избор на брой
начало
ВСИЧКИ НА НОСА! ВСИЧКИ НА КЪРМАТА!
С научно-изследователския кораб на Института по океанология „Изследовател”, бивш хидрографен кораб на ВМС, през 80-те години на миналия век правехме профил пред къмпинг „Европа”, в северния край на плажовата ивица на Обзор. Беше края на юли или началото на август, защото на борда бяхме качили студенти и студентки геолози от Софийския университет, заедно с техния ръководител доцент Стойков.
Задачата беше свързана с проучване на трасето на втори подморски кабел през Черно море между Съветския съюз и България. Излазът на подводния съобщителен кабел трябваше да бъде именно тук  на север от река  Двойница. По профилът правехме ехолотни промери и вземахме геоложки проби с гравитационна сонда. Приближавайки брега, при последното сондиране, гравитационната тръба се удари в пясъчно дъно, отскочи и стоманената проволка се изниза от коуша.
Ръководителът на експедицията Петко Димитров ме помоли да скоча да потърся и маркирам сондата. А аз, освен измерителите на течения, бях взел инструменти, резервни части и както винаги леководолазно оборудване и няколко пълни акваланга. Видимостта на водата беше чудесна, морето - тихо. Влязох във водата максимално бързо, само с плавници, маска и шнорхел, както и с надуваем сигнален буй с 30 метра корда. За мен, гмуркане в такава бистра и топла вода беше удоволствие, но явно шансът да намеря гравитационната сонда не беше голям. Корабът издрейфа на юг, а аз нямах допълнителни ориентири (створове) спрямо брега. Казват, че бедата не идвала сама. В цялата тази „операция” научно-изследователският кораб „Изследовател” заседна в пясъчна банка. Извикаха ме спешно на борда със сирената. Преди да се кача на палубата, огледах на гмуркане как е заседнал кораба – около метър и половина кила в носовата част се бе врязъл в пясъчната банка. Познавах устройството му. Още през 1963 г. плавахме на него до банка Кокетрайс и чистихме винта, руля и особено излъчвателя на ехолота и кингстоните преди да тръгнем.
След като се качих на борда и обрахме кордата на буя и самият буй, капитанът на кораба Владимир Ставрев и помощника му Ловчо Ловчев заповядаха „заден ход”.  „Изследовател” обаче не помръдна. Тогава в съзнанието ми изплува решението. Бях чел някъде в приключенски морски романи, в книги за пирати или за корабокрушения, как са постъпвали в такава ситуация и извиках на капитан Ставрев:
- Барба, не си ли чел приключенски романи? Решението е „Всички на носа! Всички на кърмата!” Трябва да се разлюлее кораба! Капитан Ставрев схвана идеята и изкомандва:
- Всички на носа!
За студентите и студентките това беше приключение, но погледнато по-сериозно, извикването на влекач по радиостанцията щеше да излезе твърде солено на Института по океанология. Всички – студентите, научните работници и  свободните от екипажа изпълнихме заповедта на капитана – нещо като аврал. Кърмата се повдигна малко и винта вдигна „облаци” пясък от дъното. Корабът потръпна. В следващия момент капитан Ставрев изкомандва:
- Всички на кърмата!
Когато по най-бързият начин всичките десетина студенти и студентки, петима научните работници и част от екипажа се озовахме на кърмата, носа на


Траян Траянов, снимка от периода на публикувания спомен
Траян Траянов преди гмуркане по време на поредната експедиция с „Изследовател”
Научно-изследователският кораб на Института по океанология „Изследовател”
„Изследовател” се повдигна и кораба помръдна.
След още  две маневри  „Всички на носа! Всички на кърмата!” корабът се измъкна от пясъчната банка и се изтегли на заден ход навътре в морето, перпендикулярно на брега. Чу се команда „Стоп” и „За преден ход”. При кораб с винт с регулируема стъпка (ВРШ - по руски) това е командата. Необходимо е време чрез механични приводи  механиците да завъртят лопусите на винта до „Стоп” и след това до „Преден ход”. Е, не чак като машината на учебният кораб на Морския клуб на ДОСО „Веслец”, при който, за да се смени хода се гасеше двигателя и после отново се запалваше в необходимата посока...
Винтът се завъртя на преден ход, корабът направи поворот на дясно и се насочи към Варна. Духовете се успокоиха.
-  Зареждай масите за обяд! - изкомандва старши помощникът Ловчев.
За избавлението от „пясъчния плен” Петко Димитров измъкна от експедиционните сандъци бутилка „Абсолютен алкохол”, който в камбуза кокът на кораба превърна в лимонна водка. След като разляхме по чашите приготвената напитка чакахме най-старшия - капитан Ставрев да вдигне тост. Първият тост, който той  вдигна, бе: „ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ ЧИТАТЕЛИ НА ПРИКЛЮЧЕНСКИ РОМАНИ!”
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ