избор на брой
начало
ГОРЕЩА ГАЙКА - МОКЪР ТРАП
Тази случка ми я разказа бай Андро. Тя е от времето на парните кораби на „Български морски флот”. Дисциплината по корабите тогава е била по военному строга и е нямало отпускане. Вахтите са се давали непрекъснато, независимо дали корабът е на ход, на котва или в пристанище. Котлите са работили постоянно, защото доста механизми са били задвижвани с пара. Тогава е имало голямо търсене на инженери - механици и много от тях не са имали висше образование, а със съкратени курсове са защитавали степени, започвайки от мотористи и огняри.На един такъв кораб главен механик бил бай Тошо Вагона. Явно прякора му е останал още докато е работил на брега и е бил локомотивен машинист. Стъпка по стъпка човека стигнал до главен механик.
Не бил лош човек, но си гледал много съвестно работата и често вечер правел внезапни проверки в машинното отделение, което дразнело вахтените. Една вечер огнярят Панайот Чайката решил да нагласи бай Тошо. Взел едно дълго арматурно желязо, закривил го в единия край, поставил една гайка и я пъхнал през отвора за палене на котела в пеща и зачакал. По едно време се появил бай Тошо и започнал да си оглежда машината. Чайката изчакал да слезе на долната площадка, измъкнал гайката и когато шефа бил на удобна позиция пуснал гайката зад гърба му, след което бързо се върнал на мястото си пред котела.По инерция,бай Тошо се обърнал и видял падналата гайка. Пресегнал се и в следващия момент изохкал болезнено от жестокото опарване. Явно е бил тарикат мъж, защото не тръгнал да бучи и крещи, а кротко изпратил вахтения да събере цялата машинна команда в късния вечерен час. Поизчакал, докато се събрали всички в работилницата, и казал:
- Момчета, при проверката на машината тази вечер една гайка падна, но не мога да разбера от къде е. Трябва да открием как и откъде е паднала, че се задава лошо време и да не ни изненада някоя авария.
Всички се зачудили защо са тези работи, но началник нали е - трябва да се изпълнява, защото както казах, тогава времената са били сурови. Тръгнали всички, един насам, друг натам да търсят. „Ааа не е ли от тук? – Не, не пасва... Ами от там? Също не, не и не!” След време, когато решил, че достатъчно са се


Михаил Аврамов
Параходство „БМФ” е имало не само стари, но и нови параходи. Такъв е „Христо Ботев”, построен през 1957 г. в Германия (по-точно в ГДР). С помощта на парна машина с мощност 2450 к. с. той развива скорост до 13 възла. В състава на Параходство „БМФ” е сравнително кратко: от 1957 до 1969 г., когато е подарен на Виетнам. От Пристанище Варна към Виетнам параходът потегля под името „Виетнам – България – Христо Ботев”. Нямаме данни за това до кога е плавал под виетнамски флаг.
нагрели хората, бай Тошо ги светнал с един жокер.
- А бе най-добре е да питате вахтените, защото те най добре трябва да знаят от къде може да падне гореща гайка, и занапред да си отварят очите, та да не търсим всички по нощите. Хайде сега свободните от вахта да отиват да си почиват, и после да внимават, за да няма други такива аварии.
После доста ругатни и закани отнесъл Чайката, защото бързо бил разконспириран от колегите си. А за наказание в следващите дни изкарал  по една вахта на безвреме разбудените си колеги. Не знам дали по време на тежките вахти или от постоянното напрежение на внезапните проверки, Чайката взел да мисли Вагона. Известно е, че някой започне ли да те мисли, няма начин накрая да не те измисли.Така и станало. Сигурно Вагона е стаил омраза към непочтенния огняр, защото не само продължил с проверките, но те станали и внезапни, като минавал тихо по горната площадка и се спускал само на ръце по парапета, казано на корабен език -леерите. Изтърсвал се изневиделица, за да няма време огнярят да реагира. Този метод е усвоен от всички в машината, защото понякога се налага бързо да се спуснеш на долната площадка и затова не е трудно да се слиза по този начин. Поради тази причина, леерите се поддържат винаги чисти и задължението на вахтените включва и тази работа.
Една вечер Чайката се приготвил за атака. Взел кофа с чиста вода и парцал. Намокрил го и започнал на определени интервали от време да бърше трапа с мокрия парцал на метър от горната площадка само от едната страна. Постоянно го поддържал мокър. По едно време, както си стоял, чул вик и после Вагона се строполил пред трапа и започнал да издава болезнени звуци. Разтичал се уж да го вдига Чайката, а Вагона стене и се превива, защото когато започнал да се спуска по трапа и дошъл на мястото, намокрено с вода, загубил контрол, защото нямало сцепление с едната ръка и по средата се изтърсил по задник и гръб, натъртвайки се жестоко. Когато се поокопитил, взел да хока Чайката защо е мокър трапа, но оня се бил подготвил и казал, че тъкмо стигнал до там и му се сторило, че нивото на водата в котела било ниско, тъй като бил почти на горната площадка, тъкмо пред стъклото. Затова оставил временно бърсането и отишъл да увеличи подаването на вода, за което Вагона не можел нищо да му каже.
Явно бай Тошо Вагона разбрал, че следващия път работата може да загрубее, защото повече не припарил да прави проверки по време на Чайковите вахти, докато били заедно на този кораб.
Михаил АВРАМОВ
Снимка: Архив на МОРСКИ ВЕСТНИК