избор на брой
начало
ЗАВРЪЩАНЕ НА МОСТИКА НА
М/К „БЛАГОЙ КАСАБОВ”

През месец октомври 1960 г., като старши помощник-капитан на м/к „Васил Левски” слязох на брега във Варна в домашен отпуск. По време на неговото ползване, при контакти в навигационния отдел на Параходство „Български морски флот” получих информация, че ще ми възложат длъжност капитан за приемане на един малотонажен хладилен кораб. Изчакваше се уреждане на покупката от страна на ДТП „Булет” и че ще трябва корабът да се приеме в Норвегия.
Реших, че ще бъде по-рационално да предложа в параходството да изпратят друг колега и да се заема в новият си статус с някой от малотонажните кораби в експлоатация. Идеята беше лесна за изпълнение, защото много от  колегите желаеха да участват в приемането на „нов” кораб. Предложението беше прието с известно учудване, че се отказвам от предоставеното предимство.
Така в края на месец ноември получих записка да поема командването на кораб „Благой Касабов” от капитан Любомир Милков, на когото възлагаха да поеме командването на м/к „Балкан”. Назначението приех с приятно чувство, защото това беше корабът, на който след стажа постъпих в първа щурманска длъжност като III-и помощник-капитан и сега след шест години поемах ръководството му.
Корабът обслужваше линията Варна – Бургас - Пирея – Дурацо и обратно, товареше и превозваше от нас генерални товари, а в обратния рейс – обичайно пълен товар Битум във варели. Приех кораба, когато беше натоварен със стока от Варна и беше швартован на холандския кей с ляв борд и отдадена дясна котва при маневрата пред флотския плаващ док.
На 1 декември 1960 г. надвечер бяхме готови за отплаване за Бургас, където трябваше да товарим 200 тона сирене в малки дървени бурета, износ за САЩ –


К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ
Моторният кораб „Благой Касабов”. Снимката е от фонда на Държания архив – Варна.
Ню Йорк, транзит през Пирея. Обявих готовност за машината и маневра за заминаване в 20.00 часа, контролата и пилотът бяха точни и започнахме маневрата при спокойно и тихо време. Казвам това, защото вече отблъснали от кея със заден ход и чисто от плаващият док, в очакване да получим сигнал от бака за „чиста котва”, за да дадем малък ход напред за поворот на дясно за излизане от бухтата, ние на мостика получихме сигнал за „нечиста котва”. Оказа се, че при маневрата за приставане капитан Милков, когото смених, не е отчел положението на доковите вериги и нашата отдадена котва е захапала неговата западна верига. Нямаше проблем при тихото и спокойно време да се очистим от тази неприятност, като приложим обичайната морска практика за задържане с подходящ сапан чуждата котвена верига на един от кнехтовете на бака и даване на слабина на нашата верига чрез брашпила. Така се освободи нашата котва от доковата верига, която освободихме в даден момент като отдадохме сапана, който я държеше и така доковата верига се върна чисто на дъното там, където е била захапана. Подробно споделям случая, защото това беше първата ми маневра на новата длъжност, а така също, че в общата ми практика на мореплавател, често ми се случваше да участвам в преодоляване на котвени проблеми.
На следващият ден, рано сутринта, бяхме на кея в Бургас и започнахме товаренето на 200 тона сирене. Дървените бурета бяха по 25 кг всяко. Износителите предупредих писмено, че ще получат чист коносамент при „чиста стока” т. е. здрави бурета, без липса на обръчи, без течове на саламура. Наблюдавах нашите талимани дали приемат стоката, съгласно изискванията, който износителите трябва да спазват. Към края на товаренето, пред кораба на кея стояха 45 бурета, които не бяха „чисти”. Появиха се износителите и остро протестираха със заплахи. Не се подадох на тяхното грубо поведение, само им отговорих, че са били предварително писмено предупредени и че най-добре буретата на брега да се подменят с други според изискванията. Почувствали нашата търговско-експлоатационна взискателност и неумолимост пред техните заплахи, замениха буретата и си получиха „чист” коносамент. По време на товаренето с представителя на „Инфлот” си коментирахме, че буретата са много добре изработени и че получателят на стоката, след като я разпродаде на дребно, може да спечели много от продажбата на празните буренца като сувенири от България за украса на битови кътове.
Така  на 2 декември късно след обяд, отплавахме от Бургас за Пирея. На следващият ден транзитирахме Босфора и Дарданелите. На 5 декември след обяд пристигнахме  пред порт Пирея и застанахме на котва в изчакване да дойде пилот, което стана надвечер и застанахме на кея за разтоварване. На 6 декември след обяд, в 17.00 часа, вече разтоварени, започнахме маневра с пилот за излизане от Пирея, когато започна спонтанно биене на църковните камбани и всички кораби в порта и залива пуснаха в действие корабните сирени. Особено доминираха тези с пара на многото „либерти”-та, стоящи в бездействие. Погледнах въпросително пилота. Той с радостна усмивка каза, че това е в чест на деня на Св. Никола (по техния календар) - моряшкият празник, ние включихме нашата сирена и казах на пилота, че приемам тези поздрави и в моя чест, тъй като нося името на закрилника на моряците. Радостно се смяхме и взаимно се поздравихме, като пихме по чашка коняк с пожелания Светията да пази нашите обречени на морето души.
След слизането на пилота, легнахме на курс за Коринтския канал. Обичайно беше с този кораб да се транзитира през Коринт в залива на Патрас, за да се икономисва време и гориво, а също и да се избегнат лошите времена покрай нос Матапан.
На 8 декември надвечер, при добри хидрометео условия, застанахме на котва пред Дурацо. На кея застанахме на следващия ден. Разтоварването и товаренето завършихме за 4 дни и на 13 декември отплавахме за Бургас. Плаването не премина без премеждия, но този път - тъжно и трагично за чужда сметка. Преди траверса на маяка Дукато, за лягане на курс за Патраския залив бях на мостика и поради това, че след минута ставаше 18 часа, наредих на радиста да включи радиостанцията на кораба на радиовълните на Родоската станция, която в този час предаваше новините на английски, така се научаваха световните новини от първа ръка. Първата новина, която чух, беше, че днес в след полунощните часове в Босфора са се сблъскали 30 хил. тонен югославски танкер, натоварен с пълен товар бензин и транзитиращ на юг с 12 хил. тонен гръцки сухотоварен кораб под баласт, транзитиращ на север за влизане в Черно море. Сблъскването предизвикало тотален взрив на борда на танкера и целият е бил обхванат от пламъците на запаления товар бензин, като целият екипаж от 54 морски лица за загинали. Гръцкият кораб понесъл само щети на бака от сблъсъка.
След два дни, когато в Мраморно море подхождахме към Босфора, се виждаше в тъмата огромно зарево на небосвода на север. Взехме пилот и той разказа подробности и за късмета на Истанбул, че танкерът е заседнал на една плитчина към азиатския бряг срещу Буюк дере, без разлив на бензин. Картината беше потресаваща, когато транзитирахме чисто на ляво покрай него, по цялата дължина, от бака до кърмата бушуваше една апокалиптична огнена клада с височина на пламъците от 40 - 60 метра.  Наистина беше чудо, че нямаше разлив на бензин и огнена река, която връхлита към Истанбул и жестоко би го опожарила.
Късметът на Истанбул е едната страна, но тук трябва да се отдаде дължимото на корабните конструктори, които залагат палубата да е по-слаба спрямо бордовете и тя да понася взрива, като се разкрива. Така бордовете оцеляват и се ограничава възможността за трагични разливи и замърсяване на околната среда, а също и опазването от драматични пожари на други обекти - танкерът гореше като една чудовищна голяма пещ на течно гориво. Екипажът ни беше на десният борд и с тъга и мълчание отдаде почит на трагично загиналите колеги. По информацията на пилота, спасил се само главния механик, който в момента на взрива бил на палубата на кърмовата надстройка. Взривът го изхвърлил зад борд във водата и с плуване се добрал до азиатския бряг на Босфора.
Към края на втората десетдневка на месец декември застанахме на кея в Бургас за разтоварване на битума. На 19 декември (Никулден) направих традиционната годишна и обща равносметка с 30 274 морски мили за годината и 145 790 мили общо за 7 години мореплаване. Прекарах деня на кораба, без да слизам на брега и то преднамерено, за да не се окажа в някоя весела компания. Рано си легнах и около полунощ чух шум пред кабината. Бях затворил вратата и нямах намерение да посрещам гости, но дочух познати близки гласове на колеги, работещи на брега и станах да ги посрещна. Приех техните поздравления. Те бяха вече с весело настроение, поднесох им от моряшките напитки и с наздравици подехме стари спомени и премеждия от стари и по нови времена. Моряшката веселба все пак приключи и всички напуснаха кораба в ранните часове на другия ден. Така че, макар и на кораба, не останах без съпричастие към веселбата, която уж исках да избегна от слизането на брега.
Така премина първото плаване от завръщането на мостика на м/к „Благой Касабов”, очевидно, това, което трябва да се случи, то се случва.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ