избор на брой
начало
НЕАПОЛИТАНСКИ ДНЕВНИК
В края на ноември 1996 г. ме извика командващият на ВМС – адмирал Христо Контров, и ми обяви, че заминавам на двуседмичен стаж в Южното военноморско командване на НАТО (Commanding Naval Forces Southern Europe, COMNAVSOUTH), в Неапол, Италия, за времето от 1-ви до 16-и декември. Целта бе обмяна на опит по оперативната съвместимост на съюзните формирования. Преди две години, през 1994-та, България бе подписала програмата, наречена „Партньорство за мир” (Partnership for Piece), и именно в изпълнение на тази програма се планираха и провеждаха такива мероприятия.
Тогава бях заместник-началник на отдел „Оперативен” в Главния щаб на ВМС и отговарях за оперативното планиране и бойната готовност. Вече се справях прилично и с английския език след курс и половина в Морско училище.
За да Ви поразсмея, ще кажа предварително, че колегите от НАТО наричаха на шега тази програма „Parties for pleasure” (Партита за удоволствие), което в никакъв случай не означаваше несериозно отношение към реализацията й. Е, имаше го елементът купон, в малко по-изразена степен, за да ни „зарибят” в началото, в смисъл – да покажат че живеят дружно. И си беше така.
На 1-ви декември кацнах на летище „Фиумичино” в Рим, бях посрещнат от един американски колега – капитан ІІІ ранг Карл Рейдър, и откаран в Неапол, където бях настанен в хотел „Де ле Терме” – в близост до минерален извор (терми), сред разкошен парк. Там се запознах с нашия домакин - капитан ІІ ранг Райнер Титце – флотски летец, оператор в Петия отдел на COMNAVSOUTH, oтговарящ за подготовката на силите. Там се срещнах и с колегите, участници в курса – капитан ІІ ранг Мирча Балашкуца, от ВМС на Румъния, и капитан ІІ ранг Евгений Лосев от ВМС на Украйна. Мирча беше учил в Ню Порт, САЩ, а Женя бе завършил английска гимназия в Украйна. И двамата служеха в канцелариите на командващите флота – явно бяха изпратени заради знаенето на езика и едва ли щяха да обменят някакъв техен опит в оперативното изкуство на море. Както и да е, на другата сутрин ни представиха на началника на Командването на Южното военноморско крило на НАТО (COMNAVSOUTH), което се намираше на остров Низида в бивш затвор. Посрещна ни лично адмиралът – Анджело Мариани, италианец, много емоционален мъж, който изглеждаше щастлив от факта, че за пръв път офицери от бившия Варшавски договор пристигат на служба при него! Това беше истина, ние бяхме първи!
Представиха ни и на началника на щаба – контраадмирал Томас Муур, британец, доктор по философия, преподавател в Оксфордския университет.
Стана ясно, че наши домакини ще бъдат колегите от N (Navy) – 5, т.е. отделът по подготовка на силите и че


Капитан І ранг Станко СТАНКОВ
(Полу)остров Низида
Тогавашният флагмански кораб на VІ флот на САЩ в Средиземно море „Ла Сал”
всеки ден ще гостуваме на по един отдел. И така - две календарни седмици, като всяка вечер имаше планирано парти. Като започнем от вечери в ресторант с всеки от отделите, минем през гостувания при германеца, гърка и турчина, и стигнем до вечеря на вилата на адмирал Муур, и коледно парти на командващия италианския флот - адмирал Марио Анджели. Допускам даже, че съм ги объркал - кой кой беше - Марио Анджели и Анджело Мариани. Ако някой помни - нека ме поправи!
Веднага след представянето ни заведоха при началника на N-5, контраадмирал Сунгун, от турските ВМС. Комуникативен, интелигентен и представителен мъж, който ме посрещна с думите:
- Капитане, аз съм бивш командир на флотилия противолодъчни кораби, помня едно учение „Карадениз” в което участва ваша корвета с командир - Георгиев (Георги, бел. на авт.). Впечатлен бях от отличната артилерийска стрелба на вашите момчета! Ашколсун!
Благодарих за хубавите думи и обещах да ги предам на нашия командващ.
Същата вечер нашите домакини ни заведоха на вечеря в неаполитанска таверна, естествено с песните на Лучано Павароти. Адмиралът се оказа любител на хубавата музика, а също и колекционер на канцонети. Когато стигнахме до избор на вино Карл предложи то да е американско, от Калифорния. Италианецът (не помня името му), понеже имаше и такъв, подскочи:
- Карл, скъпи, ние всички познаваме вашето вино. То се казва „Кока-кола” и не е подходящо за тази вечеря. Предлагам италианско!
Бурята, която последва бе „в чаша вода” - сърдене през смях и признание, че в Калифорния наистина има добри вина. Но... пихме италианско вино.
Още на втория ден ни организираха екскурзия по крайбрежието на Неаполитанския залив. Разхожда ни капитан ІІІ ранг Карл Рейдър от ВМС на САЩ, тогава служещ в Неапол. Със собствената си „Алфа Ромео”.
Приказно! От хълма „Посилипо” на юг, се открива панорамна гледка към остров Капри. Западната половина на билото на острова има контури на заспала по гръб жена - местните я наричат „Белла дона”, хубава жена.
В градчето Пацуоли, западно от Неапол пък е родена София Лорен. Оказва се, че тя дори е лежала две седмици в Неаполитански затвор, на остров Низида, където сега е щаба на НАТО.
На 3-ти декмври сутринта посетихме флагманския кораб на Шести американски флот - „Ла Сал”, в базата му - Гаета. Посрещна ни лично командващият, адмирал Абът. Брифираха ни по целите и задачите на флота, показах ни кораба - голям десантен проект. Старичък, но на горда длъжност!
Точно на Никулден обиколихме пак залива - Амалфи, Виетри, Майори, Минори, Соренто! Мечта!
На 7-ми видяхме Херкуланио - залятият с лава от Везувий античен град. Така, след като през 1976 година (като курсант) видях Помпей, сега видях и Херкуланио. Каква трагедия!
Тук е мястото да кажа няколко думи за стандарта на живот на представителите на отделните нации в обединения щаб. Мисля, че не случайно домaкините ни организираха вечери в домовете на германеца, гърка и турчина.
Германецът, стар ерген, караше „Крайслер ле Барон” в цвят „бордо” с бял, кожен салон и махагоново табло. Живееше в къща на два етажа далеч от града, в която биха могли да живеят три семейства. Луксозно обзаведена. Особено впечатление ни направи колекцията от старинни навигационни уреди - компаси, звездни  глобуси, секстанти, барометри и други, изработени от скъпи материали и струващи, предполагам цяло състояние. На въпроса, не би ли могъл да живее в апартамент, Райнер кротко поясни, че един немски капитан ІІ ранг не може да живее в апартамент. Вечерята ни бе поднесена от чевръста прислужница, срещу заплащане.
Гъркът живееше в огромен апартамент в тих квартал с жена си и двете си деца. Караше семеен миниван.
Турчинът бе настанен срещу символичен наем в тристаен апартамент в район с три високи блока, построени от турското правителство на терен с отстъпено право на строеж. Ето как комшиите бяха разрешили жилищния проблем на своите хора. Жена му и двете дечица ни организираха най-топлото посрещане от всички домакини.
Стандарти! 
Беше и полезно, и интересно. Дори катастрофирахме на 9 декември вечерта, на път за дома на Райнер. На магистралата ни блъсна един британец с „Пежо”, който караше зад нас, в момент, в който намалихме, за да се отбием от главния път към  квартала на Райнер. За капак на всичко, преди италианската полиция да реагира, пристигна американска военна полиция! Тогава разбрах, че в Неапол НАТО е държава в града! Слава Богу, размина се без бели. Румънецът си призна, че го боли врата от камшичния удар и за това изкара една нощ в болницата, а ние с Женя Лосев мълчахме и се лекувахме с ром „Капитан Морган” при Райнер. На сутринта Мирча се върна и се оплака от болки във врата, причинени от шината, с която е спал. Ние бяхме добре.
На финалния коледен коктейл, традиционен, не в наша чест, даден от командващия флота, срещнах ветеран - адмирал, на име Уго Фоскини, който беше учил в Ливорно заедно с големия наш моряк, офицер и преподавател - капитан І ранг Христо Кукенски, през 30-те години на миналия век! По-късно бай Христо (царство му небесно!) посети Ливорно, по инициатива на флота, но не зная дали е успял да се срещне със своя съвипускник.
Завърнах се от Неапол с нова заповед от щаба - като кацна в София да отида на тест в британското консулство - за евентуално обучение по английски език в Бекънсфийлд, Англия, от 7-ми януари до 28-ми март 1997 година. Направо, на ход се явих и победих! Очакваше ме Обединеното кралство! И то, буквално след седмица!
Капитан І ранг от резерва Станко СТАНКОВ