избор на брой
начало
ПРЕВОЗ НА СЛЪНЧОГЛЕД ОТ ВАРНА ЗА ЛИВОРНО
ПРЕЗ 1959 Г.

Системната информация на „Морски вестник” за износа на зърнени храни от Порт Варна предизвика у мен един спомен от есенната износна кампания 1959 г. На м/к „Васил Левски” под командването на капитан Иван Станчев към края на месец октомври пристигнахме във Варна с пълен товар фосфатен тор за започналата вече есенна сеитба и затова бързо ни разтоварваха и торът отиваше направо по сеитбените ниви.
Капитан Станчев  още на втория ден от пристигането ми даде информация за следващия рейс: пълен товар слънчогледово семе Варна – Ливорно и обяви, че слиза в домашна отпуска. В разговор с капитан Станчев при неговото слизане от кораба го запитах защо ще почива през зимата - неговите колеги война водят, за да си вземат отпуските в лятно време. Той ми отговори – виж какво моето момче, омръзнало ми е да се боря с морето, знаеш какво е през зимата. От следващия рейс ще се завърнете през настъпващата пролет и тогава отново ще се върна на кораба. Плаването е безконечно и затова трябва да се търси подходящо време за отдих.
Командването на кораба прие капитан Иван Антонов (Ванката) с когото се бяхме разделили преди 4 месеца от съвместната работа на м/к „Димитър Кондов”. По време на разтоварването подготвих каргоплана за рейса с пълен товар слънчогледово семе Варна – Ливорно. На кораба практикувах, след като реша задачата на каргоплана за устойчивост и диферент, да оформя писмена задача със съответните неизвестни и за помощник-капитаните, с която те трябваше да се справят. Това беше много полезно, защото така те набираха опит и ставаха съпричастни към всички детайли на товарните операции по време на дежурствата си.
Разказвам горното, защото на производствено заседание бях отправил критика към четвъртия помощник-капитан, че не се отнася сериозно към задачите по каргоплановете. Той беше пристрастен математик и за да опровергае упрека, реши задачата за настоящия рейс най-бързо и я докладва незабавно. Прегледах каргоплана и изчисленията и се убедих, че е работил точно до втория знак на цифрите, в сравнение с моите изчисления, които правех с логаритмична линия и бях получил, че кораба с пълен товар слънчогледово семе в хамбарите и твиндеците има нулева метацентрическа височина. Това означаваше: критична неустойчивост. Неговите точни изчисления определяха отрицателен знак пред нулата и стотните. Потвърдих, че бързо се е справил със задачата, но го запитах, ако е капитан на кораба, след натоварване, дали ще отплава? Без да се замисли, той отговори категорично, че ще отплава ! Отново го запитах, защото разбрах, че робува на извършените изчисления, без да прави анализ и да уточни какво трябва да предприеме, за да отплава. След като беше непреклонен и продължаваше да твърди, че ще отплава, показах му моите изчисления и най-вече действията за вземане пълен баласт в двойното дъно, за да се реши въпросът за гарантирана устойчивост. Това, че не е предприел вземане на
баласт, корабът му, при отдаване на швартовите и натягане на  буксирите от маневрените влекачи при маневрата за отплаване, щеше фатално да се наклони. Той обичаше да спори и търсеше оправдание, че за баласта в задачата не е казано. Поясних му, че това е смисълът на задачата, а не чистата математика. Следва да се прави анализ на резултата от изчисленията и да се вземат точни решения за сигурност на мореплаването.
След завършване на разтоварването прочистихме много усърдно хамбарите - много замърсени от фосфатния тор, и направихме сепарациите против


К.д.п. Николай Йовчев
Моторен кораб „Васил Левски”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Моторен кораб „Васил Левски”. Снимката е от архива на „Морски вестник”.
А износът на зърно от Варна-изток продължава и сега. В него отново участват кораби на Параходство БМФ АД. Днес това е „Козница” (KOZNITSA - IMO 8325901), който е със заявка за натоварване с 12 100 тона слънчоглед насипно. Снимка „Морски вестник”
опасност от свободни повърхности. Бързо се справихме и товаренето започна директно от пристигащите вагони. Следяхме натоварените количества по тяхното обявено тегло.
Припомних си урока по стокознание от учебника на капитан Фурнаджиев по товаренето на зърнени храни, тяхното хектолитрoво тегло. Предприех действия да го установя, за да можем, на база на обема на хамбарите и твендеците и газенето на кораба, при преключване на товаренето, да получим близка представа за количеството, което ще приемем при подписване на коносамента. Всичко това беше полезно, защото износителят „Хранескспорт”, на база на теглото на разтоварените вагони твърдеше, че сме натоварили количество толкова, колкото е сделката им за износ. По наши изчисления, количеството беше около 60 тона по-малко.
Те не взеха под внимание нашите изчисления и капитанът им подписа коносамента по тяхното обявено количество, тъй като съгласно чартера, той не отговаря за количеството и качеството за такива масови товари в рамките на съответни проценти (в случая беше така). А ако възникнат проблеми - те се уреждат между продавач и купувач.
При отплаването за Ливорно, след излизане от Варненския залив, трябваше да се справим с пожарна опасност в коридора на 4-ти хамбар, където е била  забравена  неизключена лустра (осветлителен прибор). Той бе използван от докерите, които извършваха  „хап - запълване” на празните пространства под палубата, за да няма свободни повърхности и риск за крен на кораба при лошо море. Огнището беше открито чрез миризмата на запечен слънчоглед, която беше усетена в техническата работилница в машинното отделение на левия борд до 4-ти хамбар. Сигналът беше подаден от машинния боцман.
Преходът до Ливорно проплавахме в началото на декември в изключително лошо море между нос Матапан и Сицилия - „Малкият Бискай”, както ние - мореплавателите, си го наричаме. В същото време цяла Италия беше под въздействието на тези свирепи северозападни хидрометеоусловия. Корабът обаче плаваше като пеперуда над вълните, без рязко клатене, поради благоприятната малка метацентрическа височина. Обяснявахме си ситуацията и със строителната същност на кораба, за който знаехме, че е строен по време на войната като екскортен самолетоносач. След войната е преустроен на търговски кораб. Очевидно е запазил това, което проектантът е заложил за спокойна хоризонтална палуба при лошо море като самолетоносач. Сега тези качества се проявяваха в съчетание с нашите разчети и действия по изпълнителният
каргоплан.
Пристигнахме в Ливорно през първата десетдневка на декември, но силозът за разтоварване беше зает и трябваше да чакаме на котва в закрития аванпорт на пристанището. При заставане на силоза, стифадорите обещаха бързо разтоварване, но не го изпълниха, независимо от нашите протести, защото след два дни ни преместиха на кей, където да разтоварват с грайфери на вагони. Извиняваха се, че са били изненадани от по-ранното пристигане на 45-хиляди тонен бълккериър с жито от САЩ - той бил с много висок демюрейдж и затова ние ще завършим разтоварването извън силоза.
Докато разтоварвахме на силоза, стифадорите не проявиха особен интерес към каргоплана на кораба, но след преместване за разтоварване без теглилките на силоза, проявиха настойчив интерес към общата кубатура на кораба за зърно и по отделно за всеки хамбар и коридор. Не беше трудно да се досетя какво ги вълнува и затова, като имах предвид, че по нашите изчисления имахме по-малко стока от обявената в коносамента. Като имах точното хектолитрово тегло и специфичната кубатура на слъчогледовото семе, предадох им цифри за обем, които покриваха нашите преценки за по-малко натоварена стока. За себе си имах оправдание, че това е цената за това, че ни преместиха и загубихме време за разтоварване, на всичко отгоре италианските власти все още продължаваха ембаргото към българските екипажи за слизане на брега, макар че този път го бяха малко либерализирали и разрешиха да се движим в квартала на порта, като на градска карта ни очертаха до къде може да се разхождаме.
Любознателната група от екипа на комсъстава искахме да отидем с влак до Пиза, за да посетим прословутата наклонена кула, но не ни разрешиха и затова за спомен от този отказ си купихме от Ливорно малки мраморни сувенирни наклонени кули.
Разтоварването в Ливорно завърши по средата на декември, без рекламация по количеството на товара. Отплавахме под баласт за порт Сфакс за пълен товар фосфат за Щетин-Полша. Споменът, че предпазихме износителя от рекламация, след 8 години се потвърди от служител на „Хранеспорт”, който по стечение на обстоятелствата при една среща слушаше за гореописания рейс. Тогава той възкликна че сме били единствения кораб, за който не са имали рекламация по количеството стока в този конкретен сезонен износ.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ