избор на брой
начало
Под чужд флаг – Част 4:
СТУДЕН ЛИ Е СНЕГЪТ?
От януари до март 1992 г. корабът „Carl Metz” плаваше като фидерен контейнеровоз по ротация: Ларнака – Измир – Пирея - Истанбул – Солун  - Порт Сайд - Бейрут – Искендерун – Ларнака. Спомням си, че зимата през този период беше доста студена. Подхождахме от юга към траверса на остров Тенедос, който е на около 17 мили от южния вход на пролив Дарданелите, а снегът вече се беше натрупал върху горния ред контейнери на палубата на мостика. Макар, че контейнерите на палубата бяха натоварени от борд до борд и би трябвало да защитават тясната главна палуба от двата борда, вятърът от североизток беше навял сняг на главната палуба от десния борд.
След опознаване с бреговия турски наблюдателен пост на нос Мехметчик, корабът се насочи към южния вход на Дарденелите и пристигна късно преди обяд на меридиана на нос Кумкале – южния нос на входа на пролива. От там, до мястото за извършване на контрола имаше около 12 мили и подготовката на кораба за нея беше започнала. Старшият помощник Емануил Николов, който караше по това време ходовата си вахта на мостика, беше подменен от мен, за да се подготви за контролата. Палубна команда се зае с подготовка на пилотския трап от десния борд, а аз започнах да намалявам постепенно хода на кораба и преминах на ръчно управление на руля.
На руля застана един от палубните моряци на име Али. Той беше младо, 19 годишно момче от Александрия, Египет, което знаеше френски и английски език. Беше се дипломирал преди една година от колеж в Александрия. Али, верен на традициите на Александрия, беше доста европеизиран и най-интелигентния от цялата палубна команда египтяни.


К.д.п. Орлин СТАНЧЕВ на мостика на „Carl Metz” - 1992 г.
Контейнеровъзът „Carl Metz” през студен зимен ден на кея в Истанбул
Ще направя едно отклонение по отношение на кадровата политика на фирмата менажер на кораба - Metz Shipmanagement, Limassol, капитанът, офицерският състав и изпълнителния състав за машинна команда се подбираха от европейци, предимно източни. Изпълнителният състав на палубна команда, в т.ч. и палубния боцман се наемаха от едно египетско селище в делтата на река Нил – Kafr El Sheikh. Това бяха сравнително бедни и почти неграмотни хора, които са се препитавали с риболов. Във фирмата работеше един египетски капитан, който произхожда от това село и той договаряше тези хора на корабите. Боцманът не беше необходимо да е най-добрият моряк. Той трябваше да е най-правоверният мюсюлманин сред тях. Принципът, по който разсъждаваха и споменатия капитан, и фирмата в лицето на управителя и – г-ца Деспо Катцантони, беше, че щом са рибари, значи са добри моряци. Въпросното схващане може да не е съвсем точно, защото много от тези моряци не бяха се качвали на нещо по-голяма от рибарска лодка, но това е друг въпрос. Просто, Али беше звезда, находка измежду тях. Затова поставях него на руля при подхождане на пристанища и теснини.
И така, стоим ние с Али на мостика, той на руля, а аз на контролите на винта с регулируема стъпка, подрулващото устройство, екрана на радара и УКВ до него. Корабът имаше кърмова надстройка, с кръгова видимост, а в носовата си част беше остъклен с квадратни филистрини до пода. Това ми даваше много добра видимост не само напред по курса, но и да виждам какво става на главна палуба, непосредствено пред огледалото (това пък е носовата страна на надстройката), където се поставяше в момента пилотския трап. На мостика е топло, вратите са затворени и Али е леко облечен и по тънки чехли на краката, навън е зима със сняг и вятър, който носи сняг и завихря снежинките по цялата палуба.

При преминаване на Дарданелите на север, освен катера с контролата, в който старши помощник-капитанът слиза да оформи контролата, към бака на десния борд подхожда катерът на агента, на който капитанът предава попълнена една типова бланка с най общите данни на кораба като дължина, ширина, бруто, нето тонажи, пристанище на отплаване, следващо пристанище, ЕТА Босфора на база разстояние 134 мили от Чанак кале и т.н. Бланката трябва да е подписана и подпечатана от капитана. Практиката в Параходство БМФ и при всяка друга фирма, чиито кораби преминаха редовно Черноморските проливи, беше да се попълни предварително тази бланка и да се предаде на катера срещу получаване на празна бланка за попълване през следващото транзитиране на проливите.

Корабът е вече с намален ход дотолкова, че да може да се управлява срещу силното насрещно течение (до 4 – 5 възла) и на разстояние почти две мили от Чанак кале. Катерът на контролата е на пилотския трап на десния борд, по който старшият помощник Е. Николов вече слиза по него. Катерът на агента се задава от Чанак кале и се очаква да е на десния ни борд зад бака до 5 минути. Вземам попълнената бланка и поставям в плик. Последен поглед върху екрана на радара и казвам на Али:
- Вземи този плик, дай го на катера, който подхожда от дясно и вземи обратно празна бланка.
Али отговаря съвсем официално:
- Aye, aye Sir. Да предам плика и получа празната бланка.
Поемам руля от него, връчвам му плика и го гледам в нозете:
- Али, навън има сняг и е студено. Смени чехлите с работни обувки.
Али отговаря:
- Сър, няма проблем.
Грабва плика и моментално се спуска на палубата. Гледам и не вярвам. Али вече пердаши по главна палуба с тънките чехли върху снега. Първите десет метра без проблем, но след това изглежда снегът се оказа много студен за неговите александрийски табани и той взе да пристъпва като в чинийки докато предаде пликът и се върне с празната бланка на мостика.
Предадох руля на Али, изчаках старши помощника да завърши контролата, което стана на траверс на Чанак кале и да се качи обратно на борда. Следва пълен напред с курс на север и мой въпрос към Али:
- Ти защо слезе по чехли на палубата? Нали ти казах да си сложиш работните обувки като излизаш на палубата!
Отговорът беше:
- Сър, никога през живота си не съм ходил толкова на север. Сняг съм виждал само на кино и телевизия. Не знаех, че той е толкова студен!

Това ме трогна и обезоръжи. Нямах повече въпроси към Али.

Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
17th April 2012