избор на брой
начало
Под чужд флаг – Част 3:
КОБРАТА
Към края на декември 1991 г. корабът „Carl Metz” беше отбит в пристанище Дамиета, Египет. Това е ново контейнерно пристанище, което е разположено на Средиземно море, между Порт Саид и Александрия. Оборудвано е със съвременна техника и кранове тип „Gantry”, тъй както е във всички големи контейнерни терминали по света.
Зимата на 1991/1992 г. беше доста студена. Макар и да нямаше сняг по северното крайбрежие на Египет, времето беше необичайно студено. Температурата на въздуха беше около + 5-6? С. Въпреки това, разтоварването вървеше по план. Пристанището работеше денонощно, седем дни в седмицата и 365 дни в годината. Корабът се обработваше с един „Gantry” кран и се очакваше да отплаваме рано сутринта.
Корабът „Carl Metz” имаше два хамбара и към 21:30 часа се разтоварваше от хамбар № 1. Внезапно работата спря. Погледнах през носовия филистрин и забелязах, че докерите и палубна команда от нашия екипаж бързо върви назад, към надстройката, а кранът беше преустановил работата си и вдигнал високо стрелата. Веднага слязох на палубата и пресрещнах хората с въпрос какво става. Без да дочака края на въпроса ми, предвождащият ги постови полицай ме запита дали имам пистолет. Казах му, че нямам, но настоях да ми каже какво става. Той и моята египетска палубна команда извикаха в един глас, че в хамбара имало кобра под един от контейнерите. За по-убедително, някои от тях имитираха с длан и ръка как кобрата се показала под един от контейнерите в средата на хамбара. Постовият полицай ми тикаше в ръцете собствения си служебен пистолет с молба да го взема и убия кобрата. Контейнерът беше на китайската фирма Cho Yang и идваше за трансбордиране от Далечния изток. Моите египтяни и бреговите стифадори бяха твърдо убедени, че кобрата е дошла именно от Далечния изток. Като прецених, че времето в момента беше доста студено, не вярвах, че една змия ще може да се движи въобще. Крановикът на „Gantry” крана започна да вика, че това е летяща кобра. Можела до го достигне в изключително високата кабина на крана и да го ослепи, а той все още не бил женен.
Положението започваше да става фарсово, а времето летеше. Отидох да комингса на хамбар № 1 и погледнах в него. 40 футовият контейнер стоеше на най-горния ред и върху него беше поставен спредерът, който не беше заключен. Попитах крановика дали ще се качи на крана, ако аз вляза лично в хамбара и закача спредера за контейнера. Той се съгласи. Поставих на краката си един чифт високи ботуши, взех работни ръкавици, ел. фенерче и скочих от комингса върху горната част на контейнера. Бреговите работници и моята палубна команда се бяха доближили до хамбара и сякаш не вярваха какво става.


К.д.п. Орлин СТАНЧЕВ
Типични „Gantry” кранове в пристанище
Контейнеровозът „Carl Metz” на преход
Отидох до всеки ъгъл на контейнера и освободих четирите стиковащи конусни плочи. След това дадох сигнал на крановика да центрова спредера, да го заключи и вдигне контейнера от хамбара, след като аз изляза от него. След като бях на палубата, контейнерът започна бавно да се издига и аз осветявах с фенерчето пространството под него.
След като контейнерът се вдигна на около метър от по-долния контейнер, в лъча на фенерчето ми попадна един голям плъх, който бързо се шмугна между съседните контейнери. Този плъх беше „кобрата”, която е била видяна от моя екипаж и бреговите докери. След това работата продължи без инциденти и корабът отплава на време.
К.д.п. Орлин СТАНЧЕВ
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
14th April 2012