избор на брой
начало
НА КОТВА НА РЕЙДА ПРЕД ВАРНА
Във времето, когато повечето танкери бяха с две надстройки, палубата на юта бе с дървена настилка, с огромни вентилационни лули, наричани „маники” и още нямаше разните строги и безбройни правила за сигурност и безопасност, животът на корабите като че ли бе някак си по-весел и интересен. Винаги имаше време за някоя шега, а хората контактуваха много повече помежду си. Разказваха се интересни случки от минали времена, споделяха се проблеми, мечтаеха си. Сега ми се струва, че орязването на екипажите е за сметка на безбройните проверяващи чиновници по пристанищата, а на корабите цари едно мъртвило, и лафове от рода на „ти си дошъл тук да работиш, а не за забавление”. Тези приказки са обикновено на комплексарчета, докопали се до корабите случайно и видели малко власт да се упражняват в говорене на тъпни. А може би и изменението на самия начин на живот като че ли издуха романтиката и веселието от моряшките делници. Интернет, DVD, GSM, лаптоп-и и безброй електронни игри затвориха всеки отделно в кабината му и корабите опустяха. Няма ги и онези моряци с прякорите от всякакъв вид и род на живота. Прякори от флората, фауната, географията и бита. Като дете около 10-12 годишен много обичах да ходя с баща ми на кораба, когато стоеше на котва във залива. Особено лятото се събирахме по 5-6 деца и изкарвахме по някое дежурство покрай бащите си,в една истинска морска обстановка, безкрайно интересна за едно дете. Наред с това ставахме свидетели и на много интересни случки от моряшкото ежедневие, и слушахме безброй интересни истории, които си разказваха моряците по време на почивките между вахтите или след работно време.
Танкерът „Арда” бе с две надстройки и с тънки и високи мачти, на които се разполагаха навигационните


Михаил Аврамов
Танкерът „Арда”. Снимка архив „Морски вестник”
светлини, сигналните флагове и антените на радиста. В задната надстройка имаше нещо като спортна зала с тенис маса и ние, хлапетата, бързахме да отидем на кораба и да се наиграем до насита, без някой да ни гони или да даваме стотинки в кварталния клуб. Също така всеки от бащите ни имаше и рибарски такъми, а в тях времена лятото заливите във Варна и Бургас бяха пълни с риба, така че не ни оставаше време да скучаем, а готвачите постоянно мърмореха, че не можем половин порция да изядем и само се трудели напразно. Тогава, в онова Параходство нямаше глад или разправии за порциони и продукти. Готвеше се здраво и вкусно. Химията и модерните манджи на Ути и Звездев не бяха навлезли още в моряшкото меню, нито имаше кроасани и корнфлекс, а готвачите бяха магьосници в занаята си. През деня всеки от екипажа се занимаваше със своите си текущи задачи, а вечер оставаха да дежурят вахтените на мостика и в машината, а останалите свободни от вахта се събираха или на кърмата или зад предна надстройка и започваха безкрайни лакърдии, закачки или някой разказваше интересна случка. Винаги се намираше някой акордеон или китара за музикални изяви, ей така просто от сърце.
Един ден електротехникът трябваше да смени една изгоряла крушка на топовата светлина. Това е светлината на върха на мачтата, която е поставена в специален стъклен цилиндър, който е водоустойчив и добре закрепен за мачтата. Подмяната на лампата изисква повече време и специално оборудване, тъй като на високата мачта не може да се работи как да е. Затова бе необходима помощ от моряк който с  така наречената „беседка” трябваше да издигне Шурката -ел. техникът, до върха на мачтата и после да го свали. За тези, които не знаят, беседката е една дъска с четири отвора, през които са прекарани въжета, които се събират в едно на около метър височина в една метална халка и от там продължава здраво въже което се прекарва през една макара на върха на мачтата. Работещият сяда на това приспособление, след което посредством лебедка или няколко човека го издигат до мястото където трябва да работи и след това го спускат долу. Него ден изпратиха Черен Гого да осигурява и помага на Шурката. Ние, децата, позяпахме докато ел. техникът бе издигнат горе и влязохме в задната надстройка да играем тенис. Играхме на двойки, и не знам колко гейма изиграхме, но бяха доста. Бяхме хлапета, които не знаехме умора, а и играта на двойки винаги е интересна. След около два часа и половина, плувнали целите в пот, решихме малко да отдъхнем и излязохме на главната палуба, пред задната надстройка. Още с излизането чухме някой да вика с отчаян глас.
- Черееен, свали мене долууу! Черен гологааааан, свали мене от мачта!
Като всеки руснак Шурката, макар и да живееше от много години в България, не бе научил добре българския и си го говореше с непълноти и акцент. Когато погледнахме нагоре, гледаме ел. техникът виси като паяк на беседката, а от осигуряващия няма и следа. Като ни видя, Шурката се разкрещя на нас:
- Еййй, хлапетаааа. Бягайте бързо намери оня черен и кажета свали мене от мачта! Два часа стоя и чакам него чорт праклятъй!
Ние вкупом хукнахме нагоре по трапа кум палубата на юта и право в салета. Там на една маса седяха свободните от вахта огняр, моторист и двама моряци, единият от които бе Черен Гого. Те плющяха белота, а Гого съвсем бе забравил за Шурката. Ние задъхани му казахме, че Шурката крещи горе, а Гого най-невъзмутимо взе да пита нямало ли кой да го свали до сега и търсеше някой виновен, но като не можа да намери такъв се затътри да свали нещастника от мачтата. След малко се чу една тупурдия и бягане. Ние излязохме вкупом в коридора и само успяхме да видим как Гого бързо се шмугна в кабината си и се заключи, а след секунди разярен влетя Шурката, със закани на уста и ярост в погледа. Как да е успокоиха го след минути, а до вечерта Черен Гого не излезе от кабината си. Известен е оня стар турски лаф който гласи „Гемеджи кавгасъ”, тоест бързо се скарват, но и бързо им минава, та и в нашия случай стана така. На другата сутрин всички заедно бяхме на „трапа” да чакаме лодката за брега, а Черния и Шурката си разговаряха най-приятелски.
Михаил АВРАМОВ