избор на брой
начало
ПОЧТИ КОЛЕГИ
(СПОМЕН ОТ ЕДНО ПЛАВАНЕ С ХИДРОБУС)

Един ден трябваше да изтегля пари от филиала на ДСК в Параходство БМФ. Филиалът бе в крилото на новата сграда редом с парадния вход  на фирмата. Няколко пъти това помещение сменя предназначението си, но тогава от там вземахме пари, ако наистина си спестил нещо, разбира се. Наредих се на опашката, тъй като обработката на документите бе на ръка и се чакаше доста. Пред мен имаше един около 35 годишен мъж, малко черничък и среден на ръст. А зад мен стоеше бати Кольо - втори помощник, кара-капитан, което ще рече, че не е завършил Морското училище, а е със техникум. Касиерката явно бе позната на мъжа пред мен, защото докато обработваше документите на по-предните, се пошегува с него, че жена му изтеглила парите, докато го няма, и сега май сметката била празна... И продължи с шега, че било хубаво да си моряшка жена, тъй като от една страна пари ти носят, а от друга мъжът ти често и дълго отсъства от къщи и не те притеснява, ако си имаш любовник, на което мъжът отвърна с усмивка. Тогава се обади бати Кольо.
- Нека аз да ви разкажа за едно подобно твърдение - каза го с мек глас и без раздразнение.
Никой не възрази и той започна. Преди години работил на хидробусите като моряк, това са малки пасажерски корабчета за крайбрежно плаване, и поддържали  линията Варна - Златни пясъци - Балчик и обратно. През летния сезон неуморно возели желаещите да опитат макар и за кратко морската атмосфера туристи, и местните, пътуващи по свои си работи. Близо до Балчик се намира военно летище и не щеш ли един ден за Варна се качили трима майори - летци, с военните униформи. Настанили се по местата и кораба потеглил.
По едно време единия от тях попитал минаващия покрай тях бати Кольо, дали може да ги заведе и да им покаже, откъде и как се управлява кораба. Казъл им да


Михаил АВРАМОВ
Морски сувенири, изработени от моряка Михаил Аврамов по време на продължителни плавания по моретата и океаните на света.
изчакат за малко, тъй като трябва първо да вземе разрешение от капитана, те кимнали в съгласие и той се отправил към мостика. Обяснил на капитана какъв е случая и капитанът, като всеки добър моряк с широко сърце дал “добро” за визитата на мостика на военните. Те се зарадвали  много и бати Кольо ги повел да се запознаят „на живо”, както се казва, със управлението на кораба.
Качили се, капитанът любезно ги поканил и те започнали да коментират оживено видяното на мостика и да сравняват с тяхната професия. Я гледайте, и те като нас имат компас, и те като нас използват карти, а и манипулатор имат, визирайки щурвала на кораба, зад който стоял рулевия. Отпуснали се душите и разговора потръгнал. Летците говорили за своя живот в небето, моряците за своя в морето. И на едните и на другите било интересно да научат по нещо ново, докато единия от майорите не изтърсил ни в клин ни в ръкав.Абе хубаво си живеете тук, ама само дето разправят... И явно се усетил и замлъкнал. Капитанът обаче наострил ухо и проявил интерес. Какво бе колега - имайки предвид, че работят с еднакви прибори -полюбопитствал капитана, какво говорят? Амиии,такова де,това, че жените ви ходят с чужди мъже, когато сте на рейс, казал военният.
Така ли? - с учуден поглед и с насмешка в гласа попитал капитанът - Може ли да те питам аз нещо, ти с моряшка жена спал ли си, колега?
Аааааа, не, не отвърнал категорично той. На свой ред капитанът изрекъл: Защото аз с офицерски съм бил не един път! А летецът сконфузено навел глава и разговорът приключил.
Хората от опашката се засмяха, а касиерката започна трескаво да обработва документите и повече не вдигна глава.
Михаил АВРАМОВ