избор на брой
начало
СЛУЧКА В ГАЛЮНА (ТОАЛЕТНАТА) НА
ПОДВОДНИЦАТА

Много често са ми задавали въпроса как така подводничарят издържа на подводницата повече от денонощие, когато всеки човек има естествени биологични нужди. Как ги задоволяваме, когато подводницата е на море и особено под вода. Много абсурдни фантазии съм слушал, когато съм казвал първо да си помислят питащите. То не бяха кофи с херметичен капак, специални торбички, тръбички и фунии. Когато се наслушам на „компетентни мнения”, сериозно обяснявам как е устроен „галюна” (рус. -тоалетна на кораба) и как е решен в техническо отношение този въпрос. Работата не е чак толкова сложна, но е задължително всеки да е запознат с устройството, с цел безопасна и безаварийна експлоатация на съоръжението, защото понякога се получават такива неприятни ситуации, че от една страна е смешно, а от друга - мръсно и миризливо. Та какво представлява съоръжението и защо трябва да се внимава?
Галюните на подводницата (от съветския проект 633) бяха два. Един в трюма на Централния пост и още един в седми отсек. Там всичко си е като в нормална тоалетна, само с тази разлика, че на дъното на тоалетната чиния има един клапан, който затваря тръбопровода за отвеждане на материала от вътре навън и се отваря и затваря с един педал, разположен отстрани на чинията малко над пода на помещението. Недалече от помещенията, или в другия отсек, има по един резервоар с вместимост около 180 литра и то доста здрав, за да може, когато се запълни обемът, да бъде продухван зад борд на по-големи дълбочини от 100-120 метра. Има си задборден клапан, има си подведен въздух високо налягане и инструкция за продухване. Когато обемът е запълнен, отговорният по разписание матрос (трюмен или младшият електрик в 6-ти отсек) трябва да продуха балона на галюна зад борд и после да стравли (да снеме или да изпусне) налягането в балона, за да може да продължи използването. Лошото е, ако последната манипулация не е била


Михаил Аврамов
Снимка на подводниците „Надежда” (в ляво, вече в безнадеждно състояние) и „Слава” (все още в строя).
извършена. В балона остава доста голямо налягане и първият, който използва галюна, е сериозно заплашен от неприятни последици, т.е. „материалът” да го оплеска до уши, че и по-нагоре. На пръв поглед нищо сложно, но само на пръв. Иначе опасността идва, след като удовлетвориш биологичните си нужди.
По време на поредното плаване мичман Денев, специалист от ЗКС (зарядно-компресорната станция на брега), плаваше с нас като технически осигуряващ или наблюдаващ специалист. Той беше среден на ръст, доста плешив, с тънък писклив глас, а дежурното му обръщение към срочнослужещите матроси беше неизменното „салаги”, т.е. новобранци (използва се в руския флот). Иначе бе кротък човек и ние много, много не му се обиждахме, защото той бе по-голям от нас и в гласа му нямаше обидни нотки. Като на всеки човек и на него му дошло времето да посети онова място, където и адмиралът ходи сам. Било в подводно положение по време на „бойна тревога”, когато всички са по местата си на бойните постове. А зорът, като дойде - не пита, та и Денев взел необходимото разрешение и се спуснал през люка в трюма на централния пост, който се намира на пода - точно до вахтения офицер. Не щеш ли, малко преди това трюмният машинист продухал балона на галюна, но в бързината (или поради мързел) не свалил налягането. Денев пък бързал, нали е на зор човекът, а и по време на бойната тревога така и не проверил, дали „салагата” не е свалил налягането. Свършил си работата набързо, пуснал водата и натиснал педала. В следващия момент от трюма се чул пронизителен глас „салагиииииии!”... и толкова. Това не направило кой знае какво впечатление на вахтения офицер, но все пак привлякло вниманието му. Явно, за да не се изложи, Денев се измил старателно, но тъй като помещението е ниско, трудно може да огледаш всичко в малкото огледало над мивката. Мил се каквото се мил и се заизкачвал по вертикалния трап. Първо се показало силно олисялото теме на Денев, което било нацвъкано с няколко парчета от „материала”, които той нямало как да види. На вахтения офицер веднага му станало ясно защо бил писъкът и макар и тихо, рекъл: „Мичман Денев, не сте приключили още с тоалета. Струва ми се, че ще трябва да си измиете и темето”, след което последвало дежурното и пронизително „салагиииииии!” и Денев се спуснал бързо, за да ликвидира последствиата от „въздушната атака”. А новината за случката, както винаги, светкавично обиколи отсеците.
Михаил АВРАМОВ