избор на брой
начало
ВРИД-КОМАНДИР НА ПОДВОДНА ЛОДКА
Хубаво нещо е да си титуляр, но понякога поради независещи от теб причини се налага да изчакаш малко в предверието. То, „временното” е с неустановени граници, но пък статутът е железен - ВРИД, т.е временно изпълняващ длъжността. От една страна се виждаш на върха на атаката, но от друга пък има някой зад теб, дето дърпа конците и натиска спирачката, ако му се стори, че положението не е както трябва.Точно в такъв момент, когато се сменяха командирите, попаднах на подводната лодка. Командирът трябваше да става началник-щаб на дивизиона,а новият нещо се бавеше още в Академията в Ленинград, та се наложи Попов да изпълнява временно длъжността. И тъй като трябваше да покаже командирски качества, се стараеше повече от колкото е необходимо, и естествено бе недолюбван от останалите офицери и най-вече от старшините и матросите. Всяко негово действие или команнда се обсъждаше и критикуваше, а вместо със звание или фамилно име, зад гърба му го наричаха „драката”. По мое мнение не бе лош човек, но нали по стечение на обстоятелствата се бе набутал между шамарите, неминуемо бе да е винаги на прицел от останалите. И така, службата си течеше в такава обстановка в базата, а на море с нас излизаше началник-щабът, който бе командир преди, а Попов ставаше пак старпом.
По време на едно такова плаване прозвуча сигнал за „Бойна тревога” и срочно потапяне. Всеки член на екипажа при тази команда максимално бързо трябва да заеме мястото на бойния  си пост, да изпълнява команди и да рапортува. Какво става в Централния пост знаят само вахтените и офицерите, които по разписание са там. Командирът си командва, вахтеният офицер - на „Кащана” (системата за говорна свръзка с отсеците), предава команди и приема доклади, щурманът се оправя с места и прокладки, боцманът е на хоризонталните рули, до него рулевият-сигналчик, трюмни машинисти, хидроакустици, радиометристи и други. Въобще една добре смазана машина, която трябва да осъществи безаварийна експлоатация на бойната единица. Най-емблематичното нещо за един централен пост на подводна лодка, естествено са перископите със залепил око за окуляра, преметнал лявата ръка в сгъвката на лакътя на едната дръжка, и с дясна на – другата, или командирът, или старпомът. На нашата лодка перескопите бяха два. Един командирски, който оглежда хоризонта на пълен кръг 360 градуса и един зенитен, който може да оглежда повърхноста и небето на доста по-голям обхват във вертикално положение. Максималната  перископна дълбочина на лодката бе осем метра, после всичко се скрива под водата и кьорава риба неможе да се види,камо ли нещо друго. Та по време на потапянето Попов бил на перископа, а началник-щабът командвал потапянето. Всичко протичало нормално, главните гребни електродвигатели заработили, боцмана задал хоризонталните рули на потапяне и, взирайки се в дълбокомера започнал да събщава достигнатата дълбочина. Докладите следвали през всеки метър,1.. 2.. 5.. 10. Някъде към 17-18-я метър командирът се обърнал към Попов.
- Какво правите, старпом?
- Оглеждам хоризонта, другарю капитан ІІ ранг - бодро отвърнал Попов.
- Старпом, ние сме вече на 18 метра, както виждам.
Попов се огледал стреснато, моментално сгънал ръкохватките и изтеглил ръчката за прибиране на перископа, под лукавите погледи и ехидни усмивчици на близкостоящите. Уж сме разделени с яки метални прегради и люкове, но само след минута във всички отсеци вече се знаеше какви ги е надробил ВРИД командира.
Михаил АВРАМОВ


Михаил Аврамов
Всекидневие на подводната лодка (в базови условия).