избор на брой
начало
Под чужд флаг – Част 2:
КОЙ ТИ ПРАВИ КАФЕТО?
1. Корабът и Modus Operandi
От 06.12.1991 до 12.06.1992 г. бях капитан на фидерния контейнеровоз „Carl Metz”, който се оперираше от фирмата MCL (Mediterranean Container Lines, Limassol). На кораба се качих в Ларнака, Кипър и извърших един преход до Пирея със заминаващият си капитан Щанге (немец). Целта беше да се осигурят няколко дни за запознаването ми със системата за свръзки, която се използваше на кораба. За фидерен контейнеровоз с капацитет около 450 х 20 футови контейнери (TEU’s), по това време екипажът беше сведен до 15 души. Капитанът имаше старши и втори помощник-капитан, които даваха по вахта на ход от общо10 часа на ден (една вахта от шест часа и една вахта от 4 часа). Капитанът даваше една вахта от 4 часа на ден. В пристанище, само двамата помощник капитани даваха вахта от 6 часа и почивка 6 часа. В задълженията на капитана влизаха следните допълнителни дейности:
- Пълно управление на кораба и воденето на маневрения журнал при влизане и излизане от пристанище, тъй като старшият помощник ръководеше работата на бака, а вторият помощник вършеше това на кърмата.
- Осъществявана на радиовръзка с Портишед радио два пъти на ден, приемане на трафик листа и при необходимост изпращане на изходящи телекси до менажерите и агентите.
- Подготвяне на всички документи по входяща и изходяща контрола за всяко едно пристанище.
- Водене на корабната каса, ежемесечно изготвяне на разплащателна ведомост (portage) и плащане на екипажа или в брой или чрез банков превод.
- Изготвяне на ежемесечна на сметката по прехраната, представителните и радио-сметката (за сметка на наемателите на кораба, корабните менажери и екипажа). Радиостанциите даваха сметката за всеки телекс или УКВ разговор в условни единици – или златен франк (GF – Gold Franc или в SDR (Special Drawing Rights), чийто курсове се съобщаваха от менажерите в края на всеки месец с точност до четири знака след десетичната точка. Как се оформя това с точност до един цент при проверка по хоризонтала и вертикала и колко време отнема, е друг въпрос.
- Водене на сметката на капитана по отношение на представителните и консумацията на екипажа.


К.д.п. Орлин СТАНЧЕВ
Една проста електрическа филтър кафеварка
Иска ми се да направя един кратък коментар по последния въпрос. Личната сметка на капитана е израз, който съществуваше в Параходство БМФ преди 1990 г., но си беше загубил смисъла. Под това понятие в чуждия флот се разбираше корабната кантина (Canteen) или безмитни стоки (Bonded Stores), като цигари, алкохол, бира, тютюн и книжки за завиване на цигари. Разбира се, там имаше ред артикули, които не бяха безмитни. Номенклатурата обхващаше около поне 20 вида стоки – шампоан, ножчета за бръснене, одеколон, пликове за писма, листи за писма, дъвка, безалкохолни напитки, поне два вида цигари, два вида уиски, бира и т.н.
Цялата кантина, съгласно договора на капитана за работа с фирмата, беше за негова сметка. Рискът от пожар и наводнение се покриваше от застраховката на фирмата в размер на 3000 долара. Капитанът купуваше по свое усмотрение всички стоки за кантината на пазарен принцип, в зависимост от това кое как се харчи за представителни и на борда. В края на всеки месец, капитанът изготвяше рапорт за представителните по всяко пристанище и раздадените на екипажа стоки. Всички стоки, които биваха закупувани от капитана с негови средства, имаха завишение (mark up) от 5-10%. Това не беше за печалба за капитана. При среден оборот за представителни и консумация на екипажа около 600 долара, това даваше компенсация на капитана за покриване на разлики в курсове, случайно счупена бутилка концентрат, подмокрен картон цигари и пр. В най-добрият случай, т. н. mark up щеше да компенсира капитана за изпушените от него цигари. В този смисъл, когато капитанът пушеше или консумираше нещо от кантината, то си беше от неговия джоб. От тук и наименованието „лична”. В края на контракта си, капитанът трябваше да намали до разумно минимално количество стойността на стоките в кантината, до около 500 – 700 долара, за да позволи на следващия капитан да купи кантината от заминаващия капитан на разумна цена и да започне собствена политика на зареждане на кантината в зависимост от екипажа, района на плаване и обичайната практиката в пристанищата – Александрия, Египет - $100 - $120 при едно посещение в Александрия, Египет, до $7 във Валенция, Испания за едно кафе и две безалкохолни напитки.

2. Ротацията

Първите три месеца ротацията на кораба беше както следва: Ларнака – Измир - Пирея- Истанбул – Солун  - Порт Сайд - Бейрут – Искендерун – Ларнака.
Следващите три месеца от контракта ми бяха: Ларнака – Малта –Ла Валета – Ла Специя. Марсилия – Барселона – Валенсия  -  Александрия – Бейрут – Искендерун.

3. Описание на начина за свръзка

Единствената упълномощена личност за свръзки беше капитанът на кораба. На мостика имаше радиостанция марка DEBEG, която работеше в режима TOR (Telex Over Radio). Това беше по принцип една телексна радиовръзка чрез определена брегова радиостанция. Тогава нямаше e-mail, мобилни телефони  и GPS. Два пъти в денонощието, в определени часове, радио-операторът настройваше приемника на радиостанцията на Портишед радио по яркостта на една синя лампа в радиостанцията и по подходящата радио честота за момента и след това избираше позивните сигнали на Портишед радио, плюс специфичен код и радио-телексът на борда започваше да печата трафик листа. Това е списък в азбучен ред на позивни сигнали на всички кораби, за които в този момент има съобщение. С въвеждане на позивните на кораба и други кодове, Портишед радио печаташе директно на хартия на корабния телекс всички входящи съобщения.
Изходящите съобщения ги печатах на перфолента на телекса, след което включвах радиопредавателя, натиках няколко бутона и телексът заминаваше по назначение.
Тези процедури се повтаряха ежедневно, на море и в пристанище, всеки божи ден. За тях беше отговорен единствено и само капитанът.

4. Вахтите

Без съмнение, тогава бяхме по–млади и вахтите на преход не ни тежаха. Като започнем от полунощ, вахтите на ход се разпределяха като следва:
00:00 до 06:00 – втори помощник капитан
06:00 до 08:00 – старши помощник капитан
08:00 до 12:00 -  капитан
12:00 до 16:00 – втори помощник капитан
16:00 до 24:00 -  старши помощник капитан
Забележка: Капитанът подменя старши помощника за вечеря от 17:30 до 18:00 часа.

5. Екипажът

Командният състав на мостика беше българи. Главният механик - поляк, вторият механик и електрика - румънци, тайфата бяха египтяни от едно село на делтата на Нил – Кафр ел Шейкх. Бяха послушен и работлив изпълнителен състав.

6. Кафето

Кафето беше на корем. Кой колкото изпие. На мостика в салетите и машинното отделение имаше по една модерна електрическа кафеварка от показания тип.
На мостика практиката беше при завършване на вахтата, сдаващият да изхвърли старото кафе, да смени филтъра и да направи прясна кана кафе за смяната си. Кафето беше в неограничено количество и 24 часа в денонощието. Толкова за кафето на борда.
При завръщане от контракт минах през тогавашния навигационен отдел на Параходство БМФ. Някои от не много старите колеги, които се излежаваха като котараци на припек там, ми зададоха един много тъп въпрос:
- Е, сега, като получаваш толкова голяма заплата, кажи кой ти прави кафето на кораба.
Казвам им, че няма кой да ми го направи, ако аз или колегата не го приготви както е описано по-горе.
Насрещната реплика беше цинична и потресаваща:
- Ега ти капитана, ако няма в кабината един звънец, та като го натисне, старшият камериер да му поднесе кафето по поръчка.
Бях потресен от циничния, безпардонен и самодоволен на коментиращия. Не ми остана нищо друго освен да му го върна:
- Ами ако така разсъждавате, това е причината толкова малко да получавате.

К.д.п. Орлин СТАНЧЕВ
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
14th April 2012