избор на брой
начало
Под чужд флаг – Част 1:
ОБУВКИТЕ
Една голяма част от по-късния ми житейски път премина в чужбина и на кораби под екзотични флагове, със смесени екипажи и в далечни страни. Неволно станах пряк свидетел на някои хумористични и понякога трогателни истории.
През 1991 г. работих като капитан на кораба контейнеровоз „Nordlight” на фирмата Reederei NORD Klaus E. Oldendorff Ltd. Това си беше частна семейна фирма на г-н Клаус Олдендорф – един доста добре преуспял немски корабособственик. Поради данъчни облегчения, главният офис на фирмата, както и г-н Олдендорф и семейството му се намираха в град Лимасол, Република Кипър. Корабите му плаваха под сингапурски и кипърски флаг. Командният състав се набираше от европейци (източни и западни), а изпълнителният състав беше от филипинци и кърибати. Понеже корабът беше даден на тайм-чартър на тайванската фирма Nantai, името на кораба  беше променено на „Nantai Queen”.
Без да се спирам на Филипините, които са добре познати, искам да поясня кои са кърибатите и къде се намират. Република Кърибати е част от бившите колонии на Британската империя в Тихия океан, когато са се наричали Gilbert and Ellis Islands. Местоположението им в Тихия океан е показано на Илюстрация № 1.
Република Кърибати, заедно с остров Елис, които са били със статут на бивш протекторат, а по-късно колония на Британската империя, придобиват независимост през 1971 г.
Това е островна нация, която се намира в централната тропическа част на Тихия океан. Населението е над 100 000 жители и е пръснато върху 32 атола и един коралов остров, който е издигнат доста на морското ниво. От тях, само 21 атола са населени. Островите са разпръснати в район от 3.5 милиона квадратни километри от двете страни на екватора и международната линия за смяна на датите. Височината на тези 32 атола е около един до три метра над морското ниво при пълна вода на прилива.
Разстоянието между най-западната и най-източната точка на тази държава е около 4000 km (колкото от Москва до Лисабон), а разстоянието между най-северната и най-южната точка е около 2300 км (колкото от Атина до Стокхолм). Въпреки това нейната площ на суша е само 831 km2.
Столицата е град Тарауа с население около 29 000 жиители и с координати ширина 1° 22.8' N, дължина 173° 09.1' Е. (Вж. Илюстрация № 2).
Република Кърибати е чист тип на държава от третия свят. Те нямат дори собствена валута и паричната единица в държавата е австралийският долар. Икономиката е на базата на риболов, поризводство на копра (сушени ядки на кокосовия орех) и до 2002 г., добив на фосфат от остров Науру, след което фосфатът беше изчерпан и мините закрити.
Все пак, за държавата Кърибати остана един неизчерпаем източник на приходи – попълване на световия търговски флот с изпълнителски състав. Няколко северно-германски фирми като Bernhard Schulte, Reederei NORD и др., основаха морски учебен център в Тарауа, с цел попълване на вакуума за изпълнителен състав в търговския флот. Тези северно-германски фирми поеха инициативата да създадат морски учебен център за изпълнителен състав в Тарауа, който беше изцяло издържан от тези фирми.
Идеята беше превърната успешно в дело. Доколкото в Кърибати като бивша британска колония, официалният език беше Кърибати и английски, езикова бариера нямаше. Кърибатите се адаптираха лесно към всякаква обстановка  и климат. Имаше, разбира се, някои нюанси. Ако един член на екипажа от Кърибати тряваше да се качи на кораба в Кобе, Йокохама или Антверпен, това беше един дълъг и изтощителен преход за моряка. Човекът пристигаше на борда напълно изтощен до краен предел. Това си беше изпитание – пътуване от родния остров до Тарауа с


К.д.п. Орлин СТАНЧЕВ
Република Кърибати
Остров Тарауа
м/к NORDLIGHT
ветроходна лодка или катер, което може да отнеме ден-два. Следва пристигане в Тарауа, с последващ полет до Сува, Фиджи. От там следваше прехвърляне до Нова Зеландия или Австралия. Следващият преход беше до Япония, Европа или до някоя от Америките. Това е дълъг и изтощителен преход, както на отиване, така и на връщане.
Политиката на фирмата беше да им даваме първите 2-3 дни достатъчно време за почивка и повече храна. Те консумираха абсолютно всичко, пилешко, говеждо, свинско и т.н., но най-много обичаха риба. Кърибатите бяха с много добра физика, шоколадов тен на кожата и прави коси. Нямаха проблеми при работа в дъжд или вълнение и много обичаха да пеят своите песни при такива обстоятелства. Това ме накара да им купя китара – тяхната национална култура не биваше да се загуби.
В учебния център за морски кадри в Тарауа подготвяха моряци, мотористи, готвачи и камериери. Подготовката беше много сериозна и организирана на почти полувоенен режим в учебната база на острова. Поради топлия климат екваториален климат, униформата беше синя риза с къс ръкав, шорти деним и боси. Населението на острова си ходеха боси и това там не правеше впечатление. Проблемът беше когато новобранците идваха на длъжност на кораба и не можеха да си представят, че по палубата на търговския кораб трябва да се ходи с работни обувки със стоманени бомбета. На капитана и старшия помощник струваше много усилия да ги убедим в това и утвърдим като рутинна практика.
Корабът „Nordlight” (вж. Илюстрация № 3) поддържаше линия Кейптаун – Дърбан – Мавриций - Сингапур – тайванските пристанища Каошунг – Тайчунг и Кийлунг, а след това през Хонг-Конг – Сингапур – остров Мавриций и отново в Кейптаун или Дърбан. Флагът и регистрацията на кораба бяха кипърски, т. е. по всички тогавашни разбирания корабът беше под „удобен флаг”. Въпреки това, администрацията на флага изискваше поддържане на т. н. официален корабен дневник, в който се записваха задължително следните събития и данни:
- Имената, длъжността и датата на качване и напускане на всеки член от екипажа;
- Всеки случай на смърт и раждане на борда;
- Всяка смяна на командването на кораба  - данни за напускащия и приемащия екипаж;
- Датите и подробностите по провеждането на всички видове учебни тревоги – пожарна, човек зад борда, напускане на кораба и т. н.;
- Проверка на рулевото устройство преди отплаване и пристигане във всяко пристанище;
- Свободният борд и поправката за соленост на водата при всяко пристигане и отплаване от пристанище (дали не е потопена действащата товарна водолиния);
- Ежеседмична проверка на надстройката по отношение на ред и хигиена – кабини, общи помещения като салети, кухня, провизионни помещения, перално помещение, фитнес зала, лазарет. Баните и тоалетните влизаха към проверка на кабините, тъй като всяка кабина си имаше самостоятелен модулен санитарен блок по постройка. Корабът беше построен във Висмар през 1990 г.
Работих в Параходство БМФ 6 години като помощник-капитан и 11 години като капитан на кораб. Никога не ми се беше налагало да отговарям на подобни въпроси ежеседмично на корабите от БМФ. По важното е, че нямаше кой да ми ги зададе и на туй отгоре „удобният флаг” се критикуваше като експлоататорски по природа.
Друг момент от всички горни проверки беше, че всяко мое вписване като капитан в официалния корабен дневник трябваше да бъде преподписано от помощник-капитан, най-добре от старшия помощник. Горното е с цел избягване на преднамерен субективизъм.
В изпълнение на една от проверките по състоянието на надстройката по време на преход от Дърбан за Порт Луис, Мавриций, извършихме рутинна проверка на кабините на екипажа по време на почивката за кафе от 10:00 до 10:15 часа. Времето не беше много и за това направихме със старшия помощник проверка на 4 или 5 кабини на изпълнителния състав. В една от кабините заварихме един от нашите нови моряци от Кърибати, който беше седнал на пода и лъскаше усилено един стар чифт много запазени класически черни обувки тип „Оксфорд”. Размених поглед със старшия помощник и си спомних, че се интересувахме преди това защо този моряк не слиза на брега. Старши помощникът беше изяснил и докладвал преди това, че морякът няма обувки за брега, освен едни чехли и работните обувки със стоманени бомбета. Не се учудих, защото Кърибати е една много бедна държава. Въпреки това, попитах моряка откъде са тези официални обувки. Човекът отговори веднага:
- Сър, това не са мои обувки. Те са на баща ми. Той се е оженил с тези обувки и с тях трябва да го погребем. Просто ми ги даде на заем да дойда до кораба, като ми заръча да си купя собствени и му върна неговите в добро състояние, така като ми ги е дал. Ето защо не ги нося на брега.
По това време и сега, в чуждия търговски флот се плащаше в края на месеца за действително отработени календарни дни, а не както в БМФ, където на втория ден след отплаване от Варна или Бургас се изчисляваше рейсова заповед за 50 или сто дни и те се заплащаха в първото пристанище, без дори да са изработени.
В описания случай, нашият моряк на кораба беше едва на 20 дни служба. Той дори не посмя да поиска аванс. Това беше моралния кодекс на моряка от „удобния флаг”.
Как завърши това? След проверката и при слизане в отпуск на 2-рия помощник капитан (немец) след броени дни, същият му подари сандалите си, докато морякът заработи пари за свои собствени обувки.

К.д.п. Орлин СТАНЧЕВ
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
11th April 2012