и дослужиха до капитан далечно плаване в БМФлот и в чуждестранния търговски флот.
За дълги години остана въпросът защо бъдещето на тези младежи беше така безмилостно осакатено.
След този увод ще се направи исторически анализ на наличните факти.
2.0 Изложение
Тук анализ не е ви е необходим. Следвайте текста по-долу.
Не е тайна, че по-засуканите и амбициозни българки при социализма лесно изкачваха стълбицата на кариерата. Пред тях безпроблемно се отваряха началнически кабинети и сатенени чаршафи в резиденции и квартири за срещи на четири очи. Една полушеговита класация на столичен сайт сочи, че сред най-дащните жени до 1980 година е … знойната красавица от Карлово Дража Вълчева. Тя дели мегдан (по точно кревати) с такива шавливи дами като Цола Драгойчева и Елисавета Багряна.
…. Било е 10 април 1972 година, някъде около обяд. В двора на винарската изба в Първенец идват около петдесет души, поканени от Тодор Кордовски по случай 65-ия му рожден ден, пет години от пенсионирането и пет години от удостояването му със званието „Герой на социалистическия труд”. Кордовски е бивш политзатворник, активен борец против фашизма и капитализма. По негова молба Атанас Костов е поканил Антон Югов. Тук е бил и Тодор Звездов, бивш първи секретар на ОК на БКП (до 1962 година), но изключен от партията за „фракционна дейност”. Казано най-общо - да го уважат са дошли хора, с които Кордовски е работил преди и след Девети септември (1944 г.). Като на всеки рожден ден вдигали са наздравици, отправяли са поздравления за здравето на юбиляря, разказвали спомени, пели песни и дори играли хоро. Тост е вдигнал и Антон Югов. Това е всичко.
Всичко ли ? Само след няколко дни при Дража Вълчева се получават сведения за рождения ден, популярен сред пловдивчани като „първенецкото шушукане”. Ето го шансът и тя решава да действа бързо и безмилостно. Тържеството е квалифицирано като „антипартийно и фракционно сборище, с което се нарушава единството на Пловдивската партийна организация”. Това било „демонстрация на привързаност, съчувствие и подкрепа на присъствуващите към Антон Югов, Тодор Звездов и Атанас Костов”, които преди това били наказани за антипартийна и фракционна дейност. Въображението на Дража няма граници, дори е патологично – това е заговор срещу другаря Тодор Живков! Тя начаса свиква бюрото на ОК на БКП и на бърза ръка нахвърля каква участ очаква клетите участници в празника.
На другият ден търчи в София и докладва лично на Тато. Живков е очарован от бдителността, а и за него това е идеална възможност завинаги да се саморазправи с един от най-големите си опоненти – Антон Югов. Той е бил изключен от партията. От Централната контролно-ревизионна комисия одма са били изхвърлени Славчо Гилин и Коста Чекаларов. Тодор Кордовски (що ти трябваше рожден ден, бачо Тодоре!) Атанас Костов и членът на ОК на БКП Симо Георгиев са изметени от редиците на БКП. Тодор Звездов е заточен в Разградско. И още трийсетина падат под гилотината на освирепялата първа любовница. Тя е безкомпромисна и ги забива с железни въпроси:”Защо, в речите и тостовете не говорихте за Априлската линия, за Х конгрес на БКП, за нашите успехи, за Съветския съюз?”
Тежки и смазващи обвинения. Милата, така се е увлякла, че хич не се и досеща (не се досеща ли?) – това не е партийно събрание, а рожден ден, интимен празник, другарска среща… Клетите участници мигат с очи и смутолевят, че обстановката не позволявала да се държат политически речи… Не позволява ли? Един от лакеите на Дража скача и патетично я подкрепя: „Другари, разберете, това са банда престъпници, убийци, нищо не остава освен да вадиш пистолета и да стреляш!” Колко му е било и това да стане, ама все пак, минали са почти трийсет години от Девети 1944 г. От онова време, когато след такива страстни партийни слова гърмят пищови. Пищови наистина не трясват, но 34 мъже са зачеркнати. А край тях и фамилиите им. И за тях бял ден няма. Белият ден е за Дража – нейната вярност и женска всеотдайност е възнаградена. Тя става кандидат-член на политбюро (да е по-близко до Тато) и пак по същата причина е изтеглена в София – министър на народната просвета (1977 г.).
3.0 Анализ и синтез
След тази мила среща на бившите партийни величия в двора на винарската изба в село Първенец, курсантът Андрея Иванчев, който е от недалечното село Раковски, започва дискусия в класното отделение № 804 на тогавашното ВНВМУ – Висше Народно Военно Морско Училище „Н. Й. Вапцаров”, няколко месеца след събитието, през 1973 г. Въпросът е бил кой е по-велик – бившето партийно величие Антон Югов, който е изключен от БКП в края на 1972 г. или настоящето партийно величие Тодор Живков. Това е един изключително чувствителен въпрос за едно военно учебно заведение в този период на едноличното комунистическо управление на България.
Казано синтезирано, веднага се намери доносник в класното отделение, който изпя курсанта Иванчев там, където трябва. В резултат на това, курсантът Иванчев е изключен дисциплинарно, с вълчи билет. Доносникът стана по-късно ЗКПЧ и адвокат в гр. Варна. Не е присъствал на нито едно събиране на випуска, откакто завършихме и се надавам де не го видя и за в бъдеще.
След няколко дни е изключен с дослужване от 1 година във ВМС курсантът Колю Дързев. Колю не е участвал в горната дискусия. Той беше изключен, просто, защото е бил приятел на Андрея Иванчев. По никакви критерии и човешки морал това не може да бъде мотив за такава жестока дисциплинарна мярка.
4.0 Заключение
През 2003 г. излязоха под печат за първи път протоколите на априлския пленум на БКП от 1956 г. По това време се случи да работим заедно с капитан далечно плаване Колю Дързев във фирмата „Бон Марин”, Варна. Колю обикаляше доста често варненските книжарници и по едно време докара от една книжарница на ъгъла на ул. „Македония” и бул. „Ленин” (как се казва сега?) горните протоколи.
Вглъбихме се в неотдавнашната наша история и дата на изключване на Антон Югов от БКП през 1972 г., след този прословут рожден ден. Капитан Дързев възкликна тогава:
- Чак сега разбрах официално защо ме изключиха преди 30 години!
Гледайки от разстоянието на годините, нормалният човек може да оцени, че това е един много жесток опит за наказание на правото на свободна мисъл на един човек и на неоправданото идентифициране на неговия светоглед с този на негов приятел.
Без съмнение, политическата система в България се демократизира много силно през последните 20 години, но дали се е демократизирала достатъчно в тази насока, е голям въпрос.
К.д.п. Орлин СТАНЧЕВ
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
10th April 2012