избор на брой
начало
„КАЛАЦЕРКА”
„Калацерка” беше името на моторния катер, с който флотските офицери и чиновниците биваха превозвани през басейна на варненското пристанище - от кея пред митницата до Военноморска база Варна. С течение на времето катерите се сменяха, но „калацерка” остана като нарицателно име. Тази  550-метрова водна част от пристанището беше нещо като червения килим в царски дворец. Ритуалите се спазваха години наред.   
Преди време единствено командирите на кораби, а те бяха само четирима, не ползваха калацерката. Корабните им  гребни лодки идваха да ги вземат, а после ги връщаха.  Между тези гребни лодки, излъскани и чисти като каляски, имаше  невероятно съревнование. Бързината, ритъмът на гребане, заставане и отблъсване от пристана -  всичко много критично се следеше и коментираше.
Спомням си деня, когато баща ми за пръв път ме взе на кораба си – торпедоносец „Смели”. Лодката пристана и аз  смело скочих в нея. Татко влезе в лодката и един от моряците изкомандва „Мирно!” Татко отдаде чест:  „Свободно!”. После ме сложи  да седна пред руля (беше с румпел от полукръглия тип) и ми даде във всяка ръка направляващите рулеви въжета – нещо като юзди назад. Щях да литна от гордост. Той седна малко встрани от мен и неусетно зад гърба ми хвана руля – въобразявах си, че аз управлявам. Лодката с резки тласъци потегли напред. При всяко загребване моряците с всички сили опъваха, като че ли искаха да счупят греблата и тайно ми се усмихваха. Пръски вода летяха встрани и по идеално чистите  полирани седалки.
След като баща ми почина, понякога отивах на пристанището, но вече само гледах как идват и си отиват флотските офицери.
Калацерката разпенваше водата и спираше до кея. Чиновниците  се качваха първи, след тях офицерите -един по един, по старшинство. Последен влизаше най-старшият; на него командирът на катера командваше „Мирно!”. Той даваше „Свободно!” -


Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ
Миночистачни катери от българските ВМС след Първата световна война в бойно тралене. На преден план е миночистачният катер „Калацерка”. Снимката е от фонда на Военноморския музей – Варна.
разрешението за отплаване. След него вече никой не можеше да се качва. Понякога на кея оставаха умърлушени закъснелите. Когато се връщаха, от калацерката първи слизаше най-старшият офицер - на него се командваше. След това и другите можеха да слизат, разбира се, по старшинство, чиновниците -  последни.
Веднъж високият и слаб като вампир капитан II ранг Шалапатов, нали е най-старши, трябваше да слезе първи, но спря до командната рубка и започна да прави забележки на командира на катера, че с големи ходове приставал, двигателят щял бързо да  се износи и не знам си какво още... Зад него младите офицери с едва прикрити гримаси, изопнати, търпеливо чакаха да свърши с наставленията. След години, когато вече бях кадет във Военноморското училище, за временния началник на училището се шепнеше гатанката:
- Какво липсва на главата на капитан Шалапатов, за да прилича на празна кофа?
- Не знам?
- Дръжка!
Известният c научната си дейност капитан I ранг Сава Иванов беше много дребен, но пъргав като мишле. Чух веднъж от майка си: „Савичката, колкото е нисичък, толкова по-силно стиска ръка - ще ти строши кокалчетата, когато се ръкува.” Видях го веднъж, след като слезе от калацерката - Спира, хвана се под корема и усърдно намества члена си... Останах втрещен: „Господи! И това ми било старши флотски офицер!”
Когато по-късно изучавах задълбочените му трудове „Океанография” и „Метеорология”, разбрах колко умен е бил.
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ