избор на брой
начало
„МАЛКИЯТ” КОМДИВ” *
Телефонът на бюрото на командира на дивизиона – капитан I ранг Гуцанов неистово зазвъня. Така звъняха от „Амфора” -  централата на 153-та бригада подводни лодки в Севастопол. Ами сега? Капитан Гуцанов спеше в съседената стая и аз знаех, че не мога да го събудя. Чисто физически не можех...
... Беше в края на месец ноември 1978 г. Подводната лодка „С-82” – „Слава”, с командир капитан ІІ ранг Недялко Антонов Йосифов току-що бе завършила ремонта и дълбоководните изпитания в Севастопол. Старши на похода бе командирът на Осми отделен дивизион подводни лодки – капитан І ранг Гуцан Стойков Гуцанов. Помня, че в петък след обяд капитан Йосифов и дивизионните специалисти, които влизаха в походния щаб, доложиха за готовността на кораба и екипажа за завръщане в родната база Варна. Преходът бе планиран от десет часа в събота до шестнадесет часа в неделя, със съответния резерв от време, разбира се. А вечерта комдивът бе поканен традиционно от командира на Севастополската бригада и наш домакин – контраадмирал Борис Царьов, на така нареченото „изпращане”. А как протичаше едно такова мероприятие ние всички добре знаехме....
И тъй, в девет часа в събота комдивът бе още „потопен” на „работна дълбочина”, в състояние на дълбок


Мичман от резерва Иван Д. ИВАНОВ - Торпедото
оздравителен сън. Отчаяните ми опити да го събудя претърпяха провал. Дори не посегна да ме плесне бащински - както казват във флота - „пълно радиомълчание”!
... Набрах кураж и вдигнах слушалката. Обаждаше се оперативния дежурен на ВМФ - капитан II ранг Минчев. Представих се:
- Мичман Иванов, дивизионен торпеден електротехник! Капитан Гуцанов е при командира на бригадата, контраадмирал Царьов! Да го повикам ли? - май дръпнах дяволя за опашката.
- Предайте на капитан Гуцанов, че командващият заповяда да се отмени прехода до второ нареждане! Очаква се щорм в Северозападната част на Черно море със сила 8-9 бала! Няма смисъл да се мъчат хората! - и добави - Помолете капитан Гуцанов да ми се обади лично!
„Вапцахме я! - рекох си - абсурд да го вдигна още поне два часа!’
Изтичах на пирса и се спуснах в лодката. В централния пост, освен командира - капитан Йосифов, беше и дивизионният щурман - капитан І ранг Васил Божков.
Божков тогава бе секретар на партийния комитет на дивизиона и думата му се чуваше. На ухо му доложих ситуацията и го помолих да дойде с мен горе, при комдива. Качихме се в казармата, в кабинета на капитан Гуцанов. Вече имах идея.
Много време служех с комдива и прекрасно имитирах гласа му. Вдигнах телефона, поисках от „Амфора” да ме свържат с „Рябина” - централата на Краснознаменния Черноморски флот. „Надух перките” и провлачено, с гласа на Гуцан помолих:
- Александра Степановна, дайте ми, моля, „Явор”! - комдивът познаваше
телефонистките по име. Ако мине при нея, ще мине и в България. Само да не се наложи да говоря с командващия!
- Пожалуйста, Гуцан Стойкович! - мина!
„Явор” ми даде оперативния. Представих се.
- Другарю капитан първи ранг...
- Зна-а-м, знам, Минчевич! Предадоха ми заповедта на командващия.
Изпълнявам! - и като ще се правя на комдив, продължих - Как е там при вас, Минчевич! Времето, обстановката, трябва ли да говоря с командващия? - а сега!
- Съвсем не, другарю капитан, аз ще му предам! Поздрави и попътен вятър, Утре времето „пада”, действайте по Ваша преценка!
- Ра-а-збрах, поздрави на адмирал Янакиев! - свърши се! ...
Дотук добре. Оставаше да убедим командира на лодката, че прехода се отменя. Помолих капитан Божков да го направи. Той бе категоричен:
- Йосифов на мен няма да ми повярва.
Е, ясно, ще си свърша работата до край. Хайде, пак на пирса.
- Другарю капитан ІІ ранг, може ли нещо да Ви доложа насаме? - попитах Йосифов.
- Аз тайни от екипажа си нямам, Иванчо! Казвай! - типично за Йоската...
- Командващият отмени прехода до второ нареждане заради лошо време!
- Иване, това ти си го измислил, защото не можеш да свалиш началството в лодката, нали? - Йоската беше непокорник и явно твърдо бе решил да тръгва - Лодката е всепагоден** кораб, лощото време не е причина за отмяна на прехода! Тръгваме!
Обади се Божков:
- Йосифов, това наистина е заповед на командващия!
- Аз лично ще се обадя на оперативния! - и Йоската звънна от пирса, по познатата схема.
Стоях до него и ясно чух как Минчев го нахока:
- Не ми изнасяйте лекции по мореходност на подводните лодки, а изпълнявайте заповедта, която съм предал лично на Вашия командир!
Капитан Йосифов реши да прави разследване, кой аджеба е говорил от името на комдива. Божков кротко му обясни и го помоли да не „рови” повече, че ще замирише. Намекваше, че и Йоската е имал подобни „изпълнения” снощи.
Гафът се размина. На другия ден, когато преди тръгването се спусках през горния рубъчен люк в централния пост, чух как капитан Йосифов обяви на циркуляр по проговорната уредба:
- Запиши във вахтения журнал - „Малкият комдив” (сиреч моя милост - дивизионният торпеден електротехник!) се качи на подводната лодка!”
Мичман от резерва
Иван Д. ИВАНОВ - Торпедото
_____________________

* - комдив - командир на дивизион (заемка от руски)
** - способна да плава във всякакви метеорологични условия (рус.)