избор на брой
начало
ЖИВОТЪТ НА МОТОРЕН КОРАБ „РУСЕ” –
1975-1977 Г.


1.0 Увод
Нощ. Моя милост стои на мостика на м/к „Русе” в качеството си на втори помощник-капитан. След като отплавахме от Бургас, вече сме на траверс на Созопол. Вахтата е „куча”, от 00:00 часа до 04:00 часа и ще продължи нон-стоп от Бургас до Хамбург, около още 3520 морски мили през Черно и Средиземно море, Атлантическия океан, Английския канал и през Северно море до Хамбург.
Компанията на мостика е вахтеният кърмчия Панайот Дуров (Йото) от гр. Поморие. Следващата вахта – от 04:00 до 08:00 ч. е на старшия помощник-капитан Николай Димитров с кърмчия Иван Пеев от Варна, а след това, от 08:00 до 12:00 ч. на обед е вахтата на третия помощник с кърмчия Димитър Николов от Бургас. След това, вахтите се повтарят по горния ред.
Времето е късна есен и Средиземно море е сравнително спокойно. Жирокомпасът „Сперри” прищраква нежно с рискаенето на кораба на ±1°  и видимостта е отлична. Вахтеният рулеви предлага да свари кафе за ободряване, което се придружава, естествено от цигара. Така една, после две цигари от кърмчията, а след това започнах да си ги купувам редовно, с картони. Нещо, с което не се гордея. Успях да ги стопирам след много години, преди 4 месеца във Великобритания, когато цената на кутия от 20 цигари достигна до 7.50 лири стерлинги.
2.0 Изложение
Кафето е изпито и цигарите изпушени. Пред нас са още два и половина часа вахта. Неусетно се завързва разговор, където Панайот – Йото (или още Белият Лебед или Сребърният Лебед) се отпуска и започва да коментира. Първо, цялата му коса е сребристо бяла, което той обяснява с житейските грижи на негова възраст около 48 - 50 г. Второ, злите езици твърдят, че това не от много житейски грижи, а от прекаляване с кислородната вода за изрусяване.
Каквото и да е, разговорът продължава с поучителен тон от рода на следния монолог:
- Втори, ти да не мислиш, че плавам и чистя хамбарите след всяко разтоварване за едната заплата на кърмчия от 130 лева на месец? Когато чистя


К.д.п. Орлин СТАНЧЕВ, снимката е направена през 2010 г.
Моторният кораб „Русе” в пристанището на Пирея, Гърция, на 23 юни 1983 г. Снимката е качена на специализирания сайт shipspotting.com на 16 декември 2011 г.:   http://www.shipspotting.com
Моторният кораб FALSTAFF, сниман пред Детройт, САЩ, на 20 май 1965 г. Година по-късно същият кораб започва да плава под български флаг и под името „Русе”. Снимката е качена на специализирания сайт shipspotting.com на 1 май 2012 г.: http://www.shipspotting.com
хамбарите, аз мисля!
- Какво си мислиш Йото? - питам го наивно аз.
- Мисля къде да скрия марфата (контрабандата).
Човекът започна да ми обяснява, че плаването при тези заплати и дневни задгранични в Параходство БМФ е икономически безсмислено, ако не се прави контрабанда. С други думи, ако не направиш от 1 лев валута поне 5 български лева, плаването по корабите не си заслужаваше. Това беше първият урок по приложна политикономия, който ми беше даден непосредствено след полунощ: „пари - стока - пари”.
Същността на този принцип се състоеше в следния факт. Вземаш 100 лева в 10 банкноти по 10 лева всяка. Това не беше законно, но никой не можеше да го проследи на практика. Някои взимаха и в повече, а други - в  доста повече левове. По това време, в Хамбург, една банкнота от 10 лева се обменяше свободно за 10 западно-германски марки във всяко обменно бюро на тогавашната Западна Германия.
Без моряка да си пипа полагаемата валута, за 100 български лева получаваше 100 западногермански марки. С тези западногермански марки, морякът купуваше безмитни цигари и уиски в Западна Европа, за по 3 долара Kent/Marlboro картона или бутилка Johnie Walker. Тези цигари и уиски се продаваха на черния пазар в Истанбул още по-бързо, за около 90 турски лири за картон или бутилка, което по това време беше 6 долара, т.е. двойна печалба. Ако се спреше до тук, печалбата не беше лоша. Но не, със спечелените турски лири се купуваха кожухчета и златни изделия от Капълъ Чарши в Истанбул за продажба в България и така печалбата ставаше поне петкратна, т.е. 100 лева се превръщаха без особен труд в 500 лева. Това бяха доста пари по онова време.
Другият тънък момент на Западноевропейската линия беше вносът на резервни части за западни леки коли. Някъде от средата на 60-те до началото на 70-те години на миналия век, моряците можеха да внасят по една безмитна западна лека кола. Като правило, повечето се ориентираха към вноса на втора ръка на „Опел Капитен” или на „Форд-Таунус”. Поне Варна беше пълна с такива коли, чиято електрическа система беше на 6 волта.
Имаше една малка подробност - безмитно можеха да се внасят всички резервни части, с изключение на купе и блок на двигател. За българския гений, обаче, няма невъзможни неща. Корабът подхождаше котвената стоянка на Бургас и около о-в Света Анастасия (тогавашният о-в Болшевик), - ход за подхождане и заставане на котва. В този интервал от време, екипажът изхвърляше зад борд купето и блока на разфасованата вече кола, като ги овеховаше надлежно, но незабележимо. Входящата контрола минаваше къде с проверка, повечето пъти без проверка, и след ден два, бургазлии отиваха с лодките си да извадят складираната на морското дъно марфа.
Останалата част от марфата се криеше обичайно на обществени места и най-често в корабните хамбари. Изпълнителният състав, особено палубните моряци, познаваха товарния план наизуст и по-добре от помощник-капитаните. И как няма да го познават! Знаете ли колко е неприятно при три товаро-разтоварни пристанища в едната посока и поне 3-4 товаро-разтоварни пристанища обратно, да скриеш марфата си за Истанбул под тонове бяло тенеке на пачки за Бургас. В доста случаи при разтоварване на кораба, вахтеният помощник-капитан разчиташе с право на паметта на вахтения палубен моряк!
Особено отговорен момент при разтоварването в Бургас беше проследяването на всеки един товар така, че марфата под него да се измъкне навреме и преди товарът да е вдигнат от хамбара. Тук, вахтените моряци бяха факири. По принцип, на кея в Бургас имаше трима вахтени моряци и един дежурен помощник-капитан. Корабът имаше люково закритие тип „Мак Грегор”, с ексцентрични колела на хамбарите, които при отваряне и затваряне се повдигаха/спускаха с помощта на ръчна щанга, а секциите се изтегляха с проволка.
Разтоварването върви по план и марфата е дълбоко „закопана” в един от трите хамбара, който не се работи. Неочаквано, агентът от „Инфлот” и дежурният стифадор идват и носят писмо от даден български получател на стока, която е доста под онази, която разтоварваме или в хамбар, различен от този, който разтоварваме, че са готови да платят всичко, но тяхната стока да се разтовари първа. Това означава допълнителна актърма, т.е. shifting или разместване на товара, за да разтоварим първо тяхната стока, но хората си плащат за това. На борда настава паника. Под техния товар е марфата, която срочно трябва де се премести на безопасно място!
Естествено, аз като млад дежурен помощник-капитан си нямам понятие от всички тези игри и давам команда да се отвори примерно хамбар № 2. Изведнъж се оказва, че единия от тримата палубни моряци е отишъл до пощата в града, понеже имал спешен телефонен разговор с болната си съпруга, вторият моряк имал стомашно разстройство и бил в тоалетната. Оставаме моя милост и един моряк. С ловки движения обръщаме ексцентриците на колелата на Мак Грегора на капака на хамбар № 2. Вахтеният моряк закача с шегел проволката за първи капак на „Мак Грегор”-а и аз я опъвам с винча да изтегля капаците. Прас!!! Проволката се скъсва за нула време. Вахтеният моряк започва да псува дълго и цветисто паметта си за гдето е забравил да вдигне две колела от ексцентриците от своята страна. Резервна проволка има, но тя е заключена в боцманската магазия, а боцманът е взел ключа със себе си в Несебър.
Все пак, нещата не са толкова трагични. Ще заплетем проволката за час и половина с единствения вахтен моряк и ще отворим хамбара. Достатъчно време за работещите в хамбара други двама моряци - този, който отиде до пощата и другият - със стомашното разстройство, да прехвърлят марфата в хамбара на ново и надеждно място. В хода на „актърмата” на марфата, моряците в хамбара се натъкват на друга марфа, която с право разпознават да е на готвачката и надлежно я преместват и укриват.
На другия ден, каката е станала рано да приготви закуска, мисля, че бяха милинки, и тайфата в салета подхвърля разни детайли по новооткритата марфа и издевателства пред каката как да си я подели. В един момент питат каката какво ще ядат за закуска. Каката в този момент не издържа и им казва, че ще й ядат пу...., като им обещава да им строши черепа със сатъра.
О, како, значи това е било твоята марфа! Що не ни кажеш?
Цирк!
3.0 Заключение
Мисля, че тук няма нужда от никакво заключение. Това не е най-добрият ми спомен, но в интерес на историческата истина трябва да се спомене. Такъв беше животът в БМФ преди 30 години.

Капитан далечно плаване Орлин Станчев, MNI,
бивш втори помощник-капитан на м/к „Русе”
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
12th May 2012