избор на брой
начало
ГОЛЕМИЯТ ЛЪЖЕЦ 
За нас, хлапаците, той беше капитан Кущи, но за старите рибари и гемиджии – Ментърджията. По него време, Кущи беше единственият мъж с обица из цялото Черноморие. Тогава и пръстени никой не носеше – пречеха за работата. Единствено, венчални халки се виждаха на безименния пръст на лявата ръка. Веднъж, при ловене на риба, серкмето изхлузи обицата на Кущи и тя падна в морето. Господи, не си спомням колко часа се гмурка, за да я намери. Накрая, paзкиснат, премръзнал, целият треперещ, отиде в града. Това ставаше в Балчик. Вечерта в „Дуе Петухе” той седна на масата с нова обица. Щял да бъде жив, докато носи обица.
Всички го обичаха, но се  отнасяха към него с неприкрито пренебрежение, като с малоумник. Дори когато алкохолът набъбнеше, го пляскаха по главата: „Стига бе, ментърджия!” Но винаги с любопитство чакаха поредната история.
Приключенията на Кущи не бяха нито по-малко, нито по-банални от приключенията на барон Мюнхаузен. Винаги ги осъвременяваше със световните новини, въпреки че едва ли знаеше да чете, а радио не слушаше, защото живееше под някоя изоставена лодка. В кръчмата бързо схващаше от споровете коя е злободневната тема и веднага съчиняваше някакво свое участие в нея. Не го смущаваше, че докато преди е бил  кавалерист в Чуждестранния легион в Африка, после станал  помощник-капитан на ледоразбивач към Северния полюс или въздушен десантник. „Чакай бе, Кущи, нали лъжеше, че си бил кавалерист, как стана, че скачаш с парашут? „Еми то е най-лесното, бе... стискаш коня между краката си и скачаш от аероплана...” С морските приключения беше по-умерен, за да спестява шамарите. Веднъж гмурнал подводницата си под потъващия кораб, който, разбира се, той самият торпилирал пред Бейрут. Повдигнал го и го изхвърлил на брега: “Ех, каква аванта падна... все еврейско злато...”
Вечер в кръчмата винаги имаше надпревара на коя маса да бъде поканен. Забавляваше тайфите от моряци и рибари. Не пиеше много – само каквото го почерпят, и съвсем по-малко си хапваше от мезетата. Нито се бръснеше, нито подстригваше, но беше невероятно чист.
Имаше един период от време, когато се подвизаваше във Варна, във „Високата”, но не продължи повече от две лета - приказките му не минаваха. Върна се пак в Балчик. Дали има някой да е записал поне част от историите му, за да не изчезнат заедно с него?
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ


Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ
Плажът на Балчик през 60-те години на ХХ век. Снимка: lostbulgaria.com