избор на брой
начало
„КОМИСАР”, „МАЛЪК НАПРЕД!”
Спомен за случка отпреди четвърт век
Беше в началото на лятото на 1986 или 1987 г. Случи се на един от легендарните 16 500-тонни танкери на Параходство БМФ. Един ден с обедната лодка на рейда във Варна пристигна нов човек, така да се каже, не човек, а направо помполит (помощник-капитан по политическата част, наричани още „комисари” по руски тертип). Здравеняк, на около 42-43 години, със строг сериозен поглед. След бърза разведка се оказа, че е от Бургас и че е завършил Морското училище, но не е плавал, а е работил на брега, защото специалността му е била такава. А сега решил и той да позахлеби, както се казва, пък и шарен свят да оплакне очите му.
Бяха сменили директора, а новитя му бил съученик или роднина и както се казва: „вързал му зара". Казваше се Банко Бодев и естествено веднага бе прекръстен на Головодев, демек - „гола вода”. Както и да е, представи се човекът, каза си своето, на набързо свиканото събрание. Ние, ехалето, както обикновено посумтяхме, покимахме с глави и всеки по свои си работи. Беше време в началото на „Перестройката” и Средиземноморските рейсове позамряха. Започнахме по-често да посещаваме съветските пристанища в Черно море, само че се обърка валутно-левовия баланс. Но, както е казал, оня неизвестен български моряк: „Варна-Каварна да плавам, пак ще намеря „марфа” да правя, стига редовно да ходя там”.
Плавахме си, Головодев си правеше събрания чат-пат, но и пишеше отчети, затворен продължително в каютата си, а сутрин някак си дълго кашляше с раздираща кашлица на стар тютюнджия, все едно някой се мъчи да запали стар мотоциклет марка „Ява”. И явно са били  тежки отчети, защото камериерът, дето чисти кабината, сподели, че намирал стъклени 500 и 700 мл опаковки от високоградусови огнени стимулатори. Ние си пренасяхме амбулантни стоки до съветския бряг и търговийката макар и слаба, си вървеше. Както казват филипинците, правехме „маймунски”, т.е. дребен бизнес.
В разгара на лятото, по време на поредния „руски рейс”, някой сподели, че смята да вземе детето си на рейс на една от почивките за по  цигарка. Помполитът бе там и също изяви такова желаниe. До края на рейса се включи и капитанът в групата с придружаващи лица. И така, следващия рейс до Батуми на кораба се събраха 5-6 деца на различна възраст. „Детето” на помполита се оказа хубава 17-18 годишна девойка, на която всичко си и бе на място и с развети руси коси,


Михаил АВРАМОВ
Морски сувенири – щурвали, изработени от моряка Михаил Аврамов
За тези негови умения вижте още в рубриката „Морски аксесоари“ на раздела „Морски колекции“:
Минимодел на съветска подводница (проект 633) на Михаил Аврамов
„Морският дух” - яхтата на въображението на Михаил Аврамов
Котвите – сувенири на Михаил Аврамов
което пък накара по-младите членове на екипажа да хвърлят многозначителни погледи и да коментират туй-онуй, защото момето бе бая надарено за възрастта си, но предпазливо, защото все пак - дете на Партията. А всеки знае се, че с Партията шега не бива.
Но както и да е, рейсът започна. Отидохме до Батуми, натоварихме и на връщане, корабното ръководство реши да организира за придружаващите лица „Морско кръщение”. То по принцип се организира на други места, но както казват „Като няма риба, и ракът е риба”. Важното е не мястото като географско понятие, а самата обстановка, тоест, на истински кораб и в морето, където се вижда само вода и небе.
Веднага дежурната бригада измъкна екипировката за такива случаи: изкуствени бради и мустаци за Бог Нептун и свитата му, направени от кълчища и стари въжета; женски одежди за съпругата му, тризъбец, кофа и четка за сапунисване, черна грес и спасителен пояс. По транслацията всички бяха поканени да се явят при корабния басейн. Малък, но истински басейн с дървени скари около него, боядисани в зелено. Въобще обстановка - лукс. Почнаха шегите и закачките, топяхме децата в басейна, прекарвахме ги през спасителния пояс, мажехме ги с пяна и грес, доктор „Ох Боли” ги преслушваше дали са в ред по гърдите и гърба, смях и закачки... Само помполитската щерка беше извън подробни процедури, макар че някой се провикна и тя да мине по реда си. Но по разбираеми причини само я намокриха леко и с това приключи официалната церемония. Всеки си получи кръщелното с новото морско име и пайдос, по места.
Помполитът реши да отпразнува това събитие, но тъй като рано сутринта, на следващия ден пристигахме в Бургас, разпивката щеше да е в тесен кръг  доверени хора, на принципа „по-отрано, че по до късно” в неговата кабина, на затворена врата. Така де, да не се разсейват останалите членове на екипажа. Има си хора за пиене, има си и за работа. В кабината на помполита, естествено, имаше голяма маса точно срещу входната врата. От едната страна имаше диван, а от другата - място за столове. Само единият край бе плътно до борда, точно под филистрина. Както и да е, масата бе заредена с шопски  и вълчи салати и всичко друго както си му е реда, вратата се затвори, и какво е ставало там, само привилегированите да присъстват могат да разкажат.
Някъде около 03.00 часа сутринта, по гадното парланго прозвуча команда.
- Целият екипаж да се събере в моряшкия салет!
Размърдаха се всички, сънени и мърморещи недоволно хора. Какви са тези нощни сбирки и какво се е случило? Не чакахме дълго. Дойде капитанът и с доста сърдит тон каза:
- Другари (тогава все още това бе обръщението), липсва паспортът на помполита. При подготовката на документите за предстоящата контрола в Бургас, третият помощник установи липсата, така че докато не се намери, никой няма да напусне кораба.
Настъпи тягостно мълчание и наведени глави. Не е шега работа, изчезнал паспорт и то на баш Партията, кофти работа!
Изведнъж, някъде отзад се чу глас.
- Другарю капитан, ами той ако плува някъде около Созопол, докога ще го чакаме?
Всички погледнахме вцепенени назад. Беше Ицо Пинчера. Дребничък, но жилав и здрав симпатяга. Той бе един от софрата на помполита. Не че беше певец, но явно случайно в разгара е попаднал там и е видял ситуацията.
Докато са яли и пили, неизвестно по какви причини, паспортът на помполита се оказал в единия край на масата. Може би е бил в джоба му, тъй като се е страхувал някой да не го пребара от общите документи, или е забравил да го върне в Батуми на кораба. Вероятно по някое време му е попречил да се врътка на стола и го е поставил на масата. След приключване на запоя, решил да почисти и събрал четирите края на покривката и запокитил всичко барабар с паспорта в морето през отворения филистрин.
Капитанът  веднага разпусна събранието, като привика Ицето при себе си. Повече нищо не се спомена за паспорта, а ние започнахме да се готвим за маневра и за дома, който бе на ред да си ходи. Към осем сутринта застанахме на кея Отманли и веднага след контролата помполита отпраши с първата група към Бургас. До вечерта казаха, че новият му паспорт бил готов, а на другия ден - и визата. Това, Партията, е голяма работа, ей, нема лабаво, и се грижи за своите майчински и всеотдайно.
Но всяко чудо за три дни, а нашето даже и за по-малко се забави, но когато на някой му тръгне на обратно, спиране няма. Разтоварихме танкера-легенда, както го възпя  в мерна реч един созополия с буйни коси, и отпрашихме пак за Батуми. Там в порта имаше един влекач, който се казваше „Комисар Квачантирадзе” и винаги участваше в маневрите за заставане и отплаване, тъй като бе сравнително нов и мощен. На маневрите, спретнат с морска униформа и лампази, на мостика, бе неизменно и помполитът Головодев, нали Партията трябва да е навсякъде, зер може да се наложи съвет, защото само там я биваше Партията, за работа си имаше съответните хора и длъжности.
Та натоварихме пак и на отплаване, както си му е редът, всички по места за маневра - и нашият там. Започва маневрата и тъй като името на влекача е много дълго, пилотът обикновено използва само званието без името, т.е само „Комисар”. Отдават се швартовите въжета и трябва да се дръпне носа малко напред, за да се отделим от кея. Пилотът подава команда по радиото.
- „Комисар”, малък напред.
В това време Головодев, който се намира близо до машинния телеграф на десния борд, тъй като и на двата борда има такива, без много въпроси, мислейки, че командата е към него на руски, дава ход на машината на кораба. Докато се усети капитана и от машината вече подали ход. Крясъци: „Стоп машина!” и подскоци от четвъртия помощник: „Не съм аз, не съм аз!” В следващите секунди става ясна цялата ситуация и Партията е натирена от мостика за вечни времена, поне в лицето на Головодев, без всякакви надежди за амнистия. Уж ограничен кръг хора са били там, ама представителките на най-древната професия почивен ден имат ли, та и нашите зевзеци... Веднага се разнесе случката по кабини и палуба и даде повод, вместо с добро утро да се поздравяваме сутрин с „Комисар, малък напред!” цяла седмица. От където и да го погледнеш, никак не е малко даже. Цяла седмица нов лаф!
Михаил АВРАМОВ
(Бележка на автора: Имената на някои герои са преиначени, но случката е истинска).