избор на брой
начало
ТЪРГОВСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ФЛОТА –
ЧАСТ 2-РА


Туй няма го даже в Албания,
нито в Зимбабве, ни в други страни
да си открадват чистачките
а пък и там дъжд вали.
(Тодор Колев)

(Изчисляване на амортизационните отчисления - опростен вариант)


След като направихме анализа за разходите на един кораб на БМФ през соц-а, достигнахме до един фундаментален въпрос по отношение на най-големия разход на корабите на  БМФ – кой беше той и как се изчисляваше. Оказа се, че амортизационните отчисления бяха едно много голямо перо от постоянните разходи на всеки един кораб, повече от 50 % от общите постоянни разходи. 
Изчисляването на амортизационните отчисления за един кораб с разчетен 10-годишен период на служба се правят така:
Цена на кораба като новозакупен             $12,300,000
Пазарна цена на кораба след 10 години     $5,000,000
Амортизационен разход (разликата)           $7,300,000
Това означава, че за десет години корабът се е обезценил с $7,300,000. Ако корабособственикът иска да си възстанови сумата от $12,300,000, т.е. цената, която е за заплатил за кораба като нов, той трябва да заделя всяка година $7,300,000 : 10 = $730,000 или ежедневно $730,000 : 365 = $2,000.
На практика, това е част, при това значителна, от постоянните разходи на кораба, като издръжка на екипажа, застраховки, техническа поддръжка, издръжка на менажерите и др. При това положение, при продажбата на кораба след 10 години за $5,000,000 и натрупвайки в банката сумата $7,300,000 от амортизационните отчисления, корабособственикът си възстановява пълната сума от $12,300,000 за нов кораб.
Това пресмятане е само теоретично. За 10 години цената на новите кораби може да се увеличи, защото те вероятно ще бъдат с подобрено качество – по-икономични двигатели, усъвършенствана пропулсивна система, по-висока степен на автоматизация.
Ако предположим, че един нов кораб след 10 години ще струва $13,212,500, т.е. с около 7 % процента по-скъпо, корабособственикът ще заделя ежедневно $2,250 амортизационни отчисления.
Така се смята по целият нормален свят и се нарича амортизация по остатъчна стойност.
По времето на соц-а се правеха съвсем други сметки за амортизацията, която тогава се наричаше „по възстановителна стойност”. Същността й се заключаваше в следното:
Пресмятането се извършваше по абсолютно същия начин, както е показано в примера по-горе, но след приключването му 10-годишният кораб не се продаваше, а се зачисляваше отново на


К.д.п. Орлин Станчев
Корабът „Carl Metz”, на който авторът Орлин Станчев е капитан през 1992 г.
Капитан Орлин Станчев изчислява приходите от рейса на кораба „Carl Metz”
Параходството, при това - не като основно средство с остатъчна стойност от $5,000,000, а като нов кораб след десет години, със стойност $13,212,500!!!
Спестената амортизационна сума от $2,250 х 365 х 10 = $8,212,500 не постъпваше в Параходството като приход. Къде отиваше се досещаме всички. В действителност, старият кораб се зачисляваше като нов по отношение на амортизационните изчисления и това често се повтаряше за същия кораб след още един 10-годишен цикъл.
По този принцип, всеки един кораб, локомотив, вагон, самолет, камион и такси се изплащаше по няколко пъти, но неговият оператор, макар и държавна фирма, не виждаше нищо от тези амортизационни отчисления.
Горното не може да се характеризира по никакъв начин, освен с думите broad daylight robbery - пладнешки обир. Не е за учудване, че по онова време корабите на БМФ не можеха да работят на печалба на свободния навлов пазар.
Това беше една бомба със закъснител. Неминуемата последица от тази практика беше, че флотът на БМФ започна да застарява още по-бързо и да става още по-неконкурентоспособен. Доста кораби достигнаха до възраст 30 и повече години. Това бяха вече технически и морално остарели кораби. Така БМФ по времето на социализма проспа съвременните технологии като контейнеризацията и мултимодалните превози, и остана на само оператор на трампови кораби.

Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
21st April 2012