избор на брой
начало
КАПИТАН МИШЛЯКОВ
Капитан Мишляков беше старши морски офицер. Дали е бил капитан III ранг, или капитан II ранг, не знам; тогава не разбирах от галуни (наръкавните знаци на флотските офицели – бел. ред.). Висок, едър, с голям месест нос, той устремно вървеше по улиците с хубава усмивка.
Направо го обожавах, може би, защото е бил съвипускник на баща ми, а аз вече нямах баща. След много продължително боледуване във военен санаториум баща ми почина; бях още първолак. Сърцето ми остана празно за бащина обич.
Когато ме срещнеше, Мишляков винаги спираше, ръкуваше се с мен, хлапенцето, и басовият му глас прогърмяваше: „О, Дремджиев, здравей!”
Синът на Мишляков също беше офицер, но пехотен. Момчетата от махалата отивахме на поляната пред 8-и пехотен полк да гледаме как обучава войниците. Те бяха някакъв щурмови взвод - вместо карабини имаха шмайзери. Прибежки, скокове, залягания... Истински цирк. Мишляков-младши, макар и едър като баща си, беше най-подвижният. За всичко даваше личен пример. Така се заплесвахме по изпълненията, че понякога закъснявахме за училище.
На 8 септември, нали е още ваканция, отрано тръгнахме за плажа. Неочаквано по улицата бегом мина взводът на Мишляков-младши. Те никога не маршируваха както другите


Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ
Подпис на капитан II ранг Мишляков като флаг-офицер (началник на Щаба) на Флота на Н.В. Документът е от есента на 1939 г.
войници или моряци - винаги на бегом. Пред тях бягаше Мишляков-младши и нещо им обясняваше на висок глас. Стори ми се доста необичайно.
По обяд сирените оповестиха „Въздушна тревога”. „Отбой”  така и не дадоха. Необикновената тишина бе погълната от нарастващия рев на мотори. По улиците бавно пропълзяха колони съветски танкове, накачулени от войници в смачкани и мръсни униформи. Съветският съюз окупира България.
Започнаха невероятни промени. Говореше се че, Мишляков-младши е бил разстрелян заедно с всичките си войници. Участвали били в акции срещу шумкарите. Мишляков-старши, вече цивилен, все така усмихнат, понякога минаваше по улиците.
Комунизмът обърна всичко. Царското офицерско съсловие беше анатемосано. Като син на старши морски офицер, за мен не се очертаваше никакво бъдeще. Можех да стана само общ работник - прощавай, море!Вече и не се подписвах с добре познатото презиме Дремджиев, а с Веселинов. Тогава срещнах Мишляков. Както винаги, с широка усмивка и протегната ръка той се отправи към мен: „Ооо..., Дремджиев ...” Стиснах очи и отминах.
Срамувам се и докато съм жив, няма да си простя…
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ