избор на брой
начало
ЗАБРАВЕНА ИСТОРИЯ
Стоян Мечето неотдавна умря. Няма ги и тези за които ми е разказвал. Бяхме останали сами на масата в моряшкото кафене. Преди да започне, шумно сръбна от кафето, дяволито ме погледна и вдигна показалеца пред устата си. „Шшшт, на никого няма да го разказваш!”
Това станало през далечната 1950 година, когато командният състав и моряците се въртяха на единствените големи кораби: „България”, „Родина”, „Вапцаров” и „Смирненски”. Подържаха само две  далечни линии - до континента и Израел. Фантастични места за хората от заключения комунистически свят.
По него време Стоян бил механик на „Вапцаров”.При всеки престой в Хайфа, а тогава разтоварването и товаренето на корабите продължавало със седмици, неизменна гостенка била Клер. Младо хубаво момиче от изселилите се български евреи. За всички било ясно,


Моторният кораб „Н. Й. Вапцаров” след извеждането му от експлоатация от Параходство БМФ през 1979 г. Снимка интернет
че тя е влюбена в помощник-капитана Филип Казаков. Идвала всеки ден и носела дребни подаръци за командния състав. Тогава властите поставили полицейски пост пред трапа на кораба. Капитан Станчев извикал граничния офицер и изразил възмущението си, че такова нещо не се прави на никой кораб - само на нашия. „Да господин капитан, поставихме охрана, но не за вашите хора, а за нашата гражданка Клер.”
Стоян се разболява и го приемат в болницата. Корабът заминава. Всеки ден, Клер идва в болницата и му носи храна. Това е през гладните години за Израел; най-големите контрабанди ставаха с хранителни продукти. От него време е приказката: „Патката на капитана никога не умира!”
След като Стоян вече оздравял,  качва се  на параход „България” за да се върне във Варна. Преди да отплават, Клер пак идва на кораба и носи подаръци за майката на Филип Казаков, който е все още ерген, и за жената и детето на Стоян.
На прощаване Клер се обръща към най-старшия, механика Златарев и театрално заявява: „Жена дойдох на вашия кораб, девица си отивам!”
Златарев кипва, и крясва на екипажа: „Как не ви е срам, какво искате, бе, аз - старият човек, ли да защитавам мъжката чест на българските моряци!”
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ